Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1447 от 09.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2338/2025
Вид
Решение № 1447
Подписан
09.12.2025
В сила
17.04.2026
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1447 гр. Пловдив, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330202338 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0438-000844/ 26.09.2024г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на Д. М. К. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП .

В жалбата се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което е формулирано искане за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

ВъззИ.емата страна ангажира становище за неоснователност на въззивната жалба поради което моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок съобразно актуалната редакция на ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

1

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 13.06.2024 г., свид. М. съвместно с колегата му И. Б., и двамата полицейски служители към 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, изпълнявали служебните си задължения като АП – 434 на територията на град Пловдив.

Около 00,10 часа на същата дата двамата полицейски служители извършвали обход по бул. „България“, като се движели в посока от изток към запад. В този момент забелязали движещ се пред тях лек автомобил „Мерцедес Е 63 АМГ“ с рег. № ***. В близост до номер 120 на бул.

„България“, полицейските служители спрели описания автомобил с цел извършване на рутинна проверка. В хода на същата била установена самоличността на водача, а именно – жалбоподателят К., като в автомобила били установени и други двама пътници.

Полицейските служители забелязали, че по време на проверката жалбоподателят бил превъзбуден, неспокоен и раздразнителен. Свид. М. поискал да провери оборудването на автомобила, като били предприети и действия от двамата полицейски служители за събиране на информация чрез отдалечен достъп за невръчени документи и неплатени глоби. Впоследствие, свид. М., изпробвал жалбоподателя за наличие на алкохол в кръвта с дрегер ALKOTEST 7510 със сериен номер A R D M 0247, като резултатът бил отрицателен.

Тъй като жалбоподателят продължавал да се държи превъзбудено и бил видимо неспоскоен, двамата полицейски служители поканили същия в сградата на 03 РУ за извършване на проба за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят се съгласил, като тръгнал със свид. М. и актосъставителя Б. към сградата на 03 РУ при ОД на МВР Пловдив.

При пристигане в сградата на 03 РУ, жалбоподателят бил поканен да предостави проба за употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен № ARKF-0023, като категорично отказал да стори това. Като причина за отказа си жалбоподателят споделил, че наскоро се е прибрал от Нидерландия, където е употребявал наркотични вещества, поради което се притеснявал, че ще отчете положителен резултат.

Така, на жалбоподателя му бил съставен АУАН № 1104285 с който му било повдигнато административно обвинение за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя и свид. М., като същият му бил предявен за запознаване. Екземпляр от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който подписал същия без възражения. ТакИ. не постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Наред с горното, свид. М. съставил на жалбоподателя и Талон за изследване с бл. № 111617, в който било указано на водача, че може да се яви в срок до 45 минути от връчването му в УМБАЛ „Пловдив“ ЕАД за медицинско 2 изследване. Екземпляр от талона бил връчен на жалбоподателя в 01,20 часа на 13.06.2024 г.

Получавайки талона за изследване, жалбоподателят се отправил с автомобила си към посоченото болнично заведение. Процесното МПС се управлявало от един от установените в него пътници.

Свид. М. и колегата му Б., изчакали да изтече предоставеното на жалбоподателя време, като се отправили със служебния си автомобил към УМБАЛ „Пловдив“ за вземане на кръвната му проба. При пристигане пред входа на медицинското заведение, двамата полицейски служители забелязали жалбоподателя, който им заявил, че е размислил и няма да предостави кръвна проба за изследване. При запитване в намиращия се в УМБАЛ „Пловдив“ Спешен център за това жалбоподателят предоставил ли е кръвна проба за изследване, която да вземат, полицейските служители получили отрицателен отговор.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира показанията на свид. М.. От тях с категоричност се установяват две групи релевантни за делото обстоятелства – случилите се събития и поведението на водача в хода на проверката за установяване употребата на наркотични вещества и по съставянето на акта за установяване на нарушението.

В тази връзка от свидетелските показания на първо място се изяснява, че жалбоподателят на мястото на което е бил спрян за проверка – град Пловдив, бул. „България“ до № 120 е управлявал процесното МПС. На същото това място е предоставил проба с техническо средство за установяване употреба на алкохол и категорично е отказал да предостави проба за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изяснява се още, че жалбоподателят е бил откаран в сградата на 03 РУ, където отново е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Там в сградата на 03 РУ Труд са му били съставени и връчени АУАН и талон за изследване, с който жалбоподателят е насочен към лечебно заведение, в което да даде биологични проби за медицинско изследване. Показанията на свид. М . са проверени по делото и изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства. Показанията са последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелят 3 възпроизвежда свои непосредствени възприятия като очевидец. По тези съображения същите изцяло получават вяра от съд а и залягат във изводите му от фактическа страна.

От талон за изследване № 111617, съставен от свид. М. се изяснява, че екземпляр от талона е връчен на жалбоподателя в 01,20 часа на 13.06.2024 г., като му е предоставен срок от 45 минути за явяване в УМБАЛ Пловдив за вземане на кръвна проба за медицинско изследване.

От писмо с № В – 1885/ 16.12.2024 г. на началника на СО на УМБАЛ Пловдив се установява, че жалбоподателят не е преминавал за преглед през лечебното заведение на дата 13.06.2024 г., включително и за даване на кръвна проба за установяване на употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя К. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС, издадено на 23.06.2021 г., валидно до 23.06.2031 г. и с налични 11 контролни точки.

От Заповед № 8121з-8883/02.09.2020 г. и Заповед № 8121к - 1632/ 02.12.

2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална, темпорална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Противно на възраженията на жалбоподателя при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на наказателното постановление.

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Съдът намира и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения съдът намира за неоснователни.

На първо място, твърди се, че липсва пълно и ясно описание на нарушението в АУАН, тъй като в него бил отразен единствено отказа да бъде тестван с техническо средство. При служебно дължимата проверка за редовност както на АУАН, така и на наказателното постановление съдът не 4 констатира да е допуснат съществен порок, доколкото освен, че фактическата обстановка в АУАН съответства на тази изложена в обжалваното НП, то следва да се има предвид и факта, че към момента на съставяне на АУАН е съставен и талона за медицинско изследване, с който е предоставено максимално време от 45 мин на жалбоподателя за явяване в посоченото медицинско заведение. В тази връзка е изцяло невъзможно в АУАН да бъдат изложени факти касаещи отказа на лицето да предостави биологичен материал за лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества, тъй като това зависи изцяло от волята на проверяваното лице и към момента на съставяне на АУАН не са се реализирали в обективната действителност фактите касаещи отказа за предоставяне на проба в медицинското заведение, а и не се знае дали същите въобще биха се реализирали. Съдът намира, че съдържанието на текста очертаващ фактическата рамка на обвинението в АУАН е достатъчно ясен и не създава твърдяната невъзможност за нарушителя да разбере за какво свое поведение му е съставен акта, а оттам и не е ограничена възможността му да организира защитата си. Именно в тази част от съдържанието на акта са описани конкретните фактически твърдения на актосъставителя относно всеки признак от състава на административното нарушение – време, място, начин на извършване и автор - водач на процесния автомобил. Все в тази връзка следва да се има предвид, че в АУАН е отбелязано, че е издаден талон за медицинско изследване № 111617.

Последният е бил връчен лично на жалбоподателя, като в същия е отразено, че е отказал проба с техническо средство. Ето защо изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неяснота на фактическата рамка на обвинението както в АУАН, така и в НП. Освен това от съдържанието както на въззивната жалба не се установява жалбоподателят да не е бил наясно каква проба е отказал да предостави и с какво средство. Очевидно е, че чрез това възражение жалбоподателят се опитва да придаде на този пропуск неследващи се правни последици по съществено опорочаване на АУАН и на наказателното постановление, който довод не се възприема от съда.

Изцяло неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради непосочване в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП съвсем ясно е посочено, че това е град Пловдив, бул. „България“ до № 120 – мястото на което жалбоподателят е бил спрян за проверка в качеството му на водач на МПС. Последното се установява с категоричност от показанията на свид. М., който с подчертана екзактност описа поведението на жалбоподотеля в хода на извъшваната проверка и двукратно заявеният му отказ да даде проба както в сградата на 03 РУ, така и в медицинското заведение, както и причините за това. Все в тази връзка следва да се подчертае, че макар и отказът на жалбоподателя да даде проба за употребата на наркотични вещества е извършен в сградата на РУ и пред болницата, не и на мястото на проверката, където е бил спрян и установен като водач на МПС, то няма как да се приеме за резонна и в унисон със смисъла на закона тезата, че посочените в АУАН и 5