Решение № 33 от 10.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Захарин П. Захариев

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова в присъствието на прокурора Деян Г. Петров (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Частно наказателно дело № 20212100200532 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16 ал.1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд – Бургас писмо от Федерална служба „Правосъдие“-Германия, Бон и приложено към него Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/ 214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Наказателно решение № 01.2128.003545.2 от 20.08.2020 г., в сила от 13.10.2020 г., постановено от извънсъдебен орган на решаващата държава Landkreis Helmstedt, Германия, с което на *** гражданка КР. В. К., ЕГН **********, родена на ******** г., с постоянен и настоящ адрес Република България, град Бургас-8000, кв. „***“, ул. „***“ №***, е наложена финансова санкция в размер на 148,50 евро за констатирано административно нарушение и за плащане на разноски, довели до постановяване на административния акт.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас 1 изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова санкция, постановено от компетентен орган Landkreis Helmstedt, Германия, по отношение на *** гражданка КР. В. К. и не са налице основания за двойна наказуемост. Предлага да бъде постановено решение, с което да се признае и изпълни процесното решение за налагане на финансова санкция по реда на ЗПИИРКОРНФС. Намира, че след като съгласно действащия в България ЗДвП наказателна отговорност се носи и от лица, които не са управлявали собствения си автомобил, но доброволно са го предоставили за управление на други лица, също носят административнонаказателна отговорност.

Засегнатото лице КР. В. К. се явява лично и изразява становище по искането. Не оспорва процесния акт за административно нарушение и желае незабавно да заплати наложената й имуществена санкция.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и и като съобрази становищата на страните, намира следното:

Засегнатото лице КР. В. К., ЕГН ********** е *** гражданка, родена на ********г. в гр. Б., с постоянен и настоящ адрес: Република България, град Бургас, кв. „***“, ул. „***“ №***.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 20.08.2020 г. спрямо КР. В. К. е постановено Наказателно решение № 01.2128.003545.2 от извънсъдебен орган в решаващата държава – Landkreis Helmstedt, Германия, с което К. е била призната за виновна в това, че на 30.06.2020 г. в 07,26 часа, движейки се по федерална магистрала 2 при 155,810-ия километър при посока на движението – град Дотмунд, е превишила максимално допустимата скорост извън нaселени места с 35 км., при допустима скорост 100 км. в час, което се санкционира по реда на чл.41, ал.1 във вр. с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата /StVO/, чл.24 от Закона за движение по пътищата / StVG/, 11.3.6 от Федерален каталог за финансови санкции /BKat/.

Решението е постановено на 20.08.2020 г. и е влязло в сила на 13.10.2020 г.

Удостоверението е издадено от извънсъдебен орган на Федерална Република Германия – Landkreis Helmstedt и е придружено с превод на български език, съгласно изискването на чл.5, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.

2

Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило нарушение на територията на решаващата държава, като във връзка с воденото административно производство, влязло в сила на 13.10.2020 г. са били направени разноски. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган, за извършеното нарушение и обстоятелствата, при които то е било извършено, размерът на направените разходи по процедурата, довела до постановяване на административния акт, съгласно законодателството на издаващата държава-Германия и наказанието, което е наложено на засегнатото лице за извършеното нарушение, както и за обстоятелството, че решението е влязло в сила на 13.10.2020 г.

Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на решаващата държава на Решението, с което е наложена подлежащата на изпълнение финансова санкция, и е налице пълно съответствие между акта за налагане на финансова санкция и удостоверението по член 4 от Рамково решение 2005/ 214/ ПВР на Съвета. Издаденият по надлежен ред и форма административен акт е достатъчно писмено доказателство да удостовери извършване на нарушението, поради което съображенията на засегнатото лице, че не тя, а упълномощените изрично нотариално нейн съпруг и дъщеря са управлявали автомобила, още повече, че тя не оспорва извършване на нарушението, не е убедително доказателство, което може да се противопостави на писменото такова.

Съдът намира, че са налице условията по чл.3 ал.1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС, съгласно която разпоредба под „финансови санкции“ се разбират и разходите по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта, в случая решението на Окръг Хелмщедт.

Описаното в удостоверението деяние (управление на превозно средство с превишена скорост) съставлява административно нарушение по българското законодателство – чл.182, ал.1 от ЗДвП на Република България, с оглед на което от формална страна е изпълнено и изискването на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл.16, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Същевременно, доколкото описаното в удостоверението деяние, съставлява „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата”, в случая съгласно чл.30, ал.2, т.1 от закона, не е и необходимо да се извършва проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и изпълнение на 3 решението.

Налице са и условията по чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС за признаване и изпълнение на решението. Засегнатото лице КР. В. К., ЕГН ********** е *** гражданка, с постоянен и настоящ адрес: Република България, град Бургас8000, кв.“***“, ул. „***“ №***, от което следва, че К. преобладаващо и обичайно пребивава (живее) именно на територията на Република България, а не в друга държава.

Не е налице никое от факултативните снования, предвидени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението.

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и съгласно изричното отбелязване в Удостоверението, лицето е било уведомено относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава.

Давностният срок за събиране на глобата изтича на 13.10.2023 г.

При така изложените обстоятелства съдът намира, че са изпълнени всички предвидени в ЗПИИРКОРНФС условия, и отсъстват пречки за признаване на решението за налагане на финансова санкция срещу КР. В. К..

Така мотивиран, на основание чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 и ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 01.2128.003545.2 от 20.08.2020 г. , в сила от 13.10.2020г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава – Landkreis Helmstedt, Parkstr.1, 38350 Helmstedt , с което на *** гражданка КР. В.

К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в Република България: град Бургас-8000, кв. „***“, ул. „***“ №***, е наложена финансова санкция в размер на 148,50 евро, представляваща задължение за плащане на административно нарушение, довело до постановяване на Решение № 01.2128.003545.2 В, с равностойност в български левове по курса на БНБ към 09.06.2021г. – 290.44 лв./двеста и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки.

ИЗПРАЩА признатото решение на Националната агенция за приходите 4 за изпълнение.

На основание чл.38 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за решението на съда, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7дневен срок от узнаването за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5