Решение № 13239 от 07.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13239 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110171917 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. П. А. срещу „****“ ***, в която се твърди, че на 21.12.2021 г. между ищеца и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на И. А. бил предоставен кредит в размер на 3000,00 лева. Съгласно уговореното между страните сумата трябвало да бъде върната на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 348,18 лева, при ГПР в размер на 48,32 %, ГЛП в размер на 40,91 % и застрахователна премия в размер на 328,68 лева, като общата дължима сума по кредита била в размер на 4178,17 лева. В исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност на договора за кредит поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК. В условията на евентуалност се твърди нищожност на клаузата от процесния договор, предвиждаща задължителна застраховка по кредита и заплащането на застрахователна премия, като се поддържа, че клаузата била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП. Като недействителна поради накърняване на добрите нрави ищецът сочи и клаузата от договора, установяваща фиксиран размер на възнаградителната лихва по кредита, тъй като същият надхвърлял трикратния размер на законната лихва. Отправено е искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит, а в условията на евентуалност - на клаузите за заплащане на застрахователна премия и възнаградителна лихва в размер на 40,91 %.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „****“ *** за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е 1 оспорило изцяло предявените искови претенции. Излагат се твърдения за недопустимост на производството поради липса на доказателства за наличие на правен интерес. Твърди се в условията на евентуалност, че исковете за прогласяване нищожност на договора за кредит, съответно - на отделни негови клаузи, били изцяло неоснователен. Отправено е искане за прекратяване на производството като недопустимо, а в условията на евентуалност - отхвърляне в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са: 1/ предявени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № ***от 21.12.2021 г., сключен между И. П. А. и „****“ ***, евентуално – на клаузите за заплащане на застрахователна премия в размер на 328,68 лева и възнаградителна лихва в размер на 40,91 %, като следва: главен иск с правно основание чл. 22 ЗЗП за признаване за установено, че процесният договор е нищожен поради нарушаване на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК; евентуални искове с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащане на застрахователна премия в размер на 328,68 лева, е нищожна поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено, че клаузата от процесния договор, предвиждаща фиксиран размер на възнаградителната лихва по кредита от 40,91 %, е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

За основателността на така предявения иск ищецът следва да докаже следните материалноправни предпоставки: сключването на процесния договор със съдържание, идентично с описаното в исковата молба; наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност на договора, съответно – на отделни негови клаузи; всички факти, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит № ***от 21.12.2021 г., съответно – наличието на валидно основание за заплащане по договора на възнаградителна лихва в размер на 40,91 % и на застрахователна премия в размер на 328,68 лева; всички факти, на които основава своите искания или възражения.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на производството, тъй като за ищеца е налице правен интерес от установяване нищожността на процесната сделка.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 21.12.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца кредит в размер на 3000,00 лева. Посочено е в чл. 7.1, че се дължи и застрахователна премия от 382,68 лева, като общият размер на кредита става 3382,68 лева със срок за погасяване до 25.12.2022 г. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 40,91 %. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 48,3 2 %, а общата дължима сума от потребителя е в размер на 4178,17 лева. В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер 2 на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ищецът прави възражение за нарушение на 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че нарушение на посочените изисквания не е допуснато – договорът е сключен в писмена форма и е написан по ясен и разбираем начин с еднакъв шрифт, който е достатъчно голям за нормалното му разчитане. Същият е представен от двете страни по спора, което показва, че и двете разполагат с екземпляр от него. Следва да се посочи, че в закона няма изискване за подписването на договора на всяка страница, но в случая и това е сторено, видно от представения от ищеца екземпляр /л. 10-19/.

Следващото възражение е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Спорен по делото е въпросът дали застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, дали същата се явява задължително условие за сключване на договора и дали въобще тя представлява разход по него или е част от главницата.

Както се посочи, ответникът е включил дължимата застрахователна премия като 3 част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора не надхвърля максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 7.2.2 от договор за потребителски кредит, премията е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя.

Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 3000,00 лева.

Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства.

Сумата от 382,68 лева представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Чрез нейното добавяне действителният процент на разходите по кредита значително ще надвишава максимално допустимия такъв според чл. 19, ал. 4 ЗПК и щ е се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР от 48,32%. За пълнота следва да се посочи, че липсва и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Оставят неясни компонентите, които са взети при формирането на годишното оскъпяване на заема. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17г., че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.

Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна практика по идентични дела – Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3706/2023 г. на СГС, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение № 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др. В задължителното Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен 4 годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. От член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.