Решение № 19322 от 28.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19322 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110145230 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „**** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата Ф. Г. К., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответницата не е сторила, поради което претендира от нея сумите, както следва: 2 054,17 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 179,78 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.03.2023 г.; 74,49 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 13,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 07.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.03.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 13738/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.03.2023 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ф. Г. К., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. П. Р., е подала отговор на исковата молба, с който 1 оспорва исковете при твърдението, че от страна на ищеца не са представени доказателства за наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, въз основа на които да се направи извод, че за нея е възникнало задължение за заплащане на топлинна енергия, касаещо същия. Сочи, че този факт не следва единствено от представеното удостоверение за наследници. Навежда довод за изтекла погасителна давност на вземанията, чиято изискуемост е настъпила 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.03.2023 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „**** изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение в била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за нея е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответницата Ф. Г. К. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, респ. тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. За да достигне до този извод съдът съобрази найвече данните, удостоверени в представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.07.1985 г. (л. 14-15 от делото), по силата на който ответницата Ф. Г. К. е призната за собственик на апартамент № 117, находящ се в *** бл. 11, вх. Е, ет. 1, заедно с избено помещение № 14 и 0,875 % идеални части от правото на строеж върху мястото. Видно е, че съгласно т. 5 от договора той годен да прехвърли собствеността върху недвижимия имот, предмет на сделката, без да е необходима нотариална форма, като с оглед представеното удостоверение за идентичност с изх. № 68-001643/13.12.2012 г., издадено от „**** (л. 17 от делото), съдът приема, че административният адрес на имота, предмет на договора за покупко-продажба от 05.07.1985 г., съответства на този, на който се намира процесния апартамент № 117, за който се отнасят исковите претенции, още повече, че от страна на ответницата изобщо не е заявено оспорване в тази насока. Нещо повече, ставайки негов собственик, ответницата К. е декларирала този факт и 2 пред топлофикационното дружество, подавайки заявление от 21.10.1998 г. за откриване на нейно име на партида по отношение имот, находящ се на адрес: *****. По делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху имота, поради което съдът прави извод, че включително и в рамките на исковия период – 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. ответницата К. се легитимира като негов собственик, респ. като клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката тя се явява легитимирана да отговарят за процесните вземания, касаещи същия С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е необходимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на процесното жилище, съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 17.03.2002 г., списък към него и договор от 26.03.2002 г. (л. 19-20 от делото), справки за използвана топлинна енергия (л. 8485 от делото) и протоколи за извършен отчет съответно от 24.05.2021 г. и от 22.05.2022 г. (л.

101-102 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ***, вх. Е, е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - „****.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ***, е измервана 3 чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.

Изяснява се, че през процесния период в имота на ответницата не са начислявани суми за отопление, а единствено такива за битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за битово гореща вода са начислявани служебно на база 1 брой потребител за 2021 г. и на база 2 броя потребители за 2022 г. съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, тъй като абонатът не е осигурил достъп, което е в съответствие с обстоятелствата, удостоверени в представените 2 броя протоколи за извършен отчет съответно от 24.05.2021 г. и от 22.05.2022 г. (л. 101-102 от делото), а сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 206 куб. м. и този на етажната собственост – 10 715 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.