Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 383 от 11.06.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 304/2025
Вид
Определение № 383
Подписан
11.06.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Варна, 11.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500304 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Министерство на труда и социалната политика /МТСП/, гр. София, представлявано от юр. к. Д. Д., насочена срещу решение № 316/25.03.25г. по гр. д. № 339/24г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове срещу С. Т. К. и Б. Д. К., и двамата от гр. Варна, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 79 358.38 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 3 343.41 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2023г. до 18.02.2024г., на осн. чл. 45 и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Счита се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Счита се, че съдът е формирал изводите си без да вземе предвид представените по делото доказателства. Поддържа се, че по делото е било установено извършването от всеки от двамата ответници (в качеството им на собственици и управляващи в различни периоди на „Евроконсулт 20142020“ ЕООД, с което ищецът е имал сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05М90Р001-2.010-0155-С01 по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“), на фиктивно осъществяване и отчитане на дейността на дружеството по посочения договор. Именно това фиктивно изпълнение на заложените по проекта дейности (същите са били само отчетени, без реално да са били изпълнени), е противоправното поведение на ответниците, от което е последвала вредата за ищеца. Всеки от двамата ответници е отчел като изпълнени следните дейности, посочени в исканията им за плащане на суми по проекта: подписване на трудови договори, извършване на консултации и подпомагане на лица от целевата група, провеждане на обучения. В тази 1 връзка се поддържа, че установеното по делото обстоятелство, че дружеството счетоводно е отразило извършването на някаква търговска дейност, не налага извод за изпълнение на проектните дейности, още повече, че вещото лице по делото не е изследвало първични счетоводни документи при изготвяне на изслушаната експертиза. Според извършени проверки от компетентните държавни органи за финансов контрол (Дирекция „Защита на финансовите интереси на ЕС“ към МВР и НАП), са били констатирани нередовности по изпълнението на проекта от управляваното от ответниците дружество: фиктивност на трудовите договори, тъй като липсвали доказателства за извършване на трудова дейност от лицата от целевата група, назначени на длъжност „експерт програми и проекти“; създаденото към бенефициента социално предприятие не е извършвало стопанска дейност и не е реализирало никакви приходи за целия си период на същестуване в рамките на изпълнение на проекта, макар и за това да е бил създаден екип от хора (ръководител, счетоводител, офис-мениджър). Тези констатации са били отразени и във влезлия в сила административен акт, с който е била определена финансова корекция, който акт по своята същност представлява и официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила. Счита се, че при липсата на нарочно оспорване на този документ от ответниците, съдът в нарушение на диспозитивното начало е събрал и кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за да формира изводи, противоречащи на установените с документа факти. Допълва се, че предмет на настоящия спор е увреждането на патримониума на ищеца МТСП (неговия бюджет) от противоправните действия на ответниците-физически лица, а не правоотношението, възникнало между административния орган, управляващ Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси – 20142020г.“ и търговското дружество-бенефициент. С оглед на горното се претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни С. Т. К. и Б. Д. К., представлявани от адв. В. П.-Д., с който жалбата се счита за допустима, но неоснователна. Излага се, че бенефициентът по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, е създаден именно като социално предприятие, в което е била осигурена реалната заетост на лицата. Поради това усвоените финансови средства не са били оборотни такива на търговското дружество и последното не е осъществявало никога търговска дейност – предоставеният от МТСП финансов ресурс е бил използван по предназначение – за закупуване на офис оборудване и канцеларски материали, за заплащане на работни заплати и осигуровки. Всички заложени в проекта дейности (изброени в раздел 8 от договора за безвъзмездна финансова помощ) са били изпълнени и това е доказано по делото чрез заключението на съдебносчетоводната експертиза по делото и от другите писмени доказателства.

Заключението не е било оспорено от представителя на ищеца. Същевременно 2 по делото не са били представени от ищеца протоколи от извършени проверки на посочените във въззивната жалба държавни органи (МВР и НАП), а напротив – от представен от ответника Протокол от 13.01.21г. от главен инспектор по приходите в НАП, било установено, че дружествотобенефициент е извършвало дейността си без нередности. Наетите от бенефициента лица са били обучени в компетенции в сферата на предоставянето на услуги за юридически лица, посредством работа с психолог и техники за развиване на личната мотивация и увереност. Влезлият в сила административен акт за определяне на финансова корекция от 16.10.23г. е задължителен за страните по него – МТСП и дружеството-бенефициент „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, но не и за страните по настоящото дело. Този административен акт може да обосновава вредата на ищеца спрямо посоченото дружество, но не и спрямо настоящите ответници, тъй като по настоящото дело не е било установено ответниците да са причинили вреда на ищеца, присвоявайки посочените финансови средства. Поради това и юридическото лице носи самостоятелна отговорност за задълженията си към кредиторите, за които не отговарят неговите управители. Поради неоснователност на главния иск, такъв се явява и акцесорният. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските в настоящото производство.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

Страните не са формулирали доказателствени искания към въззивния съд, а предвид липсата на хипотезата на т. 1 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т. д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства - такива не следва да се събират.

На въззивника следва да се укаже, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи доказателства за внесена ДТ по сметка на ВАпС в размер на още 3.39 лв., тъй като дължимата ДТ за въззивното обжалване по двата иска възлиза на общо 1 654.04 лв. (1 587.17 лв. е ДТ по главния иск и 66.87 лв. е ДТ по акцесорния иск), а е указано и е внесена ДТ в размер на 1 650.65 лв.

Независимо от горното, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито с.з. като при неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще прекрати въззивното производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА въззивника Министерство на труда и социалната политика, гр. София в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена ДТ по сметка на ВАпС в размер на още 3.39 (три лева и тридесет и девет ст.) лв., тъй като дължимата ДТ за въззивното обжалване 3 възлиза на общо 1 654.04 лв., а е указано и е внесена ДТ в размер на общо 1 650.65 лв.

При неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще прекрати въззивното производство.

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито с.з. на 02.07.25г. от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4