Определение № 2926 от 20.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2926 гр. Пловдив, 19.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20225300500323 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 31503/29.11.2022 год., подадена от Н. Е. М., чрез адв. Х. Ц. К. от САК, с искане за изменение по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските, като прилага заверено копие на извлечение от банкова сметка като доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение.

В законовия срок ответникът по молбата не изразява становище.

Съдът като взе предвид изложените доводи и доказателствата по делото, приема следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в срок, от легитимирана страна в спора, имаща интерес да иска допълнение на определението в частта за разноските.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

В мотивите към постановеното по делото решение съдът е направил извод, че разноски за платено адвокатско възнаграждение в полза на ищеца в първоинстанционното производство не следва да се присъждат, тъй като в хода на процеса не са ангажирани доказателства такова да е било уговорено и заплатено. Пред районния съд ищецът се е представлявал от адв. Х. Ц. К. от САК, упълномощен с пълномощно на л. 4 от гр.д. № 64 209/2018 год. по описа на Софийски районен съд, на гърба на което е обективиран Договор за правна защита и съдействие. В последния са посочени основание, дата и подписи на страните. Не е вписано договорено възнаграждение и начин за плащане.

Съгласно приетото разрешение в т. 1 от ТР № 6/2012 год., постановено 1 по ТД № 6/2012 год., ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да бъде вписан както размера на възнаграждението, което страната следва да заплати, така и начина на плащане.

Едва с молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК се представя доказателство за извършено плащане в полза на процесуалния представител на молителя по настоящото производство, което обаче не може да се вземе предвид. От една страна, в договора за правна защита и съдействие не е уговорен от страните размер на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца на адв.К.. Дори да се приеме, че изплатената с документа сума е именно заплатен адвокатски хонорар във връзка с настоящото дело, действието по представяне на документа е преклудирано, тъй като е извършено след като е даден ход на делото по същество и е постановено съдебното решение.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания молбата да бъде уважена.

Ето защо,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 31503/29.11.2022 год., подадена от Н. Е. М., чрез адв. Х. Ц. К. от САК, с искане за бъде изменено Решение № 1260/14.10.2022 год., по въззивно гражданско дело № 323/2022 год., по описа на Окръжен съд – Пловдив Х –ти граждански състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението в едномесечен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2