Присъда № 80 от 22.02.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 80 от 22.02.2024 г., постановена по НОХД № 10412/2021 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1359/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 13906/2020 г. по описа на СРП против М. Б. - роден на ****** г. в Р. Ч. с ЛНЧ: ********** за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК – за това, че на 05.02.2020 г., около 11:00 часа, в гр. София, бул. „****“ № 54, в сградата на Софийски районен съд се заканил с убийство на Н. ТР. с думите „Ще те убия, македонско лайно, ще те заровя в земята!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съдебно заседание представителят на СРП не поддържа повдигнатото обвинение, тъй като счита, че в хода на съдебното следствие са се събрали доказателства, които оборвали обвинителната теза или най-малко я разколебавали, а подсъдимият можело да бъде признат за виновен само при категорична доказаност на обвинението. Предлага подсъдимият да бъде признат за невинен.

Защитникът адв. М. пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият Б. се придържа към казаното от защитника си и иска да бъде оправдан.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. Б. е роден на ****** г. в Р. Ч.. Същият е чех, чешки гражданин, с висше образование, неженен, работи като управител на фирма, с адрес: село ******, община ******, област София, *******, с ЛНЧ: **********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият М. Б. не е осъждан.

Подсъдимият М. Б. стопанисвал ранчо „****“, намиращо се в село ******, община ******. Лицето Н. ТР. познавал подсъдимия Б., като в продължение на около две години работил в ранчото, след което отношенията между него и подсъдимия се влошили.

Свидетелите Л. Б. и П. Б. имали общи деца. Те водели дело за родителските права над децата. След раздялата си със свидетеля П. Б., свидетелката Л. Б. имала интимна връзка със свидетеля Е. К., след което заживяла с подсъдимия М. Б..

Свидетелят П. Б. и упълномощеният му адвокат свидетелката Ц. Ч. - Н. били призовали за разпит по воденото дело между свидетеля П. Б. и свидетелката Л. Б. за родителски права лицето Н. ТР., както и свидетеля Е. К..

На 05.02.2020 г. било насрочено открито съдебно заседание по воденото между свидетеля П. Б. и свидетелката Л. Б. дело. Съдебното заседание се провело в сградата на Софийски районен съд, гражданско отделение, находяща се в гр. София, бул. „****“ № 54. Около 11:00 часа пред една от съдебните зали в сградата на съда били свидетелят П. Б., свидетелката Ц. Ч. - Н. и свидетелката И. Т., която била настояща партньорка на свидетеля П. Б.. След малко в сградата на съда пристигнали лицето Н.

ТР. и свидетелят Е. К., които се присъединили към свидетеля П. Б. и останалите. На пейка пред съдебната зала седели подсъдимият М. Б. и свидетелката Л. Б.. Когато подсъдимият М. Б. видял лицето Н. ТР., той станал от пейката и се насочил към него.

Подсъдимият М. Б. се приближил до лицето Н. ТР. и двамата започнали да си говорят 1 нещо, но останалите свидетели не чули техния разговор. След разговора им лицето Н.

ТР. не казал нищо, но бил леко смутен, а след съдебното заседание заявил, че имало отправени към него заплахи от подсъдимия Б..

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Е. К., П. Б., И. Т., Ц. Ч. – Н., Л. Б. и Л. Х.; заключението на вещите лица Г. Г. и Т. К. по изготвената съдебно-психологична и психиатрична експертиза на лицето Н. ТР., и справка за съдимост на подсъдимия М. Б..

От показанията на свидетеля П. Б. става ясно, че той познавал както подсъдимия М. Б., така и лицето Н. ТР.. Свидетелят разказва как били на дело в сградата на СРС, гражданско отделение, като пред залата били М. Б. и Н. ТР.. Свидетелят видял как в един момент подсъдимият Б. отишъл към лицето Н. ТР. и започнали нещо да си говорят, но не можел да каже какви думи са били изречени. Свидетелят не си спомнял, дали е чул думи или някой му ги е казал впоследствие, но ставало въпрос за някакви заплахи. След това лицето Н. ТР. му споделил, че подсъдимият заплашвал да го убие.

Понеже свидетелят П. Б. не си спомняше конкретните заплахи, които са били отправени от подсъдимия Б. към лицето Т., а при разпита си в ДП е цитирал конкретни думи и изрази, то на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК бяха прочетени показанията му от ДП без съгласието на защитника и подсъдимия, като след прочитането свидетелят П. Б. заяви, че потвърждава чутото. В случая обаче, конкретните инкриминирани изрази, за които е повдигнато обвинение за закана с убийство, не бяха пресъздадени от свидетеля пред съда, а бяха установени при прочитане на показанията му от ДП. След като това прочитане обаче стана по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК без съгласието на защитника и подсъдимия, то е налице ограничението на чл.281, ал.8 от НПК, че осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал.4, като в случая конкретно изречените от подсъдимия Б. по адрес на лицето Н. ТР. и инкриминирани с обвинителния акт изрази за закана с убийство, се установяват единствено от показанията на свидетеля П. Б., прочетени по реда на ал.4, което е недопустимо за постановяване на осъдителна присъда.

Свидетелката И. Т. също е присъствала на процесната случка в сградата на СРС, гражданско отделение, като тогава за пръв път видяла подсъдимия Б. и лицето Т..

Видяла, че възникнал някакъв спор между тях, но свидетелката не чула самия разговор.

Впоследствие разбрала от лицето Т., че бил заплашван от подсъдимия, но Т. не й споделил конкретните заплашителни думи и изрази.

Свидетелката Ц. Ч. - Н. също е присъствала на процесната случка в сградата на СРС, гражданско отделение, като и тя видяла, че имало напрегнат разговор между подсъдимия Б. и лицето Н. ТР., но тази свидетелка също не чула самия разговор.

Впоследствие разбрала от лицето Т., че бил заплашван от подсъдимия с убийство.

Свидетелката Л. Б. е поредната, присъствала на процесната случка в сградата на СРС, гражданско отделение, но тя споделя, че не е чула никакви скандали, обиди или заплахи и не е видяла пререкания между подсъдимия Б. и лицето Н. ТР..

Свидетелят Е. К. също потвърди, че е присъствал на процесната случка в сградата на СРС, гражданско отделение, когато в един момент подсъдимият Б. и лицето Т. започнали да си говорят нещо. Разговорът не бил дружелюбен, но нямало агресия.

Свидетелят не си спомнял какво точно са си говорели двете лица, не си спомнял да е имало закани или заплахи. Нямало и физическа агресия. После лицето Н. ТР. споделил, 2 че бил притеснен. Понеже свидетелят Е. К. не си спомняше конкретните заплахи, които са били отправени от подсъдимия Б. към лицето Т., а при разпита си в ДП е цитирал конкретни думи и изрази, то на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК бяха прочетени показанията на свидетеля Е. К. от ДП без съгласието на защитника и подсъдимия, като след прочитането свидетелят Е. К. заяви, че няма спомен и не може да каже, дали действително е чул тези думи. Следователно този свидетел не само не може да каже дали потвърждава прочетеното, но и в случая конкретните инкриминирани изрази, за които е повдигнато обвинение за закана с убийство, не бяха пресъздадени от него пред съда, а бяха установени при прочитане на показанията му от ДП. След като това прочитане обаче стана по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК без съгласието на защитника и подсъдимия, то е налице ограничението на чл.281, ал.8 от НПК, че осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал.4.

Свидетелят Л. Х., който беше доведен от подсъдимия Б. в последното открито съдебно заседание сподели, че също е присъствал на процесния случай в сградата на СРС, гражданско отделение, като подсъдимият Б. единствено заявил на лицето Т., че ако не му върне лекия автомобил „****“, който подсъдимият му бил дал, щял да го съди. Нямало никакъв конфликт, заплахи или обиди.

Относно лицето Н. ТР., което съгласно обвинителния акт се явява пострадал от престъплението, то след извършване на всички възможни действия за установяване и призоваване на същия, те не дадоха резултат. Установи се по делото, че Т. е бил осъден с влязла в сила присъда в Република България и въз основа на присъдата е бил екстрадиран в Република Северна Македония, от която произхожда, като му е била наложена и забрана да влиза на територията на Република България. В тази връзка и след като лицето не може да влиза на територията на страната, то нямаше как обективно да бъде разпитан пред настоящия състав. Остана възможността за разпит на свидетеля по делегация чрез съда в Република Северна Македония, като беше изпратена съдебна поръчка до Република Северна Македония, с молба да посочат актуален адрес или телефон на свидетеля Н. ТР., с оглед преценка до кой съд да бъде изпратена молбата за разпита му по делегация в Република Северна Македония.

Съдебната поръчка беше върната с изрично отбелязване, че лицето имало само един официално регистриран адрес, на който при две посещения не е бил открит. Там живеела бившата му съпруга, а живущите нямали информация, къде в момента пребИ.ва Н. ТР. и дали въобще се намира на територията на Република Северна Македония. Освен това съдът в Република Северна Македония си е направил труда да изиска и актуална информация от Министерство на вътрешните работи в страната за регистрирани адреси на свидетеля Н. ТР., като не бил установен друг негов адрес, освен този, на който е бил търсен два пъти без успех. От там нататък бяха изчерпани възможностите за установяване и призоваване на свидетеля Н. ТР.. Същият нямаше качеството на подсъдим или обвиняем, за да бъде обявен за някакво международно издирване, а в случая Република Северна Македония, която не е част от Европейския съюз и с която съдът кореспондира чрез Министерство на правосъдието е отговорила изрично във връзка със съдебната поръчка. Съдът нямаше основания по НПК евентуално да спира делото, за да се чака или да се издирва свидетел, който е посочен от обвинението, независимо дали същият има качеството на пострадал или не. В тази връзка и с оглед спазване принципа за разглеждане на делото в разумен срок и след като нямаше възможност за извършване на други допълнителни действия, които до момента да не са извършени от състава за установяване на местонахождението и 3 призоваването на свидетеля Н. ТР., то единствената възможност за евентуално приобщаване на неговите показания оставаше тяхното прочитане от ДП по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4, пред.1 от НПК, но за това процесуално действие се изискваше задължително съгласие на защитника и подсъдимия, тъй като свидетелят Т. не е разпитван пред съдия. Предвид липсата на съгласие от защитника, то показанията на свидетеля Н. ТР. нямаше как да бъдат надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, поради което и след като бяха извършени всички възможни действия за установяване и призоваване на свидетеля, но те не дадоха резултат, с оглед разглеждане на делото в разумен срок и за да не се стига до необоснованото му отлагане, то свидетелят Н. ТР. беше заличен от списъка със свидетелите. Тук трябва да се отбележи, че без разпита на пострадалото лице е изключително трудно да бъде доказана закана за убийство, понеже в случая не е достатъчно само да се установи от обективна страна, че конкретни думи или изрази са били изречение, но и че те обективно са могли да възбудят основателен страх у пострадалия за осъществяване на заканата. Предвид установените предходни влошени отношения между лицето Т. и подсъдимия Б., то следва да се направи задълбочена преценка, дали се касае за някакъв сериозен случай на закана, която действително е могла да възбуди основателен страх у адресата й, или за принципно влошени отношения, при които двете страни редовно си отправят подобни изрази и не може да се приеме, че същите биха могли да възбудят основателен страх. Без разпит на самото пострадало лице няма как съдът ясно да направи тази преценка, тъй като много важно е и самият пострадал да каже, дали е чул такИ. изрази, как се е почувствал след тях и как ги е възприел, защото дори да са били изречени, той може да не ги е възприел на сериозно. Още повече, че изготвената СППЕ на Т. говори за относително краткотраен ситуативен страх, без симптоми на посттравматично стресово разстройство и промени в психосоциалното функциониране. Следователно и от експертното заключение не може да се направи категоричен извод за възможността тези заплахи да възбудят основателен страх у пострадалия, а такова категорично заключение съдът може да направи единствено след разпита на пострадалото лице, който не успя да се състои. Да не говорим, че самите закани от обективна страна останаха недоказани, тъй като четирима от свидетелите въобще не са чули такИ., а двамата свидетели, които „уж“ са ги чули, пред съда не си спомняха конкретни думи и изрази, като след прочитане на показанията им от ДП единият отново заяви, че няма конкретен спомен, а другият потвърди прочетеното, но и на двамата показанията бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК без съгласието на защитника и подсъдимия и е налице ограничението на чл.281, ал.8 от НПК, че осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал.4.

Разпечатката съдържа 29 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02dfa0fb-7188-4356-985c-4724783d099f