Определение № 287 от 30.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. Бургас, 30.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20232100101739 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.62, ал. 1 от Семейния кодекс.

Образувано е по повод искова молба от А. Л. А., ЕГН ********** срещу К. Т. М., ЕГН ********** лично и като майка и законен представител на Й. А. А., ЕГН **********, с която е предявена претенция по чл.62 СК да бъде прието за установено, че ищецът не е биологичен баща на детето Й. А. А..

Ищецът твърди, че ответницата К. М. е негова бивша съпруга и бракът им е прекратен с влязло в сила решение №1774/2014г., постановено по гр.дело №5974/14г. по описа на БРС.

Подчертава, че разводът бил предшестван от продължителна фактическа раздяла- от 2009г. След заминаването си за Република Чехия, при едно от завръщанията си в страната, от сина си Т. разбрал, че ответницата живее с друг мъж на име К.. На 09.10.2023г. получил искова молба от ответницата, от която пък научил, че ответникът Й. А. е записан с неговите имена по силата на законовата презумпция, уредена в нормата на чл.61 ал.1 СК. Останал шокиран от тази новина, тъй като до този момент никой не го бил уведомил, че е вписан като баща в акта за раждане на детето Й.. Уточнява, че с ответницата не са поддържали интимни контакти от 2009г. и детето няма как да бъде заченато от него.

Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяването на настоящата искова претенция. Представя доказателства.

Искът има правно основание в чл. 62 ал. 1 от СК.

Ответникът Й. А., чрез своя особен представител твърди, че е изтекъл преклузивния срок за предявяване на претенцията, като по съществото си същата се явява неоснователна.

От представените по делото доказателства не се установявало по недвусмислен начин, че ищецът не е биологичен баща на ответника А.. В случай на положително съдебно решение, според процесуалния представител на ответника претенцията по чл.62 СК трябвало да се съедини с иск по чл.69 СК за установяване произход от бащата, а лицето с което ответницата 1 живеела в момента на съпружески начала да се конституира като трето лице помагач на последната.

Ответницата К. М. в подадения от нея отговор признава изцяло предявения иск и не оспорва наведените от ищеца твърдения.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 1774 от 26.09.2014 г., постановено по гражданско дело № 5976/2014 г. по описа на Районен съд - Бургас е прекратен гражданският брак между ищеца и ответницата К. М.. Малолетното дете Й. А. А., е родено на ***г., в***, което е видно от депозираното и прието по делото удостоверение за раждане № ***, издадено от Първо кметство, град Бургас. Поради обстоятелството, че детето е родено преди изтичането на триста дни от прекратяването на брака между ищеца и ответницата и в съответствие с установената в чл. 61, ал. 1 от Семейния кодекс презумпция, в съставения от длъжностното лице по гражданското състояние акт за раждане, като негови родители са вписани именно тези лица- майката К. Т. М. и ищецът А. Л. А..

В изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас социален доклад длъжностното лице е посочило, че при проведен разговор с ответницата М., същата е заявила, че е имала сключен брак с ищеца, но през 2009г. е прекратила съжителството си с него, като непосредствено след това е установила съжителство с лицето К. К., който е биологичен баща на детето Й.. Посочено е в доклада, че потребностите на детето се задоволяват в семейна среда от майката и сочения от нея биологичен баща К. К..

По делото, за установяване на твърдените обстоятелства страните са ангажирали и гласни доказателства. Разпитана в съдебно заседание е свидетелката П. И., която заявява, че с ищеца съжителстват от края на 2016 г. Споделя, че същият има едно дете от ответницата М.- Т., с когото поддържа отношения и му изплаща издръжка. Заявява, че ищецът не поддържа никакви отношения с детето Й. и е разбрал, че е вписан като негов баща в акта за раждане в края на лятото на 2023 г., като допреди това този факт не му е бил известен.

Свидетелят К. К. е категоричен, че той е бащата на детето Й. А.. Заявява, че живее с ответницата М. от 2011г., към който момент тя била разделена с ищеца. Твърди, че ищецът наскоро научил, че Й. се води на негово име. Ищецът А. се интересувал от сина си Т., но от Й.- не.

Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело е подадена на 17.10.2023 г. Предмет на разглеждане е иск, относно който разпоредбата на чл.62 ал.1 СК визира преклузивен срок, в който същият може да бъде предявен, който срок е едногодишен и тече от узнаване на раждането. Съгласно изречение второ на цитираната разпоредба, ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. Предявяването на иска в този срок е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща неговата допустимост, за чието наличие съдът следи 2 служебно във всяко положение на делото. Пропускането на този срок погасява правото на ищеца да оспорва произхода от бащата, който следва от презумпцията по чл.61 ал.1 СК , от акта за раждане или от припознаването.

Ищецът попада в кръга на лицата, които могат да оспорят бащинството на родения на 06.11.2014 г. Й. А. А., тъй като е вписан като негов баща в акта за раждане и заявява, че е узнал за това обстоятелство едва през 2023г.

От събраните по делото доказателства обаче не може да бъде направен извода, че обстоятелствата, опровергаващи бащинството на ищеца, са узнати по-късно по независещи от него причини. Последният сам заявява, че по време на бракоразводното дело с ответницата, тя е била в напреднала бременност. Ищецът е поддържал връзка с детето Т., което е родено по време на брака му с ответницата К.. Поради това следва да се приеме, че е узнал и за раждането на Й., както и че именно Й. е детето, с което К. М. е била бременна по време на развода. При това положение, той е бил наясно, че за очакваното и родено впоследствие от нея дете е приложима презумпцията на чл. 61, ал. 1 от Семейния кодекс, а едногодишният преклузивен срок за оспорване на бащинството в този случай е изтекъл на 06.11.2015г. Наред с това, в приетия по делото социален доклад е описано как сочения за биологичен баща на детето Й.- К. К. е споделил, че разговаря редовно с А. по темата за доказване на бащинството, но до момента не са били предприети действия в тази насока. От друга страна, ответницата М. е уточнила, че е завела дело в Районен съд Бургас за издръжка на малолетното дете Й. от ищеца, като е очаквала, че той няма да е съгласен и делото ще бъде прекратено, за да бъде заведено от негова страна друго дело за доказване на бащинството. Така ценени доказателствата, водят до заключението, че не са налице обстоятелства, които са узнати от ищеца по- късно по независещи от него причини.

Изявленията на страните сочат, че искът за издръжка от ответницата М., е предявен единствено с цел, страните да обосноват допустимост на настоящото производство, тъй като всяко от лицата, имащи интерес от установяването на произхода на детето Й. А. (освен самото дете) е пропуснало законовия срок за това. Нито ищецът А. А., нито ответницата К.

М., нито лицето за което се твърди, че е биологичен баща на детето- К. К., са предприели необходимите действия, в законоустановените срокове, за установяване на произхода на Й.

А.. Искът за оспорване на бащинство не е съединен с иск за установяване на произхода на детето, като за К. К. също е била налице законова възможност да докаже, че е биологичен баща на детето, но не го е направил. С предприетите действия по иницииране на дело за издръжка, лицата, имащи интерес от установяването на произхода на детето Й. А., целят да обосноват допустимост на настоящия иск, но това само по себе си е заобикаляне на закона, което няма как да бъде оправдано.

От изложеното се налага извода, че ищецът е пропуснал преклузивния срок за предявяване на иска по чл.62 ал.1 СК, тъй като детето е родено на ***, а исковата молба е предявена на 17.10.2023г., като не са налице обстоятелства, опровергаващи бащинството, узнати по-късно по независещи от А. причини. Пропускането на едногодишния срок по чл.62 ал.1 СК обуславя недопустимост на предявения от А. А. против К. Т. М. и Й. А. А.3 малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител К. Т. М., иск за оспорване на бащинството на детето. По изложените съображения производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба върната.

Страните не са направили искания за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 62, ал. 1 от Семейния кодекс, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 20232100101739 на Окръжен съд Бургас, поради недопустимост на предявения от А. Л. А., ЕГН ********** срещу К. Т. М., ЕГН ********** лично и като майка и законен представител на Й. А. А., ЕГН ********** иск.

ВРЪЩА искова молба вх. № 17716/17.10.2023г.

Настоящото определение подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му страните, с въззивна жалба, пред Бургаския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

4