Протокол № 363 от 21.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 363 гр. П., 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500296 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателят С. А. Д., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Й. А., редовно упълномощен отпреди.

Ответникът А. С. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. Т. В., редовно упълномощен отпреди.

Адв. А.: - Да се даде ход на делото.

Адв. В.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение рег.№51/17.02.2026г., постановено по гр.д.№***/2025г. по описа на РС- В. е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД, че С. А. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.„Ц.К.“ №32, ет.4, ап.43, дължи на А. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Х.Б.“ №6, сумата в размер на 1022,58 евро /равностойността на 1

2000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вредистрес, унижение, накърняване на достойнството и уронване на авторитета и името му, вследствие на подадена молба за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН, както и от подадени жалби до държавни органи с недобросъвестна цел, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 09.05.2025г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №302/19.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№501/2025г. по описа на РС- В., като е отхвърлен иска за горницата над 2000лв. до размера на претенцията от 3000лв., като неоснователен.

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.„Ц.К.“ №32, ет.4, ап.43, да заплати на А. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Х.Б.“ №6, сумата от 224,96 евро- разноски по ч.гр.д.№501/2025г. на РС- В., както и сумата от 253,79 евро разноски по гр.д.

№***/2025г. по описа на РС- В..

Осъден е на основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, А. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Х.Б.“ №6, да заплати на С. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.„Ц.К.“ №32, ет.4, ап.43, сумата от 102,26 евро, представляващи разноски съразмерно на отхвърлената част от иска по гр.д.

№***/2025г. по описа на РС- В..

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на С. А. Д., чрез процесуалния й представител адв.Й. А. от АК гр.П.. В нея се изразява пълно несъгласие с атакуваното съдебно решение с което е уважена, макар и частично, исковата претенция на ищеца заявена с исковата молба.

Твърди се, че същото се обжалва в неговата цялост, като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила.

Приема се, че то е необосновано, поради противоречие с установената фактическа обстановка по делото и трайно установената съдебна практика, включително и в явно и силно нарушение на ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, регламентирано най- малко в ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2012/C 326/02 където са разписани норми, с които всеки български съд, по силата на призмата на европейското право, следва да 2 се съобразява, относно:

-разпоредбата на чл.11, т.1- „Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.“,

-разпоредбата на чл. 17, т. 1 – „Право на собственост 1.

Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес.“

-разпоредбата на чл.47- „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.

Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.“ За явното нарушаване ПЕС, в случая на уважаване на исковата претенция, няма аргументи в атакуваното решение.

Относно неправилността на атакуваното решение се счита, че е неправилна преценката на съда да е налице противоправно поведение от страна на С. Д., чрез жалбите си до съответните компетентни органи и институции, което рефлектира и върху самото решение, което също се явява неправилно.

Сочи се, че с правомерните си действия жалбоподателката не е, и не може да е причинила твърдените в ИМ вреди на ищеца.

Визира се, че всички действия от страна на последната са били в следствие на опитите й да защити законните си права и интереси, като единствено е търсила съдействие за това от компетентните органи, чрез подаване на жалби за всеки от поредните случаите, когато са засягани правата 3 й. Не отговаря на истината и не кореспондира със събраните по делото доказателства констатациите на съда, че тя е подавала идентични жалби няколко пъти.

Счита се за неправилно решението на съда да кредитира изцяло и безрезервно свидетелските показания на свидетелите на ищеца, които по разбираеми причини- жена с която съжителства и сестра са абсолютно заинтересовани и разбираемо насочени да обслужат тезата на ищеца. Нито едно от тези показания обаче, не кореспондира с някакво обективно доказателство по делото.

Твърди се, че образуваните преписки са били срещу „неизвестен извършител“, а ищеца е давал само писмени сведения, без да е ползвал адвокат.

Не без значение за случая е, че ищеца във всичките си писмени сведения не отрича нищо от съдържанието на жалбите, а само твърди, че има образувано гражданско дело в което щял да се разреши въпросът за собствеността на наследствения имот.

Твърди си, че съдът е следвало да прецени правилно ситуацията, но като не е сторил това, на база неправилна преценка на фактите по делото е постановил неправилно решение.

Твърди се, че в жалбите си до компетентните органи, включително и в обажданията си на тел. 112, жалбоподателката е търсила единствено и само защита на законните се права и свободи, което ясно личи от използваните изразни средства в тях.

Приема се, че съдът е предпочел да вярва на най- близките хора на ищеца, без наличието на каквото и да е обективно потвърждение на думите им, вместо на обективните факти и данни съдържащи се в жалбите, което считам за неправилно и от там и извода за обща неправилност на атакуваното решение.

Визира се, че депозирането на такива молба/жалби не е противоправно тогава, когато молителят/жалбоподателят е положил необходимата грижа да се убеди, че изнесените факти са верни и действа със съзнанието, че сезира компетентните органи, за да защити своите или определени чужди права и/интереси. Ако това е така, дори и изнесените факти да се окажат неверни, 4 неговото поведение не е противоправно, съответно не може да послужи като основание за търсене на деликтна отговорност.

Сочи се, че с всичките си действия, описани в ИМ, жалбоподателката е упражнявала права и свободи- защитавала е собствеността си, като е търсила помощ от компетентните органи- съд и полиция и е подавала жалби с които ги е сезирала. От изразните средства в жалбите и отправените искания за помощ и съдействие е видно, че тя е имала за цел само защита на нейните си права, а не злепоставянето на никого.

Твърди се, че не е спорно между страните, а и от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че страните след 2023г. са в много лоши лични отношения. Това е станало вследствие на това, че през 2023г. ищецът е започнал да предявява собственически претенции към общ, на страните, наследствен имот и желанието му да го обяви за лична собственост. Тъй като Д. е съсобственик в този имот, не била съгласна с това е защитавала личната си собственост- полагащите й се идеални части от наследствения имот, като ищеца е започнал систематично да й пречи да влиза изобщо в имота, заключил намиращия се в имота павилион /лична собственост на Д./, дори да й посяга физически.

Приема се, че естествената реакция на последната е да потърси помощ и съдействие от компетентните органи срещу тези действия за защита правата й и физическия й интегритет. Това става с обаждане на тел.112, където тя се е обаждала за да търси помощ. Търсила е помощ и с други жалби, приложени по делото, като във всички тях, единствено е търсила помощ и съдействие, и никоя от тях не съдържа обиди, клевети или злепоставяне срещу ищеца. Няма негативни охарактеризиращи го оценки, няма набедяване, има само оплакване от неправомерни действия и търсене на помощ.

Твърди се, че по повод упражнено върху нея физическо насилие, Д. е инициирала спрямо ищеца провеждане на съдебно производство за защита от домашно насилие. С осъществяване на това действие е упражнено субективно законово признато право.

Счита се, че от това нейно действие не е налице предпоставка за възникване на деликтната отговорност.

Приема се, че това налага отхвърляне на предявения иск, без дори да се обсъждат въпросите за настъпилите вреди и причинна връзка.

5

Сочи се, че не представляват неправомерни действия от страна на жалбоподателката, годни да ангажират отговорността й по чл.45 от 33Д и подадени от нея жалби до съответните компетентни органи, в случая жалби да МВР, които са имали за цел търсенето на помощ в защита на нейните лични законово гарантирани й права и интереси, както и запазването на телесния й интегритет.

Твърди се, че атакуваното решение е постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика, като същата се цитира във въззивната жалба.

Сочи се, че въз основа на събраните по делото доказателства не се установява ответницата да е имала противоправно поведение спрямо ищеца.

Обръщането й към надлежен орган и излагане на факти и обстоятелства, които са й известни, не представлява злоупотреба с право, нито е противоправно поведение. По делото липсват доказателства ответницата да е сезирала прокуратурата и МВР, за да навреди на ищеца. Това са негови разбирания или усещания, които не намират подкрепа в доказателствата по делото. Ответницата е имала право да се обърне с жалба към прокуратурата с искане да бъде извършена проверка за изнесените от нея известни й факти и обстоятелства на база лично преживяното и претърпяното от нея. Искането за защита от държавните органи на накърнени права е правомерна дейност и дори и в резултат на същата да са причинени вреди, то отговорност не се носи, дори и при неоснователност на твърденията, стига да не е налице злоупотреба с право.

Счита се, че подаването и поддържането на молба за защита от домашно насилие, по която е поискано единствено и само да бъде задължен ответника да се въздържа от домашно насилие и да не приближава молителката лично, жилището й местоработата и местата й за социални контакти и отдих, а не друго, пред надлежен съд само по себе си не е неправомерно поведение, поради което в този случай лицето, което е сезирало надлежен съдебен орган в защита на свои права и тъжбата му е отхвърлена не дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди лице, без едновременно с това да е била осъществена и злоупотреба с право. Отхвърлянето на молбата за защита от домашно насилие не е достатъчно основание за възникването на отговорност на молителя за вреди, освен за сторените деловодни разноски.

6

Твърди се, че при постановяване на решението районният съд не се е съобразил и с подадените от ищеца 2 жалби, аналогично на подадените 2 жалби от Д. в които той с неистов ентусиазъм я обвинява в извършването на престъпления.

Приема се, че с това поведение на ищеца е чиста проба злоупотреба с право, целящо накърняване доброто име на Д. и злепоставянето й, и на същите основания, както в ИМ, може да се твърди, че са я засегнали по подобен начин, но явно ищеца пренебрегва това с мисъл само за себе си. Тази своеобразна реторсия не е била отчетена по никакъв начин от съда.