Определение № 570 от 19.07.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. София, 19.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20231800500445 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. Д. М. срещу Определение № 13705 от 12.04.2023г., постановено по гр.д. № 6749/2023г. по описа на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е прекратил делото произволно, превратно и без мотиви, в нарушение на чл. 47 от ХОПЕС и чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧ. Изразява становище, че исковата молба е редовна, а указанията на СРС са били изпълнени. Намира, че с това определение е била нарушена практиката на ВКС, тъй като, ако е било невъзможно, делото да се разгледа по чл. 2Б от ЗОДОВ, е следвало да се разгледа по чл. 45-52 от ЗЗД или по чл. 2В от ЗОДОВ, а в случая СРС бил осъществил отказ от правосъдие, като по този начин му нанася вреди. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за разглеждане от друг състав.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт . С определение от 06.06.2023г. жалбоподателят е бил освободен от заплащане на дължимата държавна такса.

С оглед разпоредбата на чл. 130, изр. второ от ГПК, препис от частната жалба не е бил връчен на насрещната страна по делото.

От фактическа страна съдът констатира, че на 07.02.2023г. Е. М. е подал в Софийския районен съд „жалба“ (по същество – искова молба) срещу Софийския градски съд. В нея са изложени съображения за забавяне на гражданско дело, както и за нарушаване на оправданите правни очаквания на ищеца от правото на ЕС и актове на ООН. Претендира се обезщетение от 20000 лв. и законна лихва, както и разноските по делото.

С разпореждане № 24852 от 22.02.2023г. районният съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца, в едноседмичен срок да 1 посочи, от какви действия или бездействия на ответника са причинени сочените неимуществени вреди – дали от нарушаване на правото на решаване на делото в разумен срок или от съществено нарушение на правото на ЕС.

Указано му е също така да заяви изрично, дали посоченото от него гр.д. № 6410/2019г. на СГС е приключило или висящо, като в първия случай следва да представи доказателства за изчерпване на административната процедура по глава IIIа от ЗСВл. Дадени са и указания за посочване на начален момент, от който ищецът претендира обезщетение за забава, както и за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане. В края на разпореждането се съдържа изрично предупреждение, че, при неизпълнение на дадените указания в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.

Видно от приложения по делото отрязък от съобщение, указанията на съда са били съобщени на ищеца на 02.03.2023г.

По делото няма данни за изпълнението им – нито в рамките на срока, нито след изтичането му.

На 12.04.2023г. СРС е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанията.

При тези данни настоящият съдебен състав намира от правна страна, че частната жалба е неоснователна.

Неоснователно жалбоподателят счита, че исковата молба била „напълно редовна“. В нея се смесват несъвместими твърдения за вреди от забавено правосъдие и от нарушение на правото на ЕС, които не позволяват еднозначно да се квалифицира предявения иск като такъв по чл. 2Б или по чл.

2В от ЗОДОВ. Поради това указанията на съда за изсясняване на волята на ищеца по този въпрос са били правилни.

Също така правилно районният съд е съобразил, че, ако искът е с правна квалификация чл. 2Б от ЗОДОВ и забавеното дело е вече приключило, предпоставка за неговата допустимост е безуспешното изчерпване на процедурата по глава IIIа от ЗСВл (арг. от чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ), за каквото по делото няма данни. Поради това, дадените в тази насока указания също са били адекватни и законосъобразни.

На последно място, настоящият съдебен състав намира за правилни и указанията на районния съд, касаещи необходимостта от посочване на началния момент, от който ищецът претендира законната лихва върху размера на обезщетението, както и необходимостта от посочване на банкова сметка или друг начин на плащане съгласно изричната разпоредба на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

В обобщение, всички горни указания са били законосъобразни, а също и необходими за преценка на допустимостта на производството и за неговото развитие. Те, обаче, не са били изпълнени – противно на декларативно заявеното в чатната жалба.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че ако е било невъзможно, делото да се разгледа по чл. 2Б от ЗОДОВ, то е следвало да се разгледа по чл.

45-52 от ЗЗД или по чл. 2В от ЗОДОВ. Според настоящия съдебен състав, съдът би могъл да даде правилна правна квалификация на предявения иск само при ясни и категорични твърдения, съдържащи се в исковата молба. В 2 случая такива няма, поради което указанията към ищеца за тяхното уточняване са били правилни. Същевременно, съдът няма правомощие да образува производство по своя преценка, без да е изяснил действителната воля на ищеца.

Поради това и след като е предупредил изрично последния за последиците от неизпълнение на указанията, съдът правилно е върнал исковата молба, тъй като това неизпълнение е препятствало надлежното развитие на производството.

С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Д. М. срещу Определение № 13705 от 12.04.2023г., постановено по гр.д. № 6749/2023г. по описа на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3