Решение № 1138 от 03.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300502229 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. П. С., ЕГН ********** против Решение № 238 от 30.04.07.2024г., постановено по гр. д. № 2062/2023г. по описа на Районен съд Асеновград, с което е изменен размерът на издръжката, която М. П. С. заплаща на Б. М. С., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И. Д. Г., ЕГН **********, по силата на споразумение, утвърдено със съдебно решение №7 от 06.01.2020г. по гр. д. №1248/2019г. по описа на АРС от 200 лева, като този размер е увеличен на 450 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба 08.11.2023г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният акт е неправилоен поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. необоснован по отношение на размера на постановената издръжка. От въззивния съд се иска отмяна на обжалваното решение.

Въззииваемата страна Б. М. С., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И. Д. Г., ЕГН ********** заявява становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е за потвърждаване на атакуваното решение.

1

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Налице са предпоставките за проверка на правилността на същото съгласно чл. 269, изр.

2 от ГПК, като се има предвид, че предмета на делото касае интересите на дете, които съдът има служебното задължение да съблюдава, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 150 СК от Б. С. чрез неговата майка и законен представител И. Г. за увеличаване размера на определената месечна издръжка, която ответникът – негов баща, му заплаща съгласно споразумение, утвърдено със съдебно решение по гр.д.

№1248/2019г. по описа на АРС – а именно от 200 лв. в размер на 450лв. месечно, платима най-късно до 10-то число на всеки месец, считано от депозирането на исковата молба, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва иска и намира същият за неоснователен, като твърди, че не са налице основания за изменение на издръжката. Твърди, че средствата, които заплаща на майката на детето, не се използват за задоволяване на негови нужди. Моли искът да бъде отхвърлен.

По делото безспорно се установява, че Б. С. е син на бащата М. П. С..

Със съдебно решение от 06.01.2020г. е утвърдено споразумение между родителите, с което ответникът се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето си от 200 лева месечно.

Към момента на депозиране на исковата молба се установява от приобщеното уверение от 15.09.2022г, че Б. С. е роден на 10.09.2018г. и посещава детска градина.

Не се спори, че и двамата родители нямат други ненавършили пълнолетие деца освен Б..

В хода на първоинстанционното производство са разпитани като свидетели Б. Г., Й. Н., М. Я. и Г. К..

Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се определи в съответствие с принципа, че всеки родител е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема следното:

2

На първо място, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподаталя за нередовност на исковата молба поради нарушение на изискванията на чл.127, т.4 и т.5 ГПК. Искът в настоящия случай е предявен от законния представител на малолетното дете Б. – чрез неговата майка И., поради което същият е допустим. Не са налице противоречия между обстоятелствената част на исковата молба и заявения в нея петитум. Ищецът е изложил твърдения, обосноваващи искането за увеличаване на дължимата издръжка, в какъвто смисъл е и заявеният петитум. Доколко тези твърдения са основателни, следва да се установи в хода на производството, респ. това да намери отражение в крайния акт на съда. Отделно от това, дори ищцата да твърди необходими средства в размер на 100-1200 лева, това не е пречка искането да бъде за по-малка по размер сума.

Съгласно чл. 143 от СК безусловно е задължението на родителите да изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като същата се определя в съответствие с възможностите и материалното състояние на родителя. При изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на разпоредбата на чл. 150 СК е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания, или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Съдът намира, че в настоящия случай е изпълнена предпоставката да е налице трайно съществено изменение на нуждите от издръжка, изразяващо се в промяната във възрастта на детето. Изминали са 4 години от определяне на предходния размер на издръжката, като за този период от време, детето е пораснало до възрастта от 6 години. Това израстване е свързано със съществени промени в живота на Б., обвързани както с физическата промяна в него – бързото му израстване, предполагащо и нужда от повече средства за храна, облекло, обувки, така и с навлизането в етап от живота му, в който същото следва да прояви активност в интелектуален и образователен план, за да осигури пълноценното си развитие. Не следва да се пренебрегва и нуждата от повече развлечения и социални контакти. Изложеното е придружено от съпътстващи фактори, каквито са: увеличилия се размер на минималната работна заплата – служещ като база за определяне на минималния размер на издръжката, но също и като индекс за променящите се икономически реалности в държавата, а също и наличието на значителна инфлация и поскъпване на множество битови услуги в страната. Последното икономическо явление драстично и рязко нараства през текущата година, поради което е адекватно предположението, че заявените разходи за комунални услуги и прехрана на детето закономерно са нараснали. От всичко изложено съдът прави логичния извод, че в настоящия случай е налице промяна в обстоятелствата около първоначално присъдената издръжка, и тази промяна е съществена и трайна, като предполага завишаване на размера на същата.

Не се споделят твърденията на майката И. Г. за необходимост от средства 3 за транспорт на детето до градина. От свидетелските показания се установява, че домът, в който тя и Б. живеят, не се намира на голямо разстояние от детската градина, която той посещава. Установи се, че майката притежава автомобил, което не обосновава регулярно използване на превоз чрез такси, а само инцидентно такова. Неоснователни са и доводите във връзка с разходите за отопление, тъй като същите не се дължат единствено на полаганите за детето грижи, а представляват общ за домакинството разход.

Настоящата инстанция не възприема възраженията на ответника относно липсата на доказателства, че бащата реализира реални доходи и е възпрепятстван да изплаща поисканата издръжка. Издръжката на детето е приоритетна. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че все пак бащата реализира някакви доходи, работейки в чужбина. Дори да се даде приоритет на показанията на неговата майка в тази част, вместо тези на св.Б.Г. (макар показанията и на двете да се ценят в светлината на чл.172 ГПК), доходът на бащата възлиза на над 1 000 паунда на месец. Ето защо не може да се направи извод за невъзможност да се осигуряват 450 лв. за подрастващия Б..

По отношение на допълнителните разходи, които бащата е извършил, във връзка със закупуване на анцуг, маратонки, яке или други дрехи и обувки, същите не следва да се приспадат от дължимата занапред издръжка.

Закупуването на дрехи и обувки от М. С. извън осигуряването на дължимата издръжка единствено доказва възможността му да заплаща повече от първоначално определеното.

Наведените в жалбата възражения относно това дали майката И. спазва уговорения режим за лични отношения между ответника и детето са ирелевантни за предмета на настоящото производство.

При тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че необходимите за посрещане нуждите на детето средства са в размер на 800 лева, от които ответникът следва да заплаща 450 лева месечно. Тези изводи настоящата инстанция приема за напълно законосъобразни и съответстващи на интересите на детето. Следва да се отбележи трайната съдебна практика, съгласно която, родителят, който не полага непосредствени ежедневни грижи за детето, следва да заплаща по-голяма част от тази издръжка. В този смисъл справедливо е определена по-голямата сума от общо дължимата издръжка да се поема от бащата на детето. Задължението за издръжка на родителите към ненавършилите пълнолетие техни деца е безусловно. Ответникът е в трудоспособна възраст, не се установява да има други непълнолетни низходящи, освен ищеца, не се установява да страда от заболявания или да е с намалена работоспособност. Съдът приема, че ответникът е в състояние да реализира доходи, позволяващи му да заплаща за посрещане нуждите на детето си издръжка в размер на 450 лева месечно. Поради изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400 лева, представляващи 4 адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 238 от 30.04.07.2024г., постановено по гр. д. № 2062/2023г. по описа на Районен съд Асеновград.

ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН ********** да заплати на Б. М. С., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И. Д. Г., ЕГН ********** сумата от 400 лева, направени по производството разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5