Решение № 107 от 24.04.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Свиленград, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200145 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Т. З. П. с ЕГН ********** от

******************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез Младши адвокат И. Д., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6974455 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя П. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 300 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – издаден бил при нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон и липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението. Сочи, че жалбоподателят П. не била извършила процесното нарушение. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Т. З. П., не се 1 явява и не се представлява. С Писмена молба-становище Младши адвокат И.

Д. – процесуален представител на жалбоподателя П., пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като мястото на нарушението било неправилно посочено, респ. било налице противоречие между фактическата обстановка, посочена в ЕФ и тази, изводима от материалите на преписката, сочи, че нямало доказателства относно въведеното ограничение от 60 км/ч и навежда твърдения, свързани с толеранса от 3 км/ч. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 09.09.202 2 година в 11.34 часа по второкласен път № 88, при км.

1+500, до разклона за село Мезек, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства ( МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока ГКПП „Капитан Петко войвода” МПС марка „Ауди”, модел „СКУ 7” с държавен регистрационен номер Х 77 07 КТ, със скорост 91 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена стойност на скоростта 31 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6974455 на името на жалбоподателя П. в кач еството й на законен представител - управител на дружеството - собственик на превозното средство - „Торре” ЕООД с ЕИК 2

202544084, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието и Справката от Търговския регистър (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя П.). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя П . е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. Фишът е връчен на дата 06.02.2023 година (, видно от Справката относно статуса на ЕФ и от отметката, направена на ЕФ, приложен към Жалбата), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят П . не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 о т ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 09.09.2022 година, когато е установено процесното нарушение, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

Проверен е от Началника на структурното звено. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС 09.09.2 0 2 2 година, времето (09.00 часа д о 1 2 . 0 0 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – второкласен път № 88, при км. 1+500, до разклона за село Мезек, посока ГКПП „Капитан Петко войвода”, за ограничението на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване стационарен, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи 3 от системата, като е налична една снимка за конкретния клип, на ко ито е виден автомобил. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 77 07 КТ в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 94 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, като превишението е 31 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). В представената по делото снимка за конкретния клип са отразени и локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане.

От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5 126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят П. не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят П. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП), за нарушения на ЗДвП, като няма налагани принудителни административни мерки.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл.

283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Ето защо същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така 4 обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя Т. П. в качеството й на управител, законен представител на дружеството – собственик на процесното МПС, с оглед установения факт на управление на това МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен знак В26.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на която е депозирана в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащане то на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в 5 сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на акта, водещи до отмяна на обжалвания ЕФ.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т. П. в качеството й на управител, законен представител на дружеството – собственик на процесното МПС, е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП , установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против нея ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните 6 данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал.