Решение № 5357 от 23.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5357 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. в присъствието на прокурора Я. М. К. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20211100106501 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск по иск с правно основание чл. 2в, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от М. К., родена на 14.06.1980 г., френски гражданин, с постоянен адрес в Република Франция, ****, против РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 52 000 лв., представляващи равностойността на лек автомобил, отнет в полза на Държавата, собственост на ищцата, марка „БМВ”, модел X6FH01DB, рег. № CC – **- YY, шаси № WBAFH0120L854792, претърпени вследствие нарушение на чл. 47 ХОПЕС, чл. 17 ХОПЕС, чл. 48 ХОПЕС, чл. 16 ХОПЕС, чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, чл. 6, § 1 и § 2 ЕКЗПЧОС, чл. 63 ДФЕС, и практика на СЕС по дело С – 106/89 и дело С-70/77, допуснати по НОХД № 539/2020 г. по описа на РС – Свиленград, ведно със законните последици.

В исковата молба и уточнителната такава, се твърди, че ищцата М. К. е собственик на описания по – горе автомобил. Същият бил управляван от фактическият й съжител – С.Ч., извън територията на Република Франция без знанието и съгласието й. С Определение от 18.09.2020 г. по НОХД № 539/2020 г. на Районен съд – Свиленград, С.Ч. се е признал за виновен в извършване на престъплението, за което му било повдигнато обвинение, а собственият на ищцата лек автомобил е отнет в полза на държавата на основание чл. 280, ал. 4 НК. Ищцата сочи, че С.Ч. бил вписан в удостоверението за регистрация на МПС като сътитуляр, но в действителност единствен собственик на автомобила, била тя. Ищцата не е знаела за воденото наказателно производство, не е участвала в него и е разбрала за съдържанието на определението, след като го е прочела преведено на френски език, за да го представи на застрахователя на автомобила във Франция.

1

От ищцата се твърди, че съгласно френското законодателство лицата, които нямат шофьорски книжки не могат да придобиват в собственост превозни средства. Тя е придобила отнетото МПС на 31.05.2020 г., а на С.Ч. е издадена шофьорска книжка след това – на 19.08.2020 г., поради което същият не би могло да е собственик на автомобила.

Излага се, на следващо място, че определението, постановено от състав при ответния съд, не подлежи на обжалване и ищцата е лишена от средства за защита на собствеността си; от достъп до съд; че е трето за наказателното производство лице, което не е нито извършител на престъплението, нито помагач, но следва да търпи имуществена санкция; че е нарушена презумпцията за невиновност; че е налице непропорционална и неоправдана намеса в правото й на собственост – нарушения на нормите на чл. 47 ХОПЕС, чл. 17 ХОПЕС, чл. 48 ХОПЕС, чл. 16 ХОПЕС, чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, чл. 6, § 1 и § 2 ЕКЗПЧОС, чл. 63 ДФЕС, и решения на СЕС по дело С – 106/89 и дело С-70/77.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск ведно със законните последици, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор след предоставената му съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Оспорва твърденията, че ищцата е собственик на отнетото в полза на държавата МПС, както и истинността на представените с исковата молба документи в подкрепа на това твърдение.

Представя удостоверение за регистрация на МПС № 2020DF76626, което е било налично в кориците на наказателното производство и от същото поддържа, че е видно обстоятелството, отнетото в полза на държавата МПС да е собственост на С.Ч.. Към това удостоверение на страница трета от него, имало обозначение на кодовете, използвани в документа. С код С.1 се обозначавал притежателя на регистрационния талон, а с код С.4.1. се обозначавали „бележки, уточняващи броя на лицата, притежатели на регистрационния талон, в случай, че има няколко собственика“. При тези възражения ответникът поддържа, че удостоверението за регистрация не легитимира ищцата като собственик на описания в документа автомобил.

Ответникът изтъква, че след справка в системата за обществен достъп до френското законодателство, относно разпоредбите, касаещи придобиването и регистрацията на МПС към френската префектура, било установено, че условие за придобиване и регистрация на МПС, съгласно чл. L.322 – 1-1 от френския Кодекс за движение по пътищата, е лицето да е титуляр на свидетелство за управление на МПС, отговарящо на категорията на МПС, за което се прави искане за получаване на сертификат за регистрация. Ако физическото лице не е титуляр на свидетелство за управление, отговарящ на категорията на определеното МПС, сертификат за регистрация се издава на името на лице, посочено от собственика и което има свидетелство за управление за съответната категория МПС. В този случай, определеното лице се вписва като титуляр в сертификата за регистрация в съответствие с чл.

L.121-2 и чл. L.121-3. Собственикът също се вписва в сертификата за регистрация.

Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Контролиращата страна – СГП, чрез прокурор Стоев, поддържа в хода по същество 2 становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не са спорни следните факти, които се установяват и от доказателствения материал: С Определение от 18.09.2020 г., постановено в съдебно заседание, проведено на същата дата, по НОХД № 539 по описа за 2020 г. на Районен съд – Свиленград, е одобрено Споразумение, постигнато между прокурор М.К. и подсъдимите С.Ч. и Ф.Ч., с което последните се признат за виновни в това, че на 14.09.2020 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, общ. Свиленград, област Хасково, превели през границата от Република Турция в Република България чуждите граждани А.Ч. и Ю.Ч., двамата от Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел X6FH01DB, френски рег. № CC – **YY – престъпление по чл. 280, ал.2, т. 3 и т.4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Със същото Определение е разпоредено на основание чл. 280, ал. 4 НК, веществените доказателства по делото, а именно: лек автомобил марка „БМВ“, модел X6FH01DB, френски рег. № CC – **YY, ведно с френско свидетелство за регистрация за лекия автомобил № 2020DF76626, да се отнеме в полза на държавата. Съдът е приел, че процесното МПС е собственост на С.Ч..

Оригиналният регистрационен талон е иззет по наказателното дело.

От Протокол с рег. № 165/2020 от 14.09.2020 г. / л. 75 /, изготвен от София – Г. – разследващ полицай се установяват изявления на С.Ч. по досъдебното производство, като същият е заявил, че процесният лек автомобил го е закупил заедно с приятелката си. Същото е заявил и при разпита си, видно от Протокол за разпит на обвиняем от 14.09.2020 г. /л. 76 / От Заповед № ЗМФ – 962 от 19.12.2020 г. на министъра на финансите, издадена на основание чл.3,ал. 5 от Закона за Националната агенция за приходите във връзка с писмо, вх.

№ 04-04-270/02.12.2020 г. и писмо, вх. № вх. № 04-04-271/07.12.2020 г. от министъра на вътрешните работи, е видно, че отнетият лек автомобил с марка „БМВ“, модел X6FH01DB, френски рег. № CC–**-YY и рама № WBAFH0120L854792, е предоставен на министерство на вътрешните работи.

Страните спорят относно релевантният за предмета на делото факт чия собственост е процесното МПС и в частност – ищцата ли е негов собственик.

За доказване на твърденията си, ищцата е представила следните копия на документи с превод на български език: Удостоверение за регистрация на МПС № 2020 DF76626, медицински документ от Болница Сен – Кантен, интензивна кардиологична помощ, изготвен на 15.11.2016 г. и заверен от д-р С.; медицински документ, изготвен на 05.12.2016 г. от същата болница, подписан от д-р Л.Д., Удостоверение за прехвърляне на употребявано превозно средство от 31.05.2020 г. по членове R.322-4 и R. 322-9 Code du la route / Кодекс за движение по пътищата на Република Франция/, Заявление за издаване на удостоверение за регистрация на МПС от 31.05.2020 г. по член R.322-1 и сл. от Кодекс за движение по пътищата на Република Франция, Пълномощно за извършване на формалностите по 3 регистрация на превозно средство към Министерство на вътрешните работи на Франция от 12.08.2020 г., копие на свидетелство за управление на МПС на С.Ч., копие на лична карта на М. К. № 180759566117.

Ответникът Районен съд – Свиленград е оспорил истинността и автентичността на описаните документи / с изключение на копията на лична карта и свидетелството за управление /, предвид на което съдът е указал в съдебно заседание от 02.03.2023 г. на ищцовата страна, на основание чл. 183 ГПК, да представи в оригинал оспорените документи. Предупредил е страната за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията.

Съдът е констатирал, че не всички документи от представените като оригинали са такива, като е намерил, че част от тях са цветни фотокопия, както и че е налице разминаване в превода на Удостоверение за прехвърляне на употребявано превозно средство.

В тази връзка от приетото и неоспорено по делото заключение на извършена графическа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно, се установява, че в оригинал по делото са представени следните документи: медицински документ от Болница Сен – Кантен, интензивна кардиологична помощ, изготвен на 15.11.2016 г. и заверен от д-р С.; медицински документ, изготвен на 05.12.2016 г. от същата болница, подписан от д-р Л.Д.; дебитно известие с дата 04.09.2020 г. заедно с прикрепен сертификат за застраховка 20660546004 за времето от 01.10.2020 г. – 30.05.2021 г. и Споразумение за наем/ закон № 89469 от 06.07.1989 г./ между Л.Р. / наемодател / и М. К./ наемател / с дата на съставяне 15.04.2017 г. Останалите документи - Удостоверение (Cerfa № 15776*01) за предаване на употребяван автомобил с дата „31.05.2020 г.”, между И.А. и М. К. (нов собственик);

Заявление (Cerfa

№ 13750*05) за издаване на свидетелство за регистрация на превозно средство с дата „31.05.2020 г.” на М. К. и С.Ч.; Упълномощаване (Cerfa № 13757*03) с дата 12.08.2020 г. от името на М. К. да се извършат регистрационни формалности при министъра на вътрешните работи, „Съобщение” за регистрация на 21.08.2020 г.; Удостоверение за административно състоЯ.е (чл. R.322-4 от Кодекса за движение по пътищата), представляват цветни копия. Вещото лице не може да отговори дали са направени от оригинали на съответните документи или от техни копия.

Прието е заключение на съдебно – преводаческа експертиза- неоспорено от страните, което настоящия състав кредитира. Експертизата е допусната със задача да извърши превод от френски на български език на Удостоверение (Cerfa № 15776*01) за прехвърляне на употребявано моторно превозно средство от 31.05.2020 г. Видно от представения превод на посочения документ на 31.05.2020 г. в 13.30 часа процесното МПС е прехвърлено от И.А. на М. К., която е вписана като нов собственик.

Назначена е по делото и съдебна – автотехническа експертиза за установяване на пазарната стойност на лек автомобил марка „БМВ“, модел X6FH01DB, френски рег. № CC – **- YY към датата на отнемането му в полза на държавата на 18.09.2020 г. и към датата на исковата молба – 20.05.2021 г., съответно за Република България и за Република Франция.

Заключението е прието от съда, като е оспорено от ответника с доводи за неправилно 4 приложение на метода на пазарните аналози, без да прилага тежестни коефициенти за останалите признаци като пробег, оборудване, техническо състоЯ.е и др. От заключението на САТЕ се установява, че пазарната стойност за Република България към датата на отнемане – 18.09.2020 г. на процесния автомобил възлиза на 45 331 лева, а към датата на исковата молба - 20.05.2021 г. – 43 788 лева. Пазарната стойност на отнетото МПС в Република Франция към датата на отнемане вещото лице е изчислило на 51 661 лева, а към датата на исковата молба – 49 903 лева. Заключението е обосновано и компетентно изготвено, поради което съдът го кредитира.