Решение № 260 от 09.05.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. гр. Хасково, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640103012 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, с която са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.10а, чл.11, ал.1, и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК, както и осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, от ЕЛ. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, съдебен адрес:

*************, адв. Д. М. от АК Пловдив, против “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5. Към настоящото производство с Определение № 18 от 07.01.2022г., на основание чл.213 ГПК, е съединено гр.дело № 3013 по описа на РС Хасково за 2021г., образувано по искова молба на същия ищец срещу същия ответник.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за кредит mах_500019942 и по Договор за кредит mах_500026321, сключени с ответното дружество.

Съгласно Договор за кредит mах_500019942, трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1223.48 лева при ГПР 31.59%, при срок на кредита от 8 на брой вноски. Следвало да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" в размер на 176.42 лева и „Динамично плащане" в размер на 282.10 лева. По този договор до 01.10.2019г. били изплатени главница по кредита към дата 01.10.2019г. - 79.87 лева; изплатена лихва към дата 01.10.2019г. - 18.13 лева; изплатена сума по „Динамично плащане“ - 16.26 лева; изплатена сума по „Бързо разглеждане“ - 22.74 лева. На 01.10.2019г. ищцата погасила предсрочно напълно търсената по този договор сума, като договорът бил изменен при следните параметри: остатъчна непросрочена главница по кредита: 620.13 лева;

1 остатъчна просрочена главница: 0.00 лева; остатъчна просрочена лихва: 0.00 лева; остатъчна дължима сума по „Динамично плащане“: 18.81 лева; остатъчна дължима сума по „Бързо разглеждане“: 138.29 лева; остатъчна сума по лихва: 8.57 лева; обезщетение за неизпълнение на договорно задължение: 0.00 лева; обезщетение за предсрочно погасяване: 3.10 лева или обща сума от 788.90 лева, заплатена от ищцата на 01.10.2019г.

Съгласно Договор за кредит mах_500026321, трябвало да върне сумата по кредита в размер на 905.85 лева при ГПР 43.84%, при срок на кредита от 17 на брой вноски. Следвало да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" в размер на 220.63 лева и „Динамично плащане" в размер на 369.52 лева. По този договор до 11.03.2020г. били изплатени главница по кредита към дата 11.03.2020г. – 41.96 лева; изплатена лихва към дата 11.03.2020г. - 11.32 лева; изплатена сума по „Динамично плащане“ – 21.74 лева; изплатена сума по „Бързо разглеждане“ – 12.98 лева. На 11.03.2020г. ищцата погасила предсрочно напълно търсената по този договор сума, като договорът бил изменен при следните параметри: остатъчна непросрочена главница по кредита: 715 лева; остатъчна просрочена главница: 42.55 лева; остатъчна просрочена лихва: 10.73 лева; неплатена сума по „Динамично плащане“: 21.74 лева; неплатена сума по „Бързо разглеждане“: 12.98 лева; остатъчна дължима сума по „Динамично плащане“: 12.42 лева; остатъчна дължима сума по „Бързо разглеждане“: 175.23 лева; остатъчна сума по лихва: 5.79 лева; обезщетение за неизпълнение на договорно задължение: 0.00 лева; обезщетение за предсрочно погасяване:

3.79 лева или обща сума от 1000.72 лева, заплатена от ищцата на 11.03.2020г.

Ищцата посочва в исковата молба, че регламентираните допълнителни услуги в Договор за кредит mах_500019942 и в Договор за кредит mах_500026321, наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" и, Динамично плащане" , били нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесните договори за кредит, по своето естество, били част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водели до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Услугите за „ Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „ Динамично плащане" по своята същност били дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване и разглеждане на кредита, предвиждаща заплащането на допълнителни парични средства, реално не била предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за кредитора.

Така ищцата счита, че регламентираните допълнителни услуги, противоречали на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Наред с това, доколкото се касаело за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следвало да са включени в годишния процент на разходите - чл. 19, ал.1 2 от ЗПК, като уговаряне им като отделно възнаграждение имало за цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна, каквато се явявала и посочената.

Имало накърняване и на принципа на „ добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практиката на ВКС /Решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр. д. № 5093/2007г., определение № 877 по т.д. № 662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл.289 or ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правел от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД с регламентираните допълнителни услуги по процесните договори се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Ищцата заявява, че така регламентираните допълнителни услуги в Договор за кредит mах_500019942 и в Договор за кредит mах_500026321, наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" и „Динамично плащане", били нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза а договор за потребителски кредит; имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била и необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/EO на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С регламентираните допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин регламентираните допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Основната цел на така регламентираните услуги, според ищцата, била да доведат до неоснователно обогатяване на 3 кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл било решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна била и практиката, че неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна н санкционни функции, била нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д. № 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр. д № 324/2018г.

С регламентираните допълнителни услуги се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един от елементите, на които можела да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП. В тази насока била последователната н непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решеше № 353 от 31.01.2018 г. на PCПловдив по гр. д. № 8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на PC- Бургас по гр. д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на PC- Габрово по гр. д. № 1114/2018 г.;

Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на PC Пазарджик но гр. д. № 3618/2018 г., Решение № 1411 от 15.04.2019 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г., Решение № 425 от 04.05.2018 г. на PC- Шумен по гр. д. № 51/2018 г., Решение № 95 от 12.03.2020 г. на ОС- Пазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че клаузите за 4 допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.