Решение № 2537 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2537 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110211141 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58 – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. Ц. Б. срещу Наказателно постановление № КПК-НП-201 от 09.07.2024 година, издадено от А.Т.С. – За Председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя М. Ц. Б. на основание чл. 115, ал. 1 Закон за противодействие на корупцията (отм.) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.).

В жалбата си М. Ц. Б. сочи, че счита обжалваното наказателно постановление за частично незаконосъобразно и неправилно. Същата заявява, че не оспорва факти свързани с нарушението, а основното й възражение е насочено към размера на наложеното й административно наказание, като намира индивидуализацията му за неправилна. В жалбата е наведен довод, че случаят бил маловажен.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят М. Ц. Б. редовно призована, не се явява.

Въззиваемата страна – За Председател на Комисия за противодействие на корупцията уведомена, се представлява от главен юрисконсулт Р.Ц., редовно упълномощена, пледира съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното наказателно постановление, като сочи че както актът за установяване на административно нарушение, така и издаденото наказателно постановление по форма и съдържание отговорят на изискванията на 42 и чл. 57 от ЗАНН.

1

На следващо място гл. юрк. Р.Ц. заявява, че задължението на жалбоподателя М. Б. произтича от разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, като забавянето е в размер на 8 /осем/ месеца, което счита за крайно недопустимо, с оглед на обстоятелството, че за времето, през което жалбоподателят Б. е заемала длъжността на общински съветник е подавала и друг път финална декларация пред комисията, което налага извода, че същата е запозната със совите задължения и отговорности за деклариране на съответните обстоятелства.

Не на последно място гл. юрк. Ц. пледира, че глобата наложена на жалбоподателя е съобразена с извършеното нарушение и периода му, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. Ц. Б. е заемала публична длъжност по смисъла на отменения на 14.02.2026 г. Закон за противодействие на корупцията (отм. ДВ бр.16 от 10.02.2026 г.). Жалбоподателят Б. е била общински съветник в Общински съвет И., като с конституирането на новоизбран общински съвет, служебните правомощия на същата били прекратени, считано от 16.11.2023 година, с полагане на клетва от новоизбрания общински съвет, в съответствие с предписанието на чл. 23, ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). В качеството си на лице заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПК (отм.) от датата на освобождаване на заеманата длъжност жалбоподател М. Б. следвало да подаде финална декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.) за имущество и интереси в едномесечен срок до 18.12.2023 г. (понеделник).

При извършена проверка на 21.02.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ към КПК (закрита) на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на задължените лица по ЗПК (отм.) свид. Е. Б. – главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ при КПК установила, че М. Б. не е подала изискуемата декларация в законоустановения срок. С оглед така констатираното била изпратена писмена покана за съставяне на АУАН на Б., като последната била поканена и чрез телефонно обаждане да се яви на 29.02.2024 г. в сградата на КПК (закрита) за съставяне на АУАН. Жалбоподателят М. Б. не възразила да бъде съставен акт в нейно отсъствие, а връчването му да бъде осъществено от органите на общинската администрация по местоживеене.

На 29.02.2024 г., свид. Е. Б. съставила против жалбоподателя М. Б. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № КПК-АУАН-ПР709/29.02.2024 г. в отсъствието на нарушителя и в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта, в който било прието, че М. Б. е извършила нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.). Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите, след което с писмо с изх. № КПК3061/01.03.2024 г., бил изпратен към местната общинска администрация – И., обл. Русе за предявяване и връчване на препис на нарушителя, със 2 задължителни указания за осъществяването на процедурните действия. След получаването на посоченото писмо, от общинската администрация изпратили акта за предявяване и връчване на кмета на с. Щръклево, който от своя страна го върнал като невръчен.

От КПК (закрита) повторно изпратили посочения АУАН за предявяване и връчване на препис на нарушителя срещу подпис, този път със съдействието на органите на ОДМВР – Русе. Актът бил предявен на нарушителя на 03.04.2024 година. М. Б. се запознала със съдържанието на процесния АУАН и го подписала, като посочила писмено, че няма възражения. Няма данни за постъпили писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа съставения АУАН, на 09.07.2024 г. - За Председател на Комисия за противодействие на корупцията – А.Т.С. издал атакуваното Наказателно постановление № КПК-НП-201/09.07.2024 година. При идентично описание на фактическите и правни изводи на актосъставителя, с оспореното наказателно постановление е ангажирала административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. Б., като на основание чл. 115 ЗПК (отм.) било наложено административно наказание

„Глоба“ в размер на 1600 лева.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните: показанията на актосъставителя - свид. Е. Б., както и писмените, приобщени по реда на чл. 283 НПК, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя Е. Б., които са обективни, логични и безпротиворечиви. Информативни са относно обстоятелствата по извършената проверка и възприетото от свидетеля в хода на проверката и факта на установяване на нарушението извършено от жалбоподател М. Б..

Съдът кредитира и приобщените по надлежния процесуален ред (чл. 283 НПК) писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка като намира същите за относими към предмета на делото.

От писмо с изх. № 446/21.11.2023 г. на председателя на ОС – И., адресирано до КПК (закрита) се установява, че М. Б. е сред лицата, които освобождават публичната длъжност на общински съветник, считано от 16.11.2023 година.

От приложения констативен протокол за проведен телефонен разговор с вътр. № КПК-3061-1/26.02.2024 г., се доказва, че Б. е била уведомена надлежно и поканена за съставяне на АУАН, като последната се е съгласила да бъде съставен акт в нейно отсъствие.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива по отношение на подлежащите на доказване факти и е в косонанс с изложената фактическа обстановка, а и между страните отсъства спор по фактите. Поради изложеното и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът 3 не дължи детайлна съпоставка на всеки един от доказателствените източници.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното физическо лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл.

58д, т. 1 ЗАНН и е депозирана в законоустановения 14-дневен срок. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съдът намира, че АУАН и обжалваното Наказателно постановление са издадени от компетентни органи, визирани в чл. 120, ал. 1 ЗПК (отм.). От приложената и приобщена като писмено доказателство по надлежния процесуален ред Заповед № КПК-РД-06-114/29.02.2024 г. на за председателя на КПК - Антон Славчев е видно, че Е. Б., на длъжност главен инспектор от дирекция „Публичен регистър“ в КПК (закрита), е редовно оправомощена да съставя актове за нарушения свързани с нарушения по чл. 115 ЗПК (отм.), а НП е издадено от за председателя на същата комисия.

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Издадени са в съответствие с разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Не е нарушено правото на нарушителя М. Б. да се запознае със съдържанието им и да разбере ясно и в пълнота за какво се ангажира административнонаказателната му отговорност.

Правилно са определени датата и мястото на извършване на нарушението АНО е съобразил предписанието на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 183, ал. 3 вр. ал. 4 НПК, че едномесечният срок за подаване на процесната декларация е изтекъл именно на 18.12.2023 г., като това е първият следващ присъствен ден (понеделник), т.к. 17.12.2023 г. когато всъщност (противно на констатацията в НП) изтича едномесечният срок е ден неделя. Мястото на извършване на нарушението е именно гр. София, т.к. декларациите за имущество и интереси са се подавали към КПК (закрита), чието седалище е гр. София.

В случая не се откриха допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя Б., които да обусловят отмяната на процесното НП на формално основание, като съдът следва да разгледа спора по същество.

Съгласно действащата към датата на нарушението разпоредба на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.) лицата, заемащи публични длъжности подават декларация за имущество и интереси. Съгласно правилото на чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗПК (отм.) такава декларация се подава в едномесечен срок от освобождаване на заеманата (публична) длъжност. Безспорно, жалбоподателят М. Б. е заемала такава длъжност, тъй като до 16.11.2023 г. същата е била общински съветник в Общински съвет И.. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПК (отм.) лица, заемащи публична длъжност са кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони, председателите на общинските съвети, общинските съветници и главните архитекти на общините и районите.

В настоящия случай жалбоподателят М. Б. не оспорва извършеното от нея нарушение, което е и безспорно доказано. Нарушението по чл. 52, ал. 1, т.

4

3 вр. чл. 115 ЗПК (отм.) е с формален характер и се извършва чрез бездействие, като за съставомерността е необходимо единствено да бъде установено, че в едномесечен срок от освобождаване на заеманата публична длъжност, задълженият субект не е подал декларация по чл. 52 ЗПК (отм.).

От обективна страна М. Б., в качеството си на лице, заемащо публична длъжност – общински съветник е имала задължение в едномесечен срок от освобождаване на заеманата публична длъжност да депозира (подаде) една последна (финална) декларация за имущество и интереси от датата, на която е освободила длъжността. Безспорно се доказа, че е освободила длъжността на 16.11.2023 г. и срокът е започнал да тече от следващия ден, като е изтекъл на 18.11.2023 г., въпреки това Б. не подала в този срок изискуемата декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.).

От субективна страна, М. Б. е осъществила вменения състав на административно нарушение, действайки при форма на вината (небрежна) непредпазливост. Б. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да предвиди. С оглед обстоятелството, което се разкрива чрез проверка в публичния регистър, поддържан от правоприемника на КПК (закрита) – Сметната палата на Република България, че Б. действително е подавала в срок предходни декларации, същата е била наясно със законодателството, защитаващо интересите на обществото, чрез ефективно противодействие на корупцията и чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Въззивният жалбоподател не е обърнала внимание на обстоятелството, че следва да подаде и финална декларация по чл. 52, ал. 1, т.