Решение № 41 от 21.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Бургас , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Д. Пепеляшев

Даниел Н. Марков

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Павел Хайк Манукян (РП-Айтос) като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600323 по описа за 2021 година С присъда № 260049 от 09.03.2021г. по НОХД № 522/21г., Районен съд, гр.Бургас е признал подсъдимия Н. С. Г. с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 20.01.2018 г. в гр. Бургас, зад изоставени фондови жилища, находящи се на бул. „***“ № *, в условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол - М. М. С. от гр. ***, като я принудил към това със сила дърпайки я за ръката и удряйки я по главата и я заплашил с думите: „Не викай, иначе ще умреш, не казвай нищо на полицията“, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. с чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от ИК, вр. с чл. 58а НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Г. е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК или е изтърпявал мярка за неотклонение задържане под стража във връзка с престъплението.

1

С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените в досъдебното производство разноски и се е произнесъл по веществените доказателства.

Присъдата е обжалвана от защитника на подс.Г.. С въззивната жалба се иска намаляване на наказанието, а развитите в съдебно заседание оплаквания срещу присъдата се свързват с неправилно приложение на закона, поради неотчитане като смегчаващи вината обстоятелства процесуалното поведение на подсъдимия и изминалия период на продължилото разследване.

Подсъдимият в личната си защита и в последната дума заявява, че много съжалява за деянието си.

Според становището на прокурора от БОП обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и справедлива и следва да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, приема следното:

В съдебната фаза пред първата инстанция съдът е провел предварително изслушване по делото. Подсъдимият в присъствието на защитника си е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се съгласил за тях да не се събират доказателства. Съдът е разяснил правата му по чл. 371 НПК и като е констатирал, че направените самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства е обявил с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата и е приобщил събраните в досъдебното производство доказателства.

От така събраните доказателства се установява, че на 20.01.2018 г. около 15:00 часа св. М. С. се прибирала пеш по бул. „***“ гр.*** към кв.

„***“ същия град, като вървяла от лявата страна на тротоара, в посока към квартала и бутала количката си. Стигайки до изоставени постройки, намиращи се в близост до спирката на същия булевард, видяла срещу нея да върви подсъдимия, когото познавала по физиономия, заедно с дете - св. А. Й.. Когато се разминавали подс. Г. хванал св. С. и я задърпал за ръката, като я завлякъл зад изоставените постройки. Св. С. викала за помощ, като се опитвала да се отскубне от него, но подс. Г. успял да я завлече зад постройките, а съпътстващото го момче – малолетният му племенник на подс. Г., останало пред постройките, за да го изчака. Зад сградите, подс. Г. съборил св. С. на 2 земята. Тя паднала на земята по гръб. От удара шнолата на главата й се счупила, а тя изпитала силна болка. През цялото време свидетелката викала за помощ, но подс. Г. й казал да не вика, защото щяла да умре. Казал й, че е луд, така че да внимава. Заплашил я с думите: „Не викай, иначе ще умреш, не казвай нищо на полицията“. Въпреки призивите на св. С. към подс. Г. да я остави, последният й свалил панталона, с който била облечена, смъкнал бельото й и вкарал половия си член във влагалището й. През това време св. С. била легнала по гръб на земята, а подс. Г. с лице към нея. При опита си за съпротивление, св. С. одрала подс. Г. по лицето. Половият акт продължил около 5 минути, след което на място пристигнали полицейските служители св.

С. С. и св. А. Г., които били изпратени по подаден от св. Р. А. сигнал на ЕЕН 112 и задържали подсъдимия.

Всички тези факти са описани в обвинителния акт и се обхващат от доброволното самопризнанието на подсъдимите в съдебната фаза от процеса, поради което преценката на БРС по чл.372, ал.4 от НПК е напълно правилна, а позоваването на събраните в досъдебното производство писмени доказателства и на показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели е в съответствие с чл.373, ал.3 от НПК. Не са допуснати процесуални нарушения както при изпълнението на особените правила за съкратеното съдебно следствие за събирането и проверката на доказателствата, така и на общите правила относно оценката на доказателствени източници, защото всички са били подложени на внимателен анализ и оценка и по реда на чл. 107 от НПК. Именно в резултат на този анализ, изпълнен в съответствие с правилата на НПК и съобразен с актуалната съдебна практика, БРС правилно е отказал да кредитира показанията на малолетния племенник на подсъдимия - свид. А. Й., в частта им, противореча на показанията на пострадалата, както и онази част от показанията на свид. Д., възпроизвеждаща съдържанието на проведената със задържания подсъдим „беседа“ . Изразените от защитника съмнения дали е осъществено изобщо проникване и било ли е насилствено, въпреки че са извън ограниченията на допустимата защита в проведеното производство по чл. 371, ал.2 от НПК също са получили положителен отговор от първоинстанциониня съд въз основа на данните от показанията на пострадалата за отсъствие на еакулация от подсъдимия и от заключението на съдебния медик, изготвил допълнителната СМЕ. Съдържащите се в доказателствената съвкупност 3 фактически данни убедително потвърждават самопризнанията на подсъдимия по обстоятелствата, описани в обвинителния акт и водят до категоричния извод, че той е извършил престъплението, за което е предаден на съд и признат за виновен. Съображенията за направените от първоинстанционния съд изводи се споделят изцяло от въззивната инстанция, поради което не се налага те да бъдат преповтаряни или обосновавани със собствен, различен анализ на доказателствата.

Законът е приложен правилно. От приетата за установена фактическа обстановка, обосновано и законосъобразно районният съд е извел правната квалификация на извършеното от подсъдимия Н. С. Г. деяние като престъпление по чл. 152, ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК. На 20.01.2018 г. в гр. Бургас подсъдимият е осъществил полов акт с пострадалата(съвкупление), като за да сломи съпротивата й употребил двете форми на принудата – сила, като дърпал свид. С. за ръката и я е ударил по главата и заплашване с думите: „Не викай, иначе ще умреш, не казвай нищо на полицията“. Принудата е била упражнена с цел извършване на съвкупление.

Престъплението е било довършено, защото подсъдимият е проникнал с половия си орган във влагалището на свид. М. С.. Деянието е осъществено от подс. Г. в рамките на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК след като е бил осъден по НОХД № 1188/2014 г. на ОС-Бургас за тежко умишлено престъпление по чл.199, ал.1,т.4 от НК на една година лишаване от свобода и след осъждането му по НОХД № 1103/2014 г. на PC-Бургас на 6 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1,т.1 от НК. Следователно са налице двете хипотези на чл.29, ал.1 от НК, реализиращи квалифициращия признак по чл.152, ал.3,т.5 от НК.

Подс.Г. с действал с пряк умисъл, като ясно е съзнавал, че свид. Г. не е желаела полов акт с него и точно затова е упражнил върху нея принуда, с което е целял да сломи съпротивата й и въпреки волята й да осъществи със същата съвкупление. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и последиците му и е искал настъпването им.

За престъпление по чл. 152, ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК се предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. По реда на чл.54 от НК първоинстанционният съд е определил наказание в размер на 6 години лишаване от свобода, като е отчел, съобразно 4 т.7 от ТРОСНК № 1/6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г., направените в досъдебното производство самопризнания на дееца. Процесуалното поведение на дееца в досъдебното производство няма принос за разкриване на престъплението, поради което и няма обстоятелства , поради които то да се третират като допълнително смегчаващо вината обстоятелство.

Правилна е преценката на БРС за завишената степен на обществена опасност на дееца, обусловена от осъжданията му, извън тези квалифициращи настоящата му деятелност като опасен рецидив.

Не е подценена завишената степен на обществена опасност на деянието, предвид особеностите на осъществяването му - двете форми на упражнената принуда, посред бял ден, в централната част на областен град, нагло , безцеремонно, пред очите на малолетно дете и случайни граждани.

Не са налице нито изключителни, нито многобройни смегчаващи вината обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55 от НК и определяне на по –леко от минималното предвидено наказание. Преценката на БРС за установените смегчаващи и отегчаващи обстоятелства и тяхната относителната тежест е прецизно извършена и в пълно съответствие с чл.54 от НК. Според настоящия състав отмереното при привес на смегчаващи обстоятелства наказание е справедливо и съответства на тежестта на стореното.

Неоснователно е искането на защитата продължителността на воденото срещу подсъдимия производство да бъде взета предвид като смекчаващо вината обстоятелство. В практиката на Европейския съд по правата на човека констатацията за прекомерна продължителност на наказателния процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията е поставена в зависимост от времето, през което деецът е търпял ограниченията, произтичащи от качеството му на обвиняем и подсъдим, като се отчитат и сложността на делото, активността на органите, ръководещи наказателното производство и поведението на подсъдимия. В случая макар инкриминираното деяние да е извършено на 20.01.2018 г., на Н.Г. е предявено обвинение едва на 17.11.2020г., от която дата е и задържането му по НПК, а обвинителния акт е внесен в съда на 04.02.2021г. Тези данни сочат, че не е налице нарушение на чл. 22 от НПК, поради което на подсъдимия не се дължи компенсация чрез намаляване на наказанието.

5

Редуцирането на така определеното наказание лишаване от свобода до размера на четири години е в съответствие с чл. 58а, ал.1 от НК.

Индивидуализацията на наказанието е извършено в съответствие със закона.

Липсват основания за неговото намаляване, което би довело до проява необоснована снизходителност към подс. Н.Г..

Подсъдимият Г. се явява от категорията на подсъдимите по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, защото е извършил умишленото престъпление преди да са изтекли 5 години от изтърпяване ( на 08.12.2015г.) на предходно наложено му по НЧД№450/2015г. общо наказание от една година лишаване от свобода лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 НК.

Първоначалния режим за изтърпяване на наказанието е правилно определен.

При извършената служебната проверка на обжалваната присъда, съдът не констатира основания за нейното изменяване или отменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, Бургаският окръжен съд на основание чл. 338 от НПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260049 от 09.03.2021г., постановена от Районен съд, гр.Бургас по НОХД № 522/21г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________