Решение № 2180 от 02.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4977/2023
- Вид
- Решение № 2180
- Подписан
- 02.04.2026
- Състав
- Албена Ботева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за здравето
- чл. 94, т. 1 · Закон за здравето
- чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 123, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 123, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2180 гр. София, 02.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20231100104977 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 40434/27.04.2023 г., уточнена с молба от 20.02.2024 г. (л. 240), предявена от С. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, Х. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, и В. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, против И. К. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. **** и „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ СОФИЯМЕД“ ООД, ЕИК 160138163, с адрес: гр. София, СО-район „Изгрев“, бул. „Г. М. Д.“ № 16.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на В. Х.в К., с ЕГН: **********, починал на 30.04.2018 г., като С. И. К., била негова съпруга, а Х. В. К. и В. В. К. негови синове.
В исковата молба се твърди, че В. Х.в К. е извършил профилактично кръвно изследване PSA („туморен маркер“), което показало отклонение на стойностите.
Поради това, на 16.04.2018 г. В. Х.в К. посетил Клиниката по урология при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед“ ООД, за да му бъде направен първичен урологичен преглед от д-р И. В.. Без да прегледа и разпита В. К. относно здравословното му състояние, д-р И. В. директно му назначил извършването на простатна биопсия.
На 24.04.2018 г., В. Х.в К. постъпил в УМБАЛ „Софиямед“ ООД за извършване на биопсията. Били му направени изследвания и му било казано, че може да напусне 1 болницата и да се яви за биопсията на следващия ден.
На 25.10.2018 г., д-р И. В. и д-р С.Т. извършили биопсията. На 26.10.2018 г., В.
Х.в К. бил изписан. Единственото, което било предоставено на К. бил телефонният номер на медицинската сестра, за да разбере резултатите от взетите проби. К. напуснал болницата и се прибрал в дома си около 10 часа на 26.04.2018 г.
След като се прибрал вкъщи, К. споделил със съпругата си, че има странно усещане в седалището си, определяйки го като „буца“ и че не може да стои седнал.
Малко по-късно помолил съпругата си да провери каква е тази буца и тежест, която усеща в седалището си. С. К. установила, че в ануса на съпруга й има забравен от процедурата тампон - марля. Силно разтревожени от този факт, К. позвънил в отделението по урология на УМБАЛ „Софиямед“ ООД, свързал се със старшата медицинска сестра, която му казала да премахне собственоръчно забравения тампон или ако не може да го махне сам, да помоли съпругата си за съдействие. В. К. и съпругата му извадили тампона и установили, че е с дължина около 6-7 сантиметра със засъхнала кръв в единия край.
По-късно вечерта на същия ден, здравословното състояние на В. Х.в К. рязко се влошило. Към 5 часа на следващата сутрин, С. К. позвънила на 112 и с екип на Спешна помощ, К. бил откаран в УМБАЛСП „Пирогов“. Там лекарите установили, че В. Х.в К. е получил уросепсис и септичен шок вследствие на забравеното чуждо тяло в ректума му и неприемането на антибиотик. На 30.04.2018 г., в 23,15 ч., В. К. починал.
Ищците твърдят, че при лечението на В. Х.в К. са извършени следните противоправни деяния:
По време на първичният преглед на 16.04.2018 г. не са били прегледани предишни негови изследвания, не е било прегледано здравословното му състояние и не му е направена ехография, не са му направени никакви изследвания за маркери, за да се види отклонението им, а направо е насочен за извършването на простатна биопсия;
Преди биопсията не е било предписано приемането на антибиотик;
Д-р В. не се е консултирал с друг лекар - специалист, а ако го е бил направил, е щял да приеме, че биопсия не е била необходима;
По време на биопсията не е присъствала медицинска сестра;
Не е бил информиран за това в какво се е състояла биопсията и какви са могли да бъдат последиците от нея. Поради това, той не се е съгласявал рискът от евентуални неблагоприятни последици от биопсията да премине върху него;
Изготвената епикриза не отговаря на изискванията на Медицинския стандарт по Урология, т. 12, таблица 2, подточка „Предоперативни изследвания и подготовка, съгласно която е трябвало да се извърши консултация с други 2 лекари специалист“, за извършването на която, в случая, нямало данни;
След биопсията не е предписал широкоспектърен антибиотик, за да се предотврати възпаление на простата, предизвикано от преминаването в нея на бактерии вследствие на пробождането с игла, която се вкарва в нея през ануса;
След биопсията е изписан на следващия ден със забравено чуждо тяло в ректума;
При изписването не е проведен контролен преглед, не е предоставена каквато и да е информация, нито рецепта за прием на медикаменти;
Изписан е преди да са изминали 24 часа след биопсията.
В исковата молба се твърди, че ищците са били в изключително близки отношения с В. Х.в К.. Той издържал цялото домакинство, грижил се за съпругата си и помагал финансово на двамата си сина. В. и С. К.и живеели в пълна хармония и разбирателство, били изключително близки със синовете си. Внезапната смърт на В.
Х.в К. причинила на ищците неимуществени вреди. Те се сринала психически, изпитвали огромна мъка, болка и гняв.
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да им заплатят, както следва: на С. И. К.: сумата от 250 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, на Х. В. К.: сумата от 190 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и на В. В. К.: сумата от 190 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 30.04.2020 г. до окончателното плащане.
Ищците са се отказали от исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди (на 19.04.2024 г., л. 263 от делото).
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. К. В. е депозирал отговор на исковата молба (л. 96 и сл. и л. 125 и сл.). Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.
Твърди, че не е извършил правонарушение, вследствие на което да е починал В. К.. Сочи, че процедурата по биопсия на простата, извършена на В. К. е била съобразена с всички медицински изисквания и е била предприета адекватна медикаментозна терапия, преди и след извършената интервенция. Дори и да имало пропуски, те не били извършени от ответника.
Ответникът твърди, че при обаждането по телефона, старшата сестра им е казала незабавно да се върнат в отделението. Вместо това, обаче, К. и съпругата му сами са извадили марлята, с което са допринесли за развИ.ето на инфекцията.
Вредоносният резултат настъпил именно поради тези действия.
3
Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че премахването на марления тампон от К. и съпругата му и бездействието им – не са се върнали в болницата, въпреки дадените им указания, са допринесли за настъпването на вредоносния резултат.
Ответникът излага съображения неимуществени вреди са прекомерни. и че търсените обезщетения за
Релевира възражение и че вземанията на ищците са погасени поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът УМБАЛ „Софиямед“ ООД е депозирал отговор на исковата молба (л. 132 и сл.).
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Излага съображения, че с официален документ, издаден от Медицинския одит е установено, че твърдените в исковата молба нарушения не са извършени.
Ответникът твърди, че медицинският екип, извършил биопсията, не е допуснал нарушения на медицинския стандарт.
В отговора на исковата молба се сочи, че В. Х.в К. е диагностициран през март месец 2014 г. При последващи прегледи ПСА расте и преминава границите на нормалните референтни стойности. На пациента е направен преглед на 16.04.2018 г. като тогава е било преценено, че поради завишените стойности на ПСА е уместно провеждането на биопсия на простата с оглед изключването на карцином на простатната жлеза. На пациента са направени ехографски преглед от който е установено, че има завишаване размера на простата и хетерогенната структура на жлезата. При постъпването в отделението пациентът е бил информиран за необходимостта от съответната манипулация и рисковете от провеждането й.
Направени са му необходимите изследвания и след консултация с кардиолог и анестезиолог е бил поставен в оперативна програма за извършване на манипулацията.
Под непосредственото ръководство на д-р В. в оперативната зала се е извършило биопсия на простата под ехографския контрол на д-р Т.. При извършването на манипулацията тогава са били спазени и се спазват при работа в операционната зала всички правила за асептика и антисептика. При процедурата, когато се появи евентуално кървене от ректума се извършва тампонада с марлено руло напоено с дезинфектант. При К. е имало минимално кървене и съответно му е бил поставен тампон, напоен с браунолов разтвор.
Ответникът твърди, че този тампон може да остане 24 часа, като след това трябва да се маха от лекаря, а не от други лица нямащи това право, както е било направено в случая. Болният не е имал оплаквания и на другата сутрин на общата 4 визитация е било преценено, че може да бъде дехоспитализиран.
Ответникът твърди, че при изписването на болния винаги му се дават антибиотици, но същият си е тръгнал без да се срещне с лекаря.
Твърди, че към момента на извършването на биопсията не е имало действащ стандарт по „Урология“. Самата процедура (биопсия) се провежда при наличие на подутина в простата установена ехографски или при реактално туше, или при наличие на високи нива на простно специфичен антиген (ПСА) в кръвта. При провеждането на биопсията съществува минимален риск от инфекция, като приемът на антибиотик преди провеждането на манипулацията може да предотврати този риск, но към момента на извършването на интервенцията, няма действащ медицински стандарт, който да задължава медицинския персонал (за предпише антибиотик). Съобразно всички данни и експертизата е видно, че правилно е преценено, че е необходимо осъществяването на процедурата. Манипулацията е протекла по всички съвременни правила относими към момента на извършването, без да има данни за възникване на каквито и да било усложнения.
Ответникът релевира възражение и че вземанията на ищците са погасени поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач на страната на ответниците „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, счита, че исковете са неоснователни и моли, да бъдат отхвърлени (л. 256).
Твърди, че поводът за хоспитализация за провеждане на биопсично изследване при доказана от години хипертрофия на простата с високи нива на простатно специфичен антиген, е правилно преценена. Сочи, че са били спазени необходимите предоперативни изследвания и консултации. Операцията е протекла по съвременните правила, като липсват данни за възникване на усложнения в хода или при следоперативното проследяване на пациента по време на болничния престой. Счита, че няма категорични основания за това да е било абсолютно необходимо приложение на антибиотик като част от лечението. Отбелязва, че лицето е напуснало самоволно лечебното заведение, преди да е осъществена среща с лекуващия го лекар, като не му е била издадена епикриза и това е причината да не се предпише и след стационарно антибиотично лечение. Освен това, инфекцията е била причинена от силно вирулентна бактерия, която е резистентна на множество антибиотици, а и самият пациент е бил с компрометиран имунитет. По отношение на забравения тампон, счита, че същият е следвало да бъде изваден от медицински персонал.
Евентуално излага съображения, че претендираните обезщетения са в завишен размер.
5
На 13.02.2026 г. – ищците и първият ответник, и на 11.02.2026 г. – вторият ответник са представили по делото писмени бележки, в които са изложили подробни съображения в подкрепа на своите твърдения, възражения, и искания.
Съдът приема следното от фактическа страна:
С Разрешение за осъществяване на дейност № МБ-378/18.04.2016 г., в ответника УМБАЛ „Софиямед“ ООД е било разкрито и функционира Отделение по урология, с определено ІІІ-то ниво на компетентност по медицински стандарт „Урология“ – видно от констатациите в Констативен протокол за извършена проверка № КП 27-363/14.09.2018 г. (л. 300). В Констативния протокол е посочено още, че към датата на съставянето му, в отделението са били назначени общо 7 лекари и 14 медицински сестри. Началник на Отделението по урология е д-р И. В., лекар специалист с придобита специалност „Урология“.