Решение № 109 от 08.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20231100507405 по описа за 2023 година

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ищцата – Р. Т. Г. – Ц. срещу решение № 20084775 от 23.03.2023 г., постановено по гр.д. № 11568/2018 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан допуснатият до делба с решение от 01.12.2020 г. по гр.д. №11568/2018 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, магазин № 2, с площ от 59,40 кв.м., находящ се в гр. София, вдясно от входа на сградата в режим на етажна собстсвеност на бул. ****, който имот съгласно одобрена кадастрална карта представлява самостоятелен имот с идентификатор ***.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно, като излага следните съображения: решението било недопустимо, тъй като било постановено без участието на задължителен необходим другар – Я.С.Ц., който е съпруг на Р. Г.. Последната от своя страна придобила придобила 2/12 ид.ч. от процесния имота чрез покупко-продажба с нотариален акт от 27.10.2022 г. по време на брака си с Я.Ц. и доколкото не бил избран друг режим, приложим бил законовият режим на общност, по силата на който придобитите 2/12 и.ч. били съпружеска имуществена общност. Счита, че доколкото Я.Ц. се явява необходим задължителен другар и същият не е бил конституиран в производството пред първата инстанция, то решението на СРС следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане с участието на Я.Ц.. Твърди се, че дори решението да бъде прието за допустимо, същото е неправилно и необосновано, тъй като СРС не възложил имота на въззивницата, която направила изрично искане за възлагане в съдебно заседание от 12.10.2022 г. Счита, че са налице предпоставките за възлагане на имота на въззивницата, тъй 1 като същата има най- голям дял в съсобствеността, единствена е направила искане за възлагане и възлагането не противоречи на интереса на другите съделители. Поддържа, че СРС неправилно постановил изнасянето на имота на публична продан, тъй като възлагането на имота се ползвало с приоритет пред изнасянето му на публична продан. По изложените съображения моли съдът да обезсили процесното решение, а при условията на евентуалност да го отмени и да постанови друго, с което делбеният имот бъде възложен в дял на Р. Т. Г..

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Н. Т. Г., в който се поддържа че подадената въззивна жалба е неоснователна. Твърди се, че процесното решение е допустимо, тъй като в делбеното производство приложение намирала разпоредбата на чл.

226, ал. 1 ГПК и делото продължавало своя ход между първоначалните страни. Поддържа, че по аргумент от мотивите от т.3 на ТР № 3/2013 г. на ОСГК, решението на СРС постановено между първоначалните страни, ще обвързва всички последващи приобретатели, включително Я.Ц., респ. не били налице предпоставките за конституирането му в производството пред първата инстанция. Счита, че в конкретния случай липсвали предпоставките предвидени в чл.349,ал.1 и ал.2 ГПК за възлагане на процесния имот.

Твърди, че притежаването на най-голям дял от съсобствеността е правно ирелевантно и не е предвидено като основание за възлагане нито в ЗН, нито в ГПК. По изложените съображения моли съдът да потвърди решението на първата инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

С процесното решение е изнесен на публична продан, на основание чл.348 ГПК, допуснатия до делба с решение от 01.12.2020 г. по гр.д. № 11568/2018г. на СРС, 64-ти състав, магазин № 2, с площ от 59,40 кв.м., находящ се в гр. София, вдясно от входа на сградата в режим на етажна собственост на бул. ****, при съседи: А.А.С., площад „Възраждане", П.И.М. и коридор, заедно с клозет в двора, при съседи: Д.Я., двора на сградата Н.П.Г., И.Н.К. и С.Б., заедно с припадащите се 3,64 ид.ч. от общите части на сградата, който имот съгласно одобрена кадастрална карта представена самостоятелен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж- имот с идентификатор ***, под обекта- няма и над обекта- имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, като първата инстанция е постановила след извършване на публичната продан получената сума да се разпредели между съделителите, както следва: 1/ за Р. Т. Г. Ц. - 7/12 части от получената сума и 2/ за Н.

Т. Г.- 5/12 части от получената сума.

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че до делба, с влязло в сила решение от 01.12.2020 г. по гр.д. № 11568/2018г. на СРС, 64-ти състав, е допуснат процесния имот при следните квоти: за М. П. Г. – 2/12 ид.ч., за Р. Т. Г. – Ц. – 5/12 ид.ч. за Н. Т. Г. – 5/12 ид.ч. Съдът е съобразил извършеното между страните по делото прехвърляне на идеални от спорното право, посредством нотариален акт за продажба на недвижим имот № 60, том III, рег. № 4569, дело № 75 от 2022 г., с който М. П. Г. е продала на 2

Р. Т. Г. – Ц. собствените си 2/12 идеални части и с оглед на обстоятелствата, че процесния имот е неподеляем ( съобразно назначената по делото съдебно- техническа експертиза) и че в срока по чл.349,ал.4 от ГПК никой от съделителите не е направил искане за възлагане е постановила имота да бъде изнесен на публична продан, като получената от публичната продан сума бъде разпределена както следва: за Р. Т. Г. Ц. - 7/12 части от получената сума и за Н. Т. Г.- 5/12 части от получената сума.

По направените оплаквания във връзка с допустимостта на решението съдът намира следното:

Действително от представените по делото доказателства се установява, че Я.С.Ц. е съпруг на Р. Г. съобразно представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак.

Доколкото бракът между Я.Ц. и Р. Ц. е сключен на 21.12.1991 г. и по делото не са представени доказателства, че е избран друг режим на имуществени отношение, то по аргумент от чл.18,ал.2 вр. с §4,ал.2 от ПЗР на СК следва да се приеме, че по отношение на придобитото по време на брака имущество е приложим законовия режим на общност. От тук следва, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 60, том III, рег. № 4569, дело № 75 от 2022 г., Р. Г. – Ц. и Я.Ц. са придобили в неделима и бездялова съсобственост ( по аргумент от чл.21,ал.2 от СК) 2/12 идеални части от процесния недвижим имот.

Когато след постановяване на решението по допускане на делбата съделител прехвърли своя дял на трето лице, производството във фазата по извършване на делбата продължава с участието на прехвърлителя, в качеството му на процесуален субстиутент на приобретателя.

/В този смисъл са определение №388/20.11.2008г., постановено по гр.д.№1901/2008г. по описа на V ГО на ВКС; Решение №10 от 29.03.2021г. по гр.д.№1922/2020г. на II г.о. на ВКС и както и мотивите към т.3 от ТР №3/2013 г. на ОСГК/. В случая доводите на въззивицата за недопустимост на процесното решение са неоснователни, тъй като Я.Ц. е взел участие в производството пред първата инстанция чрез процесуалния си субституент/ при условията на процесуална суброгация/ М. П. Г., която от своя страна е била конституирана в производството пред СРС. По изложените съображения процесното решение не е недопустимо, тъй като в производството пред първата инстанция са взели участие всички необходими задължителни другари.

По останалите оплаквания във въззивната жалба съдът намира следното:

Първата инстанция правилно не е уважила възлагателната претенция на въззивницата, тъй като първо същата е направена едва в третото заседание по делото в разрез с императивната разпоредба на чл.349,ал.4 ГПК, която изисква искането за възлагане да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Второ възлагането на имот като способ за извършване на делбата е допустимо само по отношение на жилище. Процесния имот не представлява жилище, а магазин, поради което възлагането му по реда на чл.349 от ГПК не е допустимо. Трето по делото липсват както твърдения, така и доказателства за осъществяване на някой от фактическите състави по чл.349,ал.1 и ал.2 от ГПК, от които единствено може да възникне претендираното от въззивницата право да иска възлагане на имота.

3

Независимо от изложеното във въззивната жалба и във връзка с дадените указания с т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК, че съдът следи служебно за правилното приложение на императивна материално правна норма, по отношение на способа за извършване на делбата съдът намира следното:

Правилно първата инстанция е приела, че способът по който следва да бъде извършване делбата е чрез изнасяне на имота на публична продан. Това е така, тъй като не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, респ. не съществува възможност неподеляемото жилище, предмет на делбата, да бъде поставено в дял на един от съделителите. Независимо от това обаче първата инстанция не е отразила в своя диспозитив извършеното в хода на производството прехвърляне на спорното право от М. П. Г. на третото за настоящия процес лице, приобретател на спорното право, Я.С.Ц.. В практиката на ВКС / Решение № 50121 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 437/2022 г., II г. о., ГК, Решение № 39 от 9.09.2022 г. по гр. д. № 2555/2021 г. на ІІ г. о. на ВКС както и решение № 75 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 741/2011 г. на І г. о./ се приема, че постановките в т. 3 на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС не обосновават извод, че извършеното прехвърляне на идеалната част от съсобствения имот в хода на делбеното производство не следва да се отразява в диспозитива на решението по извършване на делбата, с посочване на приобретателя в разпределението на сумите при публичната му продан, освен при участието му като главна страна в делбеното производство, т.е. в диспозитива на съдебното решение следва да се отрази участието на приобретателя на спорното в разпределението на сумите при публичната продан. Специфика на настоящото производство е че Р. Ц. и Я.Ц. са придобили в неделима и бездялова съсобственост 2/12 идеални части от процесния имот, като при разпределението на постъпилите от публичната продан сума съдебния изпълнител, трябва да съобрази че по общото правило на чл.28 от СК при прекратяване на съпружеската имуществена общност дяловете на съпрузите са равни, т.е. съдебния изпълнител трябва да разпредели поравно между Р. Ц. и Я.Ц. 2/12 от сумата получена от публичната продан ( т.е. по 1/12 на всеки).

По разноските:

В практиката на ВКС / Определение № 2180 от 14.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4472/2022 г., II г. о., ГК, Определение № 48/5.04.2021 г. по ч. гр. д. № 357/2021 г., ВКС, І г. о . / се приема, че общите правила на чл. 78 ГПК за присъждане на разноски намират приложение в делбеното производство в случай на оспорване правата на съделителите, оспорване на факта на съществуване на съсобствеността, или при спор относно способа, по който следва да се извърши делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения. С оглед на частичната основателност на въззивната жалба разноски се дължат и на двете страни. Въззивникът не е направил искане за присъждане на такива. На въззиваемия, с оглед на изхода на настоящото дело и по съразмерност, се дължат разноски в размер на 750 лева / 4 половината от претендирания адвокатски хонорар в размер на 1500 лева/.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20084775 от 23.03.2023 г., постановено по гр.д. № 11568/2018 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, в частта му, с която е постановено получената след извършване на публичната продан на магазин № 2, с площ от 59,40 кв.м., находящ се в гр.