Решение № 31 от 19.11.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Смолян, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дафинка Т. Чакърова

Членове:

Елен М. Маламов

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215400600114 по описа за 2021 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от 5.10.2021г., депозирана от подсъдимия М.Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. "Ив." № *, чрез защитника му - адв. М. Д. от АК - Смолян, със съдебен адрес: гр. Д., ул. "О." № **, ет. *, против Присъда № 3 от 02.09.2021г., постановена по НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд - гр. Д., с която подсъдимият Ч. е признат за виновен в това, че на 04.10.2020г., около 12.00ч. на обяд, в гр. Д. пред Спа хотел „Д.“, пред казино „Б.“, чрез нанасяне на удари в областта на лицето на Д.К. Х., с ЕГН **********, от гр. Д., кв. Н., ул. Л. Д. № ** му причинил лека телесна повреда – контузия на носа, клинично изразена като оток и зачервяване в областта на носа, с което му е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, 1 ал.2 във вр. с чл. 78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – глоба в размер 1 000.00 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Девин.

Със същата присъда подсъдимият М. Ч. е осъден да заплати на Д.К. Х., с ЕГН **********, от гр. Д., кв. Н., ул. Л. Д. № ** обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер 1 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 712.00 лева, от които 350.00 лева – адвокатско възнаграждение, 300.00 лева за експертиза, 12.00 лева – държавна такса и 50.00 лева за съдебно медицинско удостоверение, на основание чл.45 във връзка с чл. 52 ЗЗД, като първоинстанционният съд е отхвърлил предявения граждански иск за разликата до претендираната сума от 1 500 лева като неоснователен. Подсъдимият е бил осъден да заплати и държавна такса в размер 50.00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Д., съобразно уважената част от гражданския иск.

Във въззивната жалба се развиват оплаквания за нарушение на материалния закон, недоказаност на обвинението и постановяване на присъдата при допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоява се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която въззивният съд да признае подсъдимия М. Ч. за невиновен, както и да отхвърли предявения срещу него граждански иск.

В срока по чл. 320, ал.4 НПК е направено допълнително писмено изложение към въззивната жалба, в което се излагат доводи за материална незаконосъобразност на присъдата и недоказаност на обвинението по несъмнен и безспорен начин.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и допълнителното писмено изложения към нея, изразеното становище на страните в съдебно заседание и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Присъда № 3 от 02.09.2021г., постановена по НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд - гр. Девин подсъдимият М.Н. Ч. е признат за виновен в това, че на 04.10.2020г., около 12.00ч. на обяд, в гр. Д. пред Спа хотел „Д.“, пред казино „Бл.“, чрез нанасяне на удари в областта на лицето на Д.К. Х. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа, клинично изразена като оток и зачервяване в областта на носа, с което му е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл.

130, ал.2 НК.

На основание чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимият Ч. е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК, 2 като му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1000,00 лева /хиляда лева/.

Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия М. Ч. да заплати на частния тъжител Д. Х. на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД парична сума в размер на 1 000лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалото от престъплението лице неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 712.00 лева, от които 350.00 лева – адвокатско възнаграждение, 300.00 лева за експертиза, 12.00 лева – държавна такса и 50.00 лева за съдебно – медицинско удостоверение, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата до претендираната сума от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева като неоснователен.

След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд прие за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – гр. Д. е образувано по внесена тъжба от Д.К. Х. за това, че на 04.10.2020г. около 12 часа, в гр. Д., пред Спа хотел „Д.“, пред казино „Бл.“, чрез нанасяне на удари в областта на лицето, М.Н. Ч. му причинил лека телесна повреда – контузия с травматичен оток на носа, съставляващо престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, както и за това, че на на 04.10.2020г. около 12 часа, в гр. Д., пред Спа хотел „Д.“, пред казино „Бл.“ му отправил обидни думи, наричайки го „боклук“ и напсувал на близък роднина, като обидните думи са изречени на публично място и са чути от крупието Стоянов – престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.

С протоколно определение от съдебно заседание на 02.09.2021г., с оглед направено изявление от страна на повереника на частния тъжител – адв. Г. за оттегляне на тъжбата в частта и по обвинението за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК и предявения граждански иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на 3 000лв. /три хиляди лева/, първоинстанционният съд е прекратил частично производството по НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – гр. Д. в частта по обвинението за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК и предявения граждански иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на 3 000лв. /три хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, поради оттегляне на тъжбата в тази част.

Частният тъжител Д. Х. и свидетелят Ас. Б. били колеги и работили по строителни обекти. На 04.10.2020г. двамата се прибрали в град Д. и след проведено помежду им телефонно обаждане решили около 12 часа да се срещнат в кафе – аперитив „К.“ в гр. Д.. След като посетили кафенето, двамата решили да отидат в казиното в гр. Д., намиращо се в Спа хотел „Д.“.

На път към казиното /на входната врата/, телефонът на частния тъжител Х. позвънял и същият останал отвън, за да разговаря. През това време свидетелят Б. влязъл в казиното, където по това време се намирал и подсъдимият Ч. Тъй като подсъдимият Ч. и св. Б. се познавали, двамата се 3 поздравили, а св. Б. седнал на игрален автомат, намиращ се в близост до подсъдимия. Докато двамата си говорели, подсъдимият попитал свидетеля Б. с ядосан тон къде е неговият колега и дали ще дойде. Св. Б. му казал „Да, ще дойде, отвън е, говори по телефона.“ Когато в казиното влязъл тъжителят Д.

Х., подс. М. Ч. станал от стола и се отправил към него, като му казал „хайде да излезем малко навън“ и двамата тръгнали към аварийния вход. Св. Б. помислил, че подсъдимият и частният тъжител имали някаква работа и затова решил да остане вътре в казиното, като продължил да играе на игралния автомат. Изминали около 10 минути, в които частният тъжител Х. не се появил, което провокирало св. Б. да му се обади по телефона. В последвалия между двамата телефонен разговор, тъжителят Х. съобщил на Белилов, че е отишъл в полицията да пусне жалба срещу М. Ч., защото същият го удрял и помолил св. Б. да излезе отвън и да му намери слънчевите очила, за да му ги занесе. Когато излязъл отвън, там се намирали св. С. Ст. и подсъдимият М. Ч..

Св. А. Б. започнал да търси очилата, но тъй като не ги открил, св. С.Ст. му ги показал. Попитал М. Ч., какво се е случило, а той казал „нищо, получи си това, което трябваше и чакам в момента да дойдат да ме закопчаят полицаите.

Занеси му очилата“. След това св. Б. отишъл до полицията и изчакал Д. Х. да излезе. Когато излязъл видял, че има същият има видими синини под едното око и силно зачервен нос. Х. споделил на Б., че не се чувства добре и го помолил да го закара до ЦСМП. Св. А. Б. откликнал на молбата и закарал частният тъжител до болницата, където на същият бил извършен медицински преглед.

На процесната дата – 04.10.2020г., служебните си задължения изпълнявали свидетелите Т. К. и Пл. Ч. – полицейски служители в РУ – гр. Д..

След подадената от страна на частния тъжител Х. жалба, св. К. и св. Ч. около 13ч. посетили казино „Бл.“, като провели разпит на крупието – св. С. Ст. който обяснил, че Д. Х. и М. Ч. са били там, но не е видял и не е чул да възникне скандал между тях. Св. Ст. обяснил, че двамата са излезли навън да си поговорят приятелски.

На 06.10.2020г. частният тъжител Х. е освидетелстван от д – р Ив. Цр. – ординатор в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ – ЕАД – гр. Пл.. За извършения преглед е съставено съдебномедицинско удостоверение № 1026/2020г., в което е отразено, че при прегледа е констатиран слабо изразен разлят травматичен оток на площ с размери 2,5/2 см, който е болезнен при опипване. Освидетелстваният съобщава за постоянно главоболие, както и болка, която върви от тилната област на главата към шията.

По делото е назначена съдебно – медицинска експертиза. От депозираното заключение на вещото лице д-р Д. се установява, че от представените по делото медицински документи по време на инцидента на 04.10.2020г. на частния тъжител Д. Х. е било причинено: контузия на носа, клинично изразена като „Оток и зачервяване в областта на носа“. Механизмът на причиняване на уврежданията е процес на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания. На базата на данните, получени от приложените в делото 4 материали и от медицинската документация се приема, че травматичните увреждания по тялото на пострадалия частен тъжител Д. Х. са причинени от действието на твърд, тъп предмет - неговото директно, пряко въздействие.

Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се включват както медицинските данни и така и данните получени от досъдебните и съдебните материали. Ето защо по време и начин е напълно възможно тези травматични увреждания да са получени така, както е отразено в представените по делото материали. Описаните травматични увреждания са в пряка причинно следствена връзка с инцидента на 04.10.2020г., по време на който е пострадал частният тъжител Д. Х., на който са били причинени – болка и страдание, без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Напълно е възможно и в значителна степен на достоверност посочените телесни увреждания, причинени по време на инцидента на 04.10.2020г. на частния тъжител Д. Х. да се получат по описания по-горе механизъм и начин - от един директен удар от юмрук в областта на лицето.

Настоящият съдебен състав също кредитира изцяло показанията на свидетелите С. Ст., Т. К., Пл. Ч. и А. Б., тъй като същите са обективни и непротиворечиви. Обосновано Районният съд е кредитирал техните показания, доколкото същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, а именно съдебномедицинско удостоверение № 1026/2020г., фиш за спешна медицинска помощ с амб. № 14601/04.10.2020г., както и заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия М. Ч., доколкото същите са изолирани и не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. При преценка на обясненията на подсъдимия, следва да се отчита техният двояк характер – от една страна те са доказателствено средство, а от друга – защитна версия срещу повдигнатото му с тъжбата обвинение. Настоящият съдебен състав приема, че депозираните от подсъдимия Ч. обяснения представляват негова защитна версия, доколкото същите не съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства.