Решение № 65 от 15.06.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 15/2021
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 15.06.2022
- В сила
- 29.05.2024
- Състав
- Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 430, ал.1 · Търговски закон
- чл. 430, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. Благоевград, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело № 20211200900015 по описа за 2021 година
„Банка ДСК“ АД е предявила против Ал. Ев. Дз. иск правна квалификация чл. 430, ал.1 от ТЗ за сумата от 38 095, 73 лева и искове за възнаградителната и наказателната лихва с правна квалификация чл. 430, ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 29.09.2017 г. между него и Д. е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 50 000 лева, със срок на издължаване 60 месеца считано от датата на неговото усвояване и с крайна падежна дата 29.09.2022 г. Сочи, че кредитът е усвоен на 29.09.2017 г. чрез банков превод по разплащателна сметка, посочена в т.4 от договора, с титуляр на същата кредитополучателя.
Твърди, че договорът е сключен по инициатива на кредитополучателя, поради което същият е отправил искане за потребителски кредит с № 2558/28.09.2017 г., по което банката е изготвила кредитно предложение с № 379657. Сочи, че клиентът е получил преференциални условия, като клиент на „Банка ДСК“ ЕАД и е извършил индивидуално отклонение за същия. Първата преференция касае договорната лихва, която е установена с преференциален 1 променлив лихвен процент в размер на 5,55 % годишно и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5, 282 %. Тази преференция е договорено, че ще бъде изгубена ако същият не осигури по сметката си постъпване на суми от доход, удостоверен с декларация при сключване на договора и този преференциален лихвен процент ще бъде заменен със стандартната надбавка за потребителските кредити към съответния момент, която е 13,182 %. Сочи се, че след 31.01.2019 г. кредитополучателят е нарушил условията за ползване на преференциалния променлив лихвен процент за договорната лихва, тъй като е спрял да захранва сметката.
Същият е нарушил и клаузата, даваща му превилегия на лихвена отстъпка в размер на 0,3 % пункта, при условие, че се сключи групова застраховка живот свързана с банков кредит. Същата е загубена поради неплащане на застрахователната премия на падежа й.
Излага се обстоятелството, че в договора е предвидена и наказателна лихва, която е в размер на договорната лихва, увеличена с надбавка от 10 % пункта, дължима при просрочие на погасяването на месечната погасителна вноска след 7 ден от датата на забавата.
Ищецът сочи, че е договорен погасителен план съставляващ приложение към договора за кредит, според който ежемесечните погасителни вноски са в размер на 974, 91 лева.
Банката акцентира, че към датата на подаване на исковата молба не са погасени или са частично погасени 25 погасителни вноски, като общият размер на просрочената сума към този момент е 26 105, 38 лева, представляваща сбор от тези непогасени вноски. Към датата на предявяване на иска забавата е общо в размер на 748 дни и с настоящата исковата молба ищецът заявява, че прави изявление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба – 28.01.2021 г. общият размер на задълженията на ответника към банката е 49 098, 27 лева, от които непогасена главница 38 095,73 лева, договорна лихва по чл. 7 от 2 договора 9 412, 15 лева и лихва с надбавка за забава по т.18.1 от ОУ на договора в размер на 1590, 39 лева.
В ДИМ е конкретизирано, че индивидуално договорена е клаузата на чл. 7 от договора. Претендира се заплащане на дължимия остатък от падежиралата към датата на подаване на исковата молба и непадежирала главница, възнаградителна лихва от датата на последното плащане – 11.01.2019 г. до предявяване на исковата молба и лихва за забава от 11.01.2019 г. до предявяване на исковата молба, с изключение на периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
В отговорите на исковата молба депозирани от особените представители на ответника се поддържа, че договорът за кредит е нищожен на първо на място поради неспазването на изискванията за форма, поради неподписването му от Д..
Конкретизирано е, че нищожни, поради неравноправност на клаузите, са всички клаузи на процесния договор и са конкретизирани изрично само клаузите на т.7.1 – т.7.31 от ОУ, както и т. 7.1 и т.7.3 от договора. Неравноправността е обоснована с това, че банката е предвидила клаузи за промяна едностранно на договорната лихва; че предпоставките за промяната й са субективни, а не обективни такива; с това, че не е спазена процедурата за предоставяне на преддоговорна информация на кредитополучателя; на това, че същият не е български гражданин и липсват изрични данни, както в единния европейски формуляр, така и в самия договор, че е запознат с условията на същите и че е разбирал клаузите, които подписва; както и че не са ясни условията за промяна на лихвения процент и методологията за изчисляването му.
Особените представители на ответника правят възражение, че ГЛП не съответства на предвидения максимум.
Възразяват, че предсрочна изискуемост на въпросния договор за кредит не може да бъде реализирана чрез връчване на препис от 3 исковата молба на особен представител.
Твърдят, че клаузите на договора не са индивидуално уговорените с банката. Възраженията на особените представители на ответника са с правно основание чл. 143 от ЗЗПотр, чл. 19, чл. 22, във вр. с чл. 11, чл. 10 и чл. 12 от ЗПК, чл. 60, ал.2 от ЗКИ.
Към доказателствения материал са приобщени заключенията на основна и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи.
От анализа на доказателствата фактическа обстановка : се установява следната
Видно е от Договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2017г., че е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Ал. Ев. Дз. с предмет отпускане на кредит за текущо потребление в размер на 50 000лв. със срок на издължаване 60 месеца от датата на неговото усвояване. Посочено е в договора, че кредитът ще се усвоява чрез разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя и ще се погасява чрез същата сметка с месечни вноски(главница и лихва), съгласно погасителния план, представляващ приложение №1 към договора.
Договорът и погасителният план са в писмена форма и са подписани от двете страните. В контекста на това следва да се посочи, че в делото липсват доказателства, че те не са подписани от Ал. Ев.
Дз., поради което твърдението на особените представители, че той не е подписал договора е необосновано.
Подписана от кредитополучателя е и актуалната версия на ОУ на Банката към датата на сключване на договора за кредит.
В чл. 7 от договора е детайлизирано задължението за възнаградителната лихва, като е посочено, че тя е с преференциален променлив лихвен процент в размер на 5, 55% годишно, формиран от 6-ме сечен SOFIBOR и преференциална надбавка от 5, 282%, предоставена с оглед сключения договор за ползване на пакет Частно банкиране на „Банка ДСК“ ЕАД. В същата клауза са уредени и 4 условията, при които кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията.
Изрично е декларирано от страните, че неразделна част от договора са ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ и Извлечение на Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага.
От своя страна кредитополучателят е удостоверил с подписването на договора, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ на Банката.
Видно е от Договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД от 29.09.2017г., че задълженията по договора за банков кредит са обезпечени със залог на вземанията по разплащателната сметка с титуляр кредитополучателя, по която и ще се погасяват задълженията.
Установява се от разпечатката на Регистъра на индивидуалните отклонения на „Банка ДСК“ ЕАД, че е допуснато отклонение за ответника по отношение на договорения лихвен процент на възнаградителната лихва, като същата е намалена с 0, 500%, като са изложени основанията за този параметър на отклонението от стандартните условия на банката, а именно, че Д. е новопривлечен клиент, с който банката се опитва да осъществи контакт от дълго време и иска да го привлече като клиент в качеството му на физическо лице, като изключително значим клиент за банката и такъв с голям потенциал за привличане на бизнес в сегмент „Частно банкиране, МСП и масов сегмент.
С Искане за кредит за текущо потребление с вх.
№2558/28.09.2017г. А.Д. е поискал предоставяне на кредит за текущо потребление. Към искането са попълнени и представени и други документи, които са неотносими към същността на спора, поради което не следва да се обсъждат.
Приети като доказателства са извлечение от счетоводните книги 5 на Банката за разплащателната сметка на ответника и извлечения за движението по същата сметка, които съдът няма да обсъжда, поради липса на специални знания в областта на счетоводството и поради това, че са анализирани от съдебно – счетоводната експертиза.
Заключението на основната такава сочи, че от банково извлечение за периода от 29.09.2017 г. до 28.01.2021 г. по сметка с IBAN: BG 7 9 STSA 93000024737742 с титуляр А.Д. се вижда, че на 29.09.2017 г. е постъпила сума в размер на 50 000 лева с основание „усвояване на кредит за текущо потребление”.
Заедно с това за погасяване на кредита кредитополучателят е внесъл суми за главница в размер на 11 904,27 лв., за редовна лихва 3 132,70 лв., за наказателна лихва 47,64 лв. и за такси 398 лв.
Експертът е констатирал, че о т 01.02.2019 г. е преустановено плащането на суми за погасяване на кредита, като последната е постъпила на 31.01.2019 г. в размер на 1 650 лева, с които са погасени главница в размер на 1 326,86 лв. и лихва в размер на 323,14 лв.
Заключава, че по данни от счетоводните книги на Банката и извършените изчисления от експертизата, остатъкът по договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2017 г. към 28.01.2021 г./датата на исковата молба/ е в размер на 49 098, 27 лв, от които главница - 38 095,73 лв.; възнаградителна лихва - 9 412,15 лв. и санкционна лихва по т.18.1 от ОУ - 1 590,39 лв.
Вещото лице е изчислило, че задълженията по договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2017 г. по първоначалния погасителен план, сключен между Банка ДСК и А.Д. към 28.01.2021 г./датата на исковата молба/ е в размер на 43 042, 40 лв., от които главница 38 107, 98лв., възнаградителна лихва 3 217, 59лв. и санкционна лихва 1 716,83 лв.
При изслушването в с.з. вещото лице В. пояснява, че Банката е разпределяла плащаните суми от кредитополучателя като е погасявала 6 първо по – старите лихви и главница и ако е имало остатък, го е отнасяла към следващи вноски.
Според допълнителната съдебно – счетоводна експертиза задълженията по договора за кредит за текущо потребление от 29.09.2017 г. по първоначалния погасителен план, сключен между Банка ДСК и А.Д. към 31.05.2021 г./датата на връчване на препис от исковата молба на особените представители/ е в размер на 48 042,15 лв., от които главница 38 107,98 лв., възнаградителна лихва 3 521,97 лв., санкционна лихва 2 445,27 лв., разноски 3 966,93 лева.
Изчислено е също, че задълженията по договора за кредит за текущо потребление от 29.09.2017 г. по първоначалния погасителен план, сключен между Банка ДСК и А.Д. към 10.03.2022 г./датата на изготвяне на заключението/ е в размер на 51175,20 лв., от които главница 38 107,98 лв., възнаградите лна лихва 3 962,11 лв., санкционна лихва 4 538,18 лв. и разноски 4 566,93 лева.
Задълженията по същия договор за кредит за текущо потребление към 31.05.2021 г./датата на връчване на препис от исковата молба на особените представители/ е в размер на 55 408,99 лв., от които главница 38 107,98 лв., възнаградителна лихва 11 140,90 лв., санкционна лихва 2193,18 лв. и разноски 3 966,93 лева, а към 10.03.2022 г./датата на изготвяне на заключението/ е в размер на 61 702,62 лв., от които главница 38 107,98 лв., възнаградителна лихва
15 036,10 лв., санкционна лихва 3 991,61 лв. и разноски 4 566,93 лева.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :
За да се прецени основателността на исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да бъдат обсъди възраженията за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и ЗПК, формулирани от особените представители на ответника.
Разпечатката съдържа 44 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02df2fe1-aebd-4dbf-a5d7-f24643082195