Решение № 102 от 20.04.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 137/2026
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 15.06.2026
- Състав
- Светлана Кирилова Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 2 · Кодекс на труда
- §1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Наредба за вписване в регистъра на заетостта
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. Сливен, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: С.на К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от С.на К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200137 по описа за 2026 година
Производството е образувано по повод жалба от „БРИГАДА ЧЕРНО МОРЕ“ ООД - гр. Варна, представлявано от управителя Д. Д. Д., подадена чрез процесуален представител, против НП № 20-2500193 от 09.01.2026 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 766,94 евро на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РП - Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към 1 предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.11.2025 год. във времето от 10,50 до 11,30 часа била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект СМР по „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда“ ******
В хода на проверката било установено, че по силата на Договор за строителство № 2/21.10.2025 год. „БРИГАДА ЧЕРНО МОРЕ“ ООД е изпълнител на обекта по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи като същевременно е и
„работодател” по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ.
В хода на проверката било установено, че на посочения по – горе обект в полза на посоченото дружество предоставя работна сила като общ работник при полагане на топлоизолация лицето Даниел Стайков Стефанов, както и че в предявената му декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ лицето е декларирало писмено и собственоръчно, че полага труд за „БРИГАДА ЧЕРНО МОРЕ“ ООД от 26.11.2025 год., с определено работно време, работно място, трудово възнаграждение, както и че има сключен трудов договор, но не бил получил копие от протокол с вписани данни за началото на изпълнението на трудовия договор и екземпляр от трудов договор.
Въз основа на така установеното бил съставен протокол за проверка като били изискани писмени доказателства относно трудовите правоотношения между установеното лице и проверяваното дружество.
Въз основа на представените писмени доказателства на дружеството бил съставен АУАН, в който било отразено, че на 27.11.2025 год. по електронен път в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен е представен Трудов договор № 20/25.11.2025 год., сключен между „БРИГАДА ЧЕРНО МОРЕ“ ООД и Стефанов, като в договора било отбелязано, че лицето е получило екземпляр от трудовия договор без отбелязана дата на получаването.
В акта било посочено още, че видно от представения по електронен път в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1, 2 и 3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с № 2
30Е005123589/26.11.2025 год. от 13:04:02 часа, работодателят бил подал до Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) електронен трудов запис за сключения на 25.11.2025 год. трудов договор , за вписване на данните в регистъра на заетостта в 13:04:02 часа на 26.11.2025 год., т.е. след извършената проверка на място и установяването на полагане на труд от лицето Стефанов.
При така установеното на дружеството работодател бил съставен акт, затова, че в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа на 26.11.2025 год. работника Даниел Стайков Стефанов преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В акта било посочено, че така констатираното нарушение било извършено на 26.11.2025 год. във времето от 10,50 до 11,30 часа, на строителен обект: СМР по „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда“ гр.Сливен, кв. „Д.“, бл. 21, вх. А, Б, В, Г и Д, а било установено на 03.12.2025 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен при проверка на представени по електронен път документи. В акта било посочено, че била нарушена разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от Кодекса на труда. Актът бил връчен на представляващия дружеството на 09.12.2025 год.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2500193 от 09.01.2026 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен, с което за описаното в акта нарушение на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 766,94 евро на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В НП било посочено, че нарушението не можело да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като с нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ законодателят е изключил приложението на маловажността при нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. НП било връчено на представляващия дружеството на 22.01.2026 год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е 3 неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето Даниел Стайков Стефанов преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля като, въз основа на тях приема за установено,че по време на проверката лицето е работело като общ работник при полагане на топлоизолация на обекта на жалбоподателя. Тази констатация на служителите от Дирекция „Инспекция по труда”
Сливен се потвърждава и от приложената по административнонаказателната преписка Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, която била попълнена лично от Стефанов, като е посочил, че полага труд за „БРИГАДА ЧЕРНО МОРЕ“ООД-Варна.
Съдът счита,че по делото безспорно се установи,че лицето Даниел Стайков Стефанов е предоставял работна сила в обекта на жалбоподателя без да му е връчено процесното уведомление. Безспорно е установено, видно от приложените по делото писмени доказателства,че проверката е извършена на 26.11.2025 год. във времето от 10,50 часа до 11,30 часа, а началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ за работника Стефанов е регистрирано в ТД на НАП на 26.11.2025 год. в 13:04:02 часа, т.е. след извършване на проверката.
Предвид горното, съдът счита, че АНО напълно правилно е санкционирал дружеството-жалбоподателят за извършено нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ, за което е ангажирал административната му отговорност по чл.
414, ал. 3 от КТ, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, т.е. екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
При съставяне на акта и при издаване на НП не са допуснати нарушения като съставеният акт и издаденото, въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. Както в АУАН, така и НП 4 извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено са описани подробно и точно. Наложеното наказание е определено в предвидения от закона минимален размер и като такова съответства в пълна степен на допуснатото нарушение.
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение, относно липсата на обосновка за определяне на размера на наложеното административно наказание, доколкото в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвиден минимален размер на административно наказание „Имуществена санкция“ 1500,00 лева/766,94 евро/.
Воден от горното, съдът счита,че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.
Съдът, счита,че искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение се явява своевременно и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130,00 до 190,00 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 130,00 лева /66,47 евро/.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2500193 от 5
09.01.2026 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен, с което на „БРИГАДА ЧЕРНО МОРЕ“ ООД - гр. Варна, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 766,94 евро на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „БРИГАДА ЧЕРНО МОРЕ“ ООД - гр. Варна с ЕИК
207501293, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” разноски в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6