Решение № 303 от 23.12.2019, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 303 / 23.12.2019г. година град

Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На четвърти декември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар …………………ДАРИНА

ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията

……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер....483....по описа за............2019…...............година Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.

Бургас с която същото дружество чрез неговия процесуален представител е предявило установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу И.Б.Д. .Със същият иск горепосочения ищец моли Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на горепосочения ответник И.Б.Д. *** , че същият му дължи паричната сума в размер на 221, 76 лв. главница , което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена , отведена и пречистена вода през отчетен период от 01.11.2014 г. до 25.04.

2016 г. , за което задължение е издадена фактура № ********** от 25.05.2016 г. от Водоснабдяване и канализация гр.

Бургас , ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху горепосочената главница в размер на сумата от 58, 95 лв. дължима се за периода от 25.06.2016 г. до 07.02.2019 г. , както и законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №

161 от 21.2.2019 г. по ч. гр.д. № 237 / 2019 година по описа на Районен съд Карнобат до окончателното изплащане на горепосочената главница . Със същата искова молба ищцовото дружество моли съда да осъди ответника да му заплати и сумата представляваща всички направени от него по настоящото съдебно производство съдебни разноски на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК,както и направените от дружеството съдебни разноски присъдени му по заповедното производство по ч.гр.д. № 237 / 2019 г. по описа на Районен съд

Карнобат.

В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано се явява лично неговия процесуален представител който поддържа така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът И.Д. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подала отговор по исковата молба с която е предявен горепосочения установителен иск срещу него и по този начин е взел становище по същия иск в същия отговор като счита същият за допустим за разглеждане , но за изцяло неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло .

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като се явява неговия процесуален представител който пак заявява по повод на предявения срещу него иск , че не дължи сумата претендирана за установяване с него респ. претендираните суми с исковете и по този начин моли те да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.Бургас иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника И.Б.Д. съществуването в полза на ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас на твърдяното от него вземане за посочената от него сума. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения твърдения от страните договор с предмет доставка на ВиК услуги , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяните от него ВиК услуги по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по получаваните по договора ВиК услуги и затова в полза на ищеца да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тези предоставени ВиК услуги в претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас твърди, че за процесния отчетен период от 01.11.2014 г. до 25.04. 2016 г. между него и ответницата И.Б.Д. , която е собственик на водоснабден от дружеството обект с административен адрес в село Козаре , Община Карнобат е било налице валидно правоотношение по доставяне на ВиК услуги и същото лице е било техен потребител , като за същия обект е била открита партида в базата данни с абонатен номер 825100.Същото дружество твърди , че това лице е потребител на тези ВиК услуги които са отчитани по електронен път съобразно показанията на измервателен уред – един водомер, монтиран в шахта в имота на ответницата , както и че срокът за плащане на консумираните от ответницата ВиК услуги е 30 дни от датата на издаване на съответната фактура и като такова е имало задължението да ги заплаща , като за това респ. тези негови задължения ищцовото дружество е издало и съответната фактура № ********** от 25.05.2016 г. с отчетен период за нея от 01.11.2014 година до 25.04.2016 г. за сумата от 221, 76 лв. за потребени ВиК услуги която сума се дължи за плащане от ответницата. В допълнително становище ищеца твърди, че в процесната фактура е начислил половината количество от отчетени за посочения период ВиК услуги и съответната стойност на същите поради това , че ответницата не е била собственик на имота през целия посочен отчетен период. Ищцовото дружество твърди , че предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на дължимите се по договора за предоставяне на ВиК услуги възнаграждения за получените такива услуги, затова ищцовото дружество понеже по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне на услуги , с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 237 / 2019 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 161 от 21.2.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника И.Б.Д. , явяващ се длъжник по потребени ВиК услуги да заплати на кредиторът – ищецът по делото Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас дължимите се от нея суми посочена в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 896, 26 лв., както и мораторна лихва в размер на сумата от 238, 53 лв. дължима се за периода от 25.06.2016 г. до 07.02.2019 г. от които две суми за главница и лихви се явяват производни и настоящите претендирани за установяване суми за главница и мораторна лихва , както и законната лихва върху главницата , считано от датата 20.02.2019 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане , както и сумата от 75 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.

С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за включително и за процесните суми дължащи се от ответника, които са и предмет на настоящото производство.

Тъй като ответника е възразил против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на главницата в размер на сумата от 221, 76 лв. и част от законната лихва тъй като е счел , че по отношение на него заповедта за изпълнение в цялата й част не е влязла тогава в законна сила , съдът с нарочно разпореждане № 214 от 12.3.2019 г. по същото ч.гр.д. № 237 / 2019 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за цялото горепосочено задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Впоследствие с нарочно определение поради молба на ответника с която той е оттеглил частично възражението си срещу горепосочената издадена заповед за изпълнение на парично задължение в частта на претендираната главница в размер на сумата от 674, 50 лв. и и мораторната лихва в размер на сумата от 179, 58 лв. , както и относно законната лихва върху главницата от 674, 50 лв. начиная от 20.02.2019 г. , съдът е прекратил производството по делото в тази му част на оттеглено възражение тъй като заповедта за изпълнение е влязла в законна сила в тази й част на основание чл. 416 от ГПК .По този начин в настоящото производство остават за разглеждане претенциите за главница в размер на сумата от 221,76 лв.за потребени ВиК услуги за отчетен период от 01.11.2014 г. до 25.4.2016 г. , мораторна лихва върху главницата в размер на сумата от 58, 95 лв. дължима се за периода от 25.06.2016 г. до 7.2.2019 г. и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаването на заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 20.2.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Процесуалният представител на ответницата оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-правна връзка респективно отношения с оглед на които е получавал съответните услуги за посочения в период от време –

01.11.2014 г. до 25.04.2016 г. тъй като твърди, че имота до дата 16.07.2015 г. не е бил нейна собственост и се е ползвал от други лица , а след горепосочената дата – 16.7.2015 г. се е ползвал от нея който факт се потвърждава, тъй като по делото са приложени писмени доказателства за процесния период и това са приложения нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 62 том V рег. № 2444 дело № 481 от 16.07.2015 г. на нотариус Мариана Стоева и заявление за прехвърляне на партидата за вода на нейно име до Изпълнителния директор на ВиК ЕАД гр. Бургас от дата 20.07.2015 г. , както и гласни доказателства- показанията на свидетелката Й. Ж. от които се установява по един несъмнен и безспорен начин , че ответницата Д. е закупила процесния водоснабден имот находящ се в село Козаре , Община Карнобат, обл. Бургас на дата 16.07.2015 г. от друго лице и като такава е влязла в валидни правни отношения като потребител на ВиК услуги с ищцовото дружества на същата дата т.е. същата е била потребител на ВиК услуги по отношение на горепосочения недвижим имот , считано от 16.07.2015 г. до края на претендирания период – 25.04.2016 г. и само за този период тя има задължения да плаща като потребител ползваните от нея ВиК услуги на ищцовото дружество , а не и за периода от 01.11.2014 г. до 15.07.2016

.По настоящото дело не се приложиха писмени или каквито и да е други доказателства опровергаващи твърденията на ответника в тази им част , а тяхната липса удостоверяват по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през част от горепосочения процесния период не са били в правоотношения уредени по силата на получени от ответника В и К услуги .

Тука е спорен факта ,дали ответника е потребил съответните

ВиК услуги през процесния период

– 01.11.2014 г. до 25.04.2016 г. за който му е били издадена съответната фактура , както твърди ищцовото дружество , което твърди , че щом фактурата е налице и същата е осчетоводена редовно за потреблението на начислените услуги и че същата е издадена по откритата партида на оператора – ищцовото дружество с абонатен номер 825100 отнасяща се до адреса на жилищната сграда, то те се явяват доказани изцяло. Тука съдът намира , че ищеца трябва да докаже дължимостта и неплащането на процесната сума респ. суми по процесния договор , която да се явява наистина дължима преди инициирането на заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция, установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на длъжника по процесния договор . Видно от горепосочените писмени и гласни доказателства е че ищцовото дружество не доказа по никакъв начин, че ответника е ползвал твърдяните от него услуги за част от процесния период от дата 01.11.2014 г. до 16.07.2015 г.. По този начин ищцовото дружество следва да докаже , че ответницата е ползвала твърдяните от него по обем ВиК услуги за останалия процесен период от 16.07.2015 г. до 25.04.2016 г. и за този процесен период дължи заплащане на посочената във фактурата сума и в тежест на ищеца е с всички доказателствени средства да установи вземането което претендира . По делото ищецът не е приложил убедителни доказателства в тази насока.Приложената процесна горепосочена фактура № ********** е издадена на дата 25.05.2016 година и констатира за ползвани от ответницата