Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4635 от 12.10.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4317/2026
Вид
Решение № 4635
Подписан
12.10.2026
Състав
Росица Илиева Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9-11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9-11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9-11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4635 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330104317 по описа за 2026 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. С. К., ЕГН **********, чрез адв. Т. Д., срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 55 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД дължи на ищцата М. С. К. сумата в размер на 689,79 евро – възнаградителна лихва, платена при начална липса на правно основание по недействителен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***** от 27.03.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 06.04.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 695/06.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 955/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***** от 27.03.2021 г., по силата на който ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, като заемодател, е предоставил на ищцата М. С. К., като заемател, заемни средства в размер на 4000,00 лв. за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент от 41,00 % и годишен процент на разходите от 48,43 %. Размерът на месечната погасителна вноска бил 194,78 лв., а общата дължима сума по кредита била 7012,20 лв. Сочи се, че страните постигнали съгласие ищцата да заплати разсрочено към всяка една от погасителните вноски, парични средства за 1 предоставени две допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Първата услуга предоставяла право на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителския кредит в рамките на един час от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит при допълнително възнаграждение от 1000,00 лв., а втората услуга предоставяла право за промяна на погасителния си план на потребителския кредит при допълнително възнаграждение от 2600,00 лв. Taкa общото задължение по кредита възлизало 10612,20 лв., а размерът на вноската нараснал от 194,78 лв. на 294,38 лв. Ищцата твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока. В договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, нито начина на изчисляване на ГПР, както и по какъв начин е формиран същия. Сочи, че възнаграждението за двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е включено в размера на ГПР по кредита, поради което не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът за кредит е нищожен. Клаузите за заплащане на възнаграждение за двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречали на добрите нрави и материалния закон, поради което били нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК и възнагражденията за тези две услуги били недължими на основание чл. 10а от ЗПК. С оглед нищожността на договора за кредит, недължима била и договорената възнаградителна лихва.

За събирането на процесната сума от 689,79 евро ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 955/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар. Била издадена Заповед № 695/06.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 955/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, срещу която ответникът подал в срок възражение.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, с който намира предявения иск за неоснователен. Признава, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***** от 27.03.2021 г. с посочените в исковата молба параметри. Твърди, че процесният договор за кредит е действителен като излага конкретни съображения в тази насока. Сочи, че в размера на ГПР по кредита не следва да бъдат включени закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и че в същия е включен само уговорения размер на годишния лихвен процент по заема. Сочи, че процесният кредит е погасен предсрочно, като общата постъпила по него сума е в размер на 3399,66 евро, с която са погасени следните задължения: 2045,17 евро – главница, 684,12 евро – възнаградителна лихва, 167,30 евро – погасено задължение за възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 434,79 евро – погасено задължение за възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, 0,45 евро – лихва за забава и 67,90 евро – дължима такса за приоритетно разглеждане, съгласно т. VI Параметри от Договора за потребителски кредит.

2

Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

С Определение № 9031/22.07.2026 г., постановено по делото, на основание чл. 213 ГПК, настоящото гр.д. № 4317/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив и гр.д. № 4326/2026 г. по описа на Районен съд -Пловдив са съединени за разглеждане в едно производство под № 4317/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Производството по гр. д. № 4326/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив е образувано по искова молба на М. С. К. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 55 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД дължи на ищцата М. С. К. сумата в размер на 664,68 евро – платена при начална липса на правно основание сума за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по недействителен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***** от 27.03.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.

410 от ГПК в съда – 06.04.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 382/06.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 453/2026 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***** от 27.03.2021 г., по силата на който ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, като заемодател, е предоставил на ищцата М. С. К., като заемател, заемни средства в размер на 4000,00 лв. за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент от 41,00 % и годишен процент на разходите от 48,43 %. Размерът на месечната погасителна вноска бил 194,78 лв., а общата дължима сума по кредита била 7012,20 лв. Сочи се, че страните постигнали съгласие ищцата да заплати разсрочено към всяка една от погасителните вноски, парични средства за предоставени две допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Първата услуга предоставяла право на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителския кредит в рамките на един час от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит при допълнително възнаграждение от 1000,00 лв., а втората услуга предоставяла право за промяна на погасителния си план на потребителския кредит при допълнително възнаграждение от 2600,00 лв. Taкa общото задължение по кредита възлизало 10612,20 лв., а размерът на вноската нараснал от 194,78 лв. на 294,38 лв. Ищцата твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока. В договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, нито начина на изчисляване на ГПР, както и по какъв начин е формиран същия. Сочи, че възнаграждението за двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е включено в размера на ГПР по кредита, поради което не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът за кредит е нищожен. Клаузите за 3 заплащане на възнаграждение за двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречали на добрите нрави и материалния закон, поради което били нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК и възнагражденията за тези две услуги били недължими на основание чл. 10а от ЗПК.

За събирането на исковата сума от 664,68 евро ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 453/2026 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево. Била издадена Заповед № 382/06.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 453/2026 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, срещу която ответникът подал в срок възражение.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, с който намира предявения иск за неоснователен. Признава, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***** от 27.03.2021 г. с посочените в исковата молба параметри. Твърди, че процесният договор за кредит е действителен като излага конкретни съображения в тази насока. Сочи, че в размера на ГПР по кредита не следва да бъдат включени закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и че в същия е включен само уговорения размер на годишния лихвен процент по заема. Сочи, че процесниат кредит е погасен предсрочно, като общата постъпила по него сума е в размер на 3399,66 евро, с която са погасени следните задължения: 2045,17 евро – главница, 684,12 евро – възнаградителна лихва, 167,30 евро – погасено задължение за възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 434,79 евро – погасено задължение за възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, 0,45 евро – лихва за забава и 67,90 евро – дължима такса за приоритетно разглеждане, съгласно т. VI Параметри от Договора за потребителски кредит.

Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 55 от ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като от електронно заповедно ч.гр.д. № 955/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар и електронно заповедно ч.гр.д. № 453/2026 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево е видно, че в полза на ищцата са издадени заповеди за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответното дружество за сумите, предмет на настоящото исково производство. Длъжникът „Профи Кредит 4

България“ ЕООД е възразил в срок срещу издадените заповеди за изпълнение, а исковите молби са депозирани в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК. Следователно предявените установителни искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Фактическият състав на неоснователното обогатяване предполага даване, респективно получаване на нещо при начална липса на правно основание.

В тежест на ищцата по така предявени те искове е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатила процесните суми на ответника.