Определение № 22024 от 22.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22024 гр. София, 22.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110103165 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от „...........“ ЕАД против И. Н. Л., И. Н. К. – лично и солидарно с А. А. К. субективно пасивно и обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 891,75 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:

......................., с абонатен № 203147, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 202,37 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., сумата от 8,64 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 2,27 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 07.12.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, от които суми по 1/6 идеална част от ответниците И. Н. Л. и И. Н. К. или следните суми: по 148,63 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане, по 33,73 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., по 1,49 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане и по 0,39 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 07.12.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, както и 4/6 части от сумата от И. Н. К. и А. А. К. – при условията на солидарна отговорност помежду им или следните суми: 594,49 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане, 134,91 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., 5,96 лева, представляваща 1 цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане и 1,49 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 07.12.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2019 г. – месец април 2020 г. между него, в качеството му на доставчик и ответниците И. Н. Л., И. Н. К. и А. А. К., в качеството им на съсобственици на недвижим имот, находящ се ......................., с абонатен № 203147, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Посочва се, че ответниците И. Н. Л. и И. Н. К. са придобили по 1/6 идеална част от собствеността върху имота по силата на наследяване от предишния собственик Н. И.ов Л., а ответницата И. К. заедно с ответника А. К. – като съпрузи и в режим на бездялова съпружеска имуществена общност останалите 4/6 идеални части по силата на договор за покупко – продажба през 1996 г. с купувач ответницата К.. Ето защо всеки от тях отговаря за съответната част от общото задължение, а ответниците К. солидарно помежду си за 4/6 части от дълга. „...........“ ЕАД твърди, че през релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „...............“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок дължимите суми в общ размер от 1 105,33 лева, включваща сумата от 891,75 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., сумата от 202,37 лева - лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., сумата от 8,64 лева - главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 2,27 лева - лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 07.12.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Поддържа, че от общо начислените суми, според правата си върху топлоснабдения имот, ответниците И. Н. Л. и И.

Н. К. – лично дължат по 1/6 част, а ответниците И. Н. К. и А. А. К. – солидарно помежду си останалите 4/6 части. Ищцовото дружество намира за дължима и претендира и законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. С тези доводи „...........“ ЕАД обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът А. А. К. оспорва исковите претенции като неоснователни. Не отричат и признат, че същите живеят на процесния адрес: град София, район ..................., но считат, че не се явяват носители на начислената сума за доставената до имота топлинна енергия и претендирана от ищцовото дружество в размер от 1 105,33 лева, тъй като през процесния период – месец май 2019 г. – месец април 2020 г. не са били абонати на „...........“ ЕАД. Твърдят, че през това време и до 2

18.04.2020 г. единствен титуляр и абонат е било лицетоД.Д. Л.а, поради което и до смъртта си именно същата се явява задължено лице във връзка с предоставената услуга по топлоснабдяване на имота. Посочват, че И. Н. К. и И. Н. Л. са законни наследници на Д. Л.а, но след смъртта й – през 2022 г. същите са се отказали от наследството, оставено от своята наследодателка, за което ищецът е надлежно уведомен. Поддържат, че „...........“ ЕАД е префактурирало задълженията за периода от месец май 2021 г. именно на името на ответницата И. К., с което действие е признало отказа. Ето защо, процесните искове са неоснователно насочени към ответниците и следва да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците И. Н. Л. и И. Н. К..

По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „...............“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би възникнало вземане за обезвреда.

Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове, както следва:

1). По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи – пълно и главно възникването и съществуването между него и ответниците (при съответните идеални части и при наличието на основание за солидарна отговорност между ответниците И. К. и А. К.) на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, респ. наследяване на вече възникнали задължения в правната сфера на наследодателя на ответната страна, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

По доказателствените искания:

Представените от ищеца и от ответника писмени материали съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. На ответника следва да бъдат дадени указания да завери с „вярно с оригинала“ представените от него документи, в противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото.

3

На основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач „...............“ ЕООД следва да бъде задължено да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер 203147, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода.

Като относимо към предмета на спора и разпределената доказателствена тежест, следва да бъде уважено искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследници на лицето Д.Д. Л.а, с ЕГН: ................. С оглед представянето от ответника на копие от удостоверение за граждански брак, като ненеобходимо следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца в уточнителната молба от 02.03.2023 г. във връзка със снабдяване с посочения документ.

Предвид оспорване на исковите претенции по основание, съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по искането на ищеца за допускане изслушването на съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертиза за първото по делото открито съдебно заседание, след становище от ответниците относно спорните въпроси.