Решение № 93 от 08.10.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Царево, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. И. като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100228 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от ****против Р. М. А., ЕГН **********, В. М. А., ЕГН ********** и Н. И. А., ЕГН ********** искова молба, с която са предявени пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 67 от ЗС за признаване за установено, че ответниците не притежават право на строеж, поради погасяването по давност на ограниченото вещно право в полза на *** върху следния недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот **- ** в квартал **по ***на с. Б., с площ от **кв. м. и с разгъната застроена площ от **кв. м., идент. № ***по ***на с. Б., ***. Ищецът твърди, че е ***на процесния имот, за което се легитимира с АЧОС № ***от ****., вписан в *** на ***. под акт № **, том ***, дв. вх. per. № ***. С договор за замяна от ****., вписан в ****на ***. под акт № **, том **, дв. вх. per. № ***, **** на Е. К.

Ц. право на строеж върху имота, а последната в замяна на прехвърленото й право на строеж, прехвърлила, от своя страна, на *** учреденото й право на строеж с Договор от ***. върху следния ****недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот ***. /***/ в квартал **/***/ по ***на с. Б., с площ от ***кв. м. и с разгъната застроена площ от ***кв. м. Твърди се, че Е. К. Ц. починала на ****., като след смъртта си е оставила като наследници по закон ответниците. Сочи се, че до настоящия момент ответниците не са реализирали учреденото ограничено вещно право на строеж в предвидения в чл. 67 от ЗС ****, в резултат на което същото се погасило по давност в полза на ***.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощник, е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се признават за основателни. Молят, с оглед признанието на иска, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не бъдат осъждани на разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба. С оглед заявеното с писмения отговор признание на иска, прави искане за постановяване на решение при признание на иска

В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват. Депозирана е молба по хода и по съществото на делото, с която упълномощеният им процесуалния представител поддържа заявеното в отговора на исковата молба признание на основателността на иска.

1

С протоколно определение от ***. съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието.

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, т.е. събраните в производството доказателства не следва да се обсъждат по същество. Съдът намира, че в процесния случай са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Налице е изрично признание от ответниците на предявения против тях иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 67 от ЗС.

Ответниците са признали иска още с депозирания отговор на исковата молба и поддържат признанието с депозираната по съществото на делото молба. Не са налице пречките, визирани в чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави. Признанието на иска е направено от надлежно упълномощен с правата по чл. 34, ал. 4 от ГПК процесуален представител. В проведеното съдебно заседание ищецът е направил изрично искане за постановяване на решение, съобразно признатото.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице условията за постановяване на решение в хипотезата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като предявените пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 67 от ЗС следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК направените от ищеца разноски по делото следва да останат в негова тежест предвид обстоятелството, че ответниците не са дали повод за завеждането на делото и признават иска.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 124, ал 1 от ГПК вр. чл. 67 от ЗС вр. чл. 237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *****, с адрес: гр. Ц., ул. „Х.“ №***, представлявана от ****., че Р. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ ****, В.

М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х.“**** и Н. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Г." ****не притежават правото на строеж, учредено в полза на техния наследодател Е. К. Ц., ЕГН **********, починала на ***. с Договор за замяна от ****., вписан в ****на ****. под акт №***, том ***, дв. вх. рeг. №****върху урегулиран поземлен имот *** в квартал **по *** на с. Б., с площ от ****кв. м. и с разгъната застроена площ от ***кв.м., с идент. №****по ***на с. Б., ****, поради погасяването му по давност вследствие неупражняването му в предвидения в чл. 67 от ЗС ***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________

2