Решение № 296 от 17.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. П., 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720106556 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, чрез пълномощника му адв. Г., срещу Л. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата 58.85 лв. с равностойност 30.09 евро – абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за периода от 05.03.2023 г. до 04.04.2023 г. по договор с предпочетен номер ***; сумата 94.44 лв. с равностойност 48.29 евро – лизингови вноски за период 05.03.2023 – 04.05.2023 г. по Договор за лизинг от 10.03.2022 г. за Базови аксесоари с № ***, сумата 286.68 лв. с равностойност 137.37 евро – лизингови вноски за период 05.03.2023 – 04.05.2023 г. по Договор за лизинг от 10.03.2022 г. за ***, сумата 16.99 лв. с равностойност 8.69 евро – застрахователни такси за период от 05.03.2023 г. до 04.04.2023 г. по застрахователна полица от 10.03.2022 г. за застраховка на устройство, сумата 370.64 лв. с равностойност 189.51 евро – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.03.2022 г., от които 183.79 лв. с равностойност 93.97 евро, представляваща три стандартни месечни такси, и сума в размер на 186,85 лв. с равностойност 95.53 евро, представляваща част от разликата между цената на устройството 1 без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.05.2025 г., до плащането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1047/02.06.2025 г. по ч.гр.д. № 2038/2025 г. на РС-П..

В исковата молба се излага, че между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.03.2022 г., Договор за лизинг от 10.03.2022 г. за ***, Договор за лизинг от 10.03.2022 г. за Базови аксесоари № ***, както и застрахователна полица от 10.03.2022 г. за застраховка на устройство.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно от „***“ ЕАД на 29.08.2023 г. С оглед изложеното са начислени и процесните неустойки, като задълженията са обединени във фактура № *** от 05.04.2023 г. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до плащането и присъждане на сторените разноски за производството по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез пълномощника си адв. М., с който оспорва предявените искове като неоснователни поради липса на облигационна връзка между страните и липса на доставяна услуга в претендирания размер от оператора. Оспорва валидността на представените договори поради несъответствие със Закона за електронните съобщения, както и че потребителят е приел приложените по делото ОУ. Сочи, че изходящите от ищеца документи представляват частни документи, които не се ползват с обвързваща насрещната страна доказателствена сила. Твърди, че договора и ОУ съдържат норми, които са неясни, налагат господстващо положение на търговеца спрямо потребителя и го поставят в неравноправно положение, поради което са нищожни. Сочи, че по процесните договори липсва потребеление, поради което начисляването на месени такси представлява скрита неустойка по договор. Оспорва неустойката като нищожна, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и противоречаща на добрите нрави. Твърди, че същата е недължима поради липса на неизпълнение на договора и основание за начисляването й, а в условията на евентуалност – възразява за прекомерността й. Сочи, че тъй като договорите са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им трябва да бъде направено в писмена форма и с него да се даде подходящ срок за изпълнение, а по делото не се установява такова да е изпратено до потребителя. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 342 ТЗ.

От приложеното ч.гр.д. № 02038/2025 г. по описа на Районен съд-П. се установява, че 2 по заявление на „***“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение № 1047/02.06.2025 г. по чл.

410 ГПК срещу Л. И. Т. за сумата 827,60 лв., представляваща главница, формирана от неизпълнение на задължения по задължения по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.03.2022 г., Договор за лизинг от 10.03.2022 г. за Базови аксесоари с № ***, Договор за лизинг от 10.03.2022 г. за *** *** *** и застрахователна полица от 10.03.2022 г. за застраховка на устройство, обеквтивирано във фактура № *** г. за клиентски номер ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за следните разноски: сумата 25,00 лв.

/двадесет и пет лева/ – държавна такса, и сумата 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 21.08.2025 г., който на същата дата е депозирал възражение.

Указанията до заявителя за предявяване на иск са му връчени на 01.10.2025 г., който на 28.10.2025 г., видно от пощенското клеймо, е предявил настоящите искове за установяване вземанията му към ответника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца по иска за заплащане на месечни абинаментни такси, както и цена на предоставени електронни съобщителни услуги е да установи наличието на валидна облигационна връзка между страните по посочения договор за предоставяне на мобилни (далекосъобщителни) услуги, съдържанието на това облигационно правоотношение, както и че е изпълнил задължението си по този договор за предоставяне на уговорените услуги.

В тежест на ищеца по иска за заплащане на застрахователни такси е да докаже възникването на валидно правоотношение по договор за застраховка между страните, съдържанието на това правоотношение, както и размера на дължимата застрахователна премия за процесния период.

Ответникът е оспорил между страните по делото да съществуват валидни облигационни отношения по процесните договори и с нарочна молба ищецът е заявил, че договорите са сключени на хартиен носител, като е представил заверени за вярност с оригинала преписи от тях.

Видно от представените и приети по делото договор за мобилни услуги от 21.10.2021 г. и допълнително споразумение от 10.03.2022 г., както и Застрахователна полица от 10.03.2022 г. че съдържат подпис за ответника само на последната страница. От съдържанието на изписания на последната страница текст, върху която е положен подписа на ответника, не може да бъде напрваен извод, че същият е изразил съгласие за заплащане на претендирания размер на месечна абонаментна такса, цена на електронни съобщителни услуги и застрахователни такси за процесния период.

С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на 3 претендираните на това основание суми следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ :

В тежест на ищеца по иска за заплащане на цената на лизинговите вноски е да докаже възникването на валидно правоотношение по договор за лизинг между страните, съдържанието на това правоотношение, както и че е предал на лизингополучателя лизинговата вещ.

От представения Договор за лизинг от 10.03.2022 г. се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване устройство *** *** *** с телефонен номер ***, а лизингополуателят се задължава да заплати обща лизингова цена 1064,47 лв..

В договора е предвидено, че лизингоиполучателят има право да придобие собствеността върху тях като подпише договор за тяхното изкупуване с лизингодателя наймалко 10 дни преди изтичането насрока на договора след изпълнение на условията, предвидени в ОУ и като заплати допълнителна сума от 23.89 лв. В случай, че лизингополучателят не упражни правото си да придобие собствеността върху тези вещи, същите подлежат на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора, в противен случай дължи неустойка в размер на 23.89 лв.

С подписване на договора лизингополучателят е декларирал, че е получил вещите, предмет на договора, във вид годен за употреба, както и Общите условия на договора за лизинг на усторйство.

В чл. 12 от общите условия към договора за лизинг, подписани от лизингополучателя, е предвидено, че при неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, лизингодателят може да обяви всички суми за предсрочно изискуеми.

В настоящия случай липсват данни за връчване на поканата за доброволно плащане, поради което се налага изводът, че предсрочната изискуемост на лизинговите вноски не е обявена на лизингополучателя по предвидения за това ред. Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение 8/2017 гр. по тълк. дело № 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Тези разрешения следва да намерят приложение и по отношение на обявяването на предсрочната изискуемост на вноските по настоящия договор за лизинг, доколкото правната 4 му уредба е сходна с тази по договорите за банков кредит. Същевременно, с оглед чл. 3, ал. 3 ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора, а такава възможност е договорена от страните в чл. 1, ал. 2 от процесния договор за лизинг. Следователно, въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на лизинговите вноски, в настоящото производство трябва да се изследва по отношение на кои от тях е настъпил падежът за плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК досежно същите биха се явили основателни.

В случая договора за лизинг е за периода от 10.04.2022 г. до 10.02.2024 г., но с исковата молба се претендират лизингови вноски само за период 05.03.2023 г. – 04.05.2023 г. Предвид настъпване на падежа на вноските за процесния период, съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да заплати месечни лизингови от по 23,89 лв., възлизащи на 47,78 лв. с равностойност 24,43 евро за периода 05.03.2023 г. – 04.05.2023 г.

С оглед изложеното претенцията следва да бъде уважена за сумата 24,43 евро представляваща лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.03.2022 г. на устройство *** *** *** за периода 05.03.2023 г. – 04.05.2023 г.

Предвид обстоятелството, че искът имат за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 29.05.2025 г., до изплащането й.