Решение № 304 от 23.08.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Елена Каракашева

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. П. С. като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200430 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Д. К. М. и на служебния му защитник адв.Н.Б. срещу решение № 40/15.03.2023г. на Апелативен съд – Варна, постановено по внохд № 140/2022 година.

В изготвената лично от него жалба подсъдимият М. настоява, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения; при нарушение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното му наказание, което ангажира всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НК.Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на нов от касационния съд, с който М. да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по вменените му обвинения.В условията на алтернативност се претендира намаляване на наложеното му наказание или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд.

Основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се обосновава с твърдения за това, че решението на АС-Варна е постановено от незаконен състав. Въведен е и довод за неизпълнение от въззивния съд на задълженията, произтичащи от чл.13, чл.14, чл.107 и чл.303 от НПК, без да са изложени конкретни съображения в негова подкрепа.

Бланкетно са заявени и оплаквания за неизяснена фактическа обстановка ; за липса на пълен и задълбочен анализ на доказателствения материал, като предмет на обсъждане са били само доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, но не и оправдателните 1 такива.Така заявените нарушения, според изложените в жалбата твърдения, от една страна съществено нарушават правото на защита на подсъдимия, а от друга – опорочават проведения съдебен процес, очертавайки го като несправедлив.

Касационният повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е защитен с разбирането, че касаторът е осъден неправилно, тъй като липсват доказателства, които да установят по несъмнен и категоричен начин, че той е автор на вменените му престъпни деяния.

В подкрепа на заявеното в алтернатива основание за явна несправедливост на наказанието, подсъдимият сочи, позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Бочев срещу България и др., че са надхвърлени разумните срокове на провеждане на наказателното производство.Това обстоятелство не само не е съобразено от въззивния съд, но последният дори е завишил режима на изтърпяване на наказанието „Доживотен затвор“ на „специален“, което дава основание за ангажиране на касационния повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.

В касационната жалба, изготвена от адв.Б. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия М. също са заявени всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатите обвинения, а в алтернативи – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна или намаляване на размера на наложеното наказание.Според развитите общи съображения, въззивният съдебен акт е неправилен, постановен е в нарушение на материалния закон, при неправилно интерпретиране на събрания по делото доказателствен материал, при неизяснена фактическа обстановка и при превратно и едностранчиво тълкуване на събраните по делото доказателства.В сезиращия документ не е направено разграничение на касационните поводи по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се настоява, че „при формиране на вътрешното си убеждение, въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с:1/ оценката на годността на част от доказателствата; 2/ преценката си относно допустимостта на подмяна на първични с производни доказателства; 3/ оценката на доказателствата, с оглед тяхното действително съдържание и 4/неправилно приложение на материалния закон“.В подкрепа на така формулираните оплаквания са развити съображения, според които приетата от въззивния съд фактическа обстановка се опровергава от намерените на местопрестъплението обективни находки, закрепени в протокола за оглед на местопроизшествие, съставен на 18.06.2006г.Изложени са и твърдения, обосноваващи порочност на процесуално-следственото действие, с което инкриминираният револвер /т.е. останалата част от него/, предаден доброволно с протокол за претърсване и изземване от свидетеля С.И., е приобщен към доказателствената маса. По –нататък се настоява, че съдът е изградил изводите си относно авторството на деянията, обсъждайки само доказателствата, които подкрепят обвинителната теза и при пълно игнориране на оправдателните такива.Наред с това, значимата част от доказателствените източници е оценена превратно, не според действителното им съдържание.Твърди се също, че 2 въззивната инстанция се е позовала на доказателства, които са недопустими от гледна точка на разпоредбите на НПК.Развити са съображения относно това, че решителни защитни възражения са оставени без отговор, а тези, на които въззивният съд е дал отговор, бележат нелогичност, а и нямат доказателствена обезпеченост.Поддържа се още, че съдебната позиция за доказано авторство и за двете деяния е неубедително защитена и в този смисъл декларативна. На следващо място се претендира непълнота на разследването, като се настоява, че извършеният в дома на св.К. оглед на местопроизшествие е формален, тъй като не са събрани дактилоскопни следи от разследващите органи.Оспорва се направената с решението връзка – извършената в имота на св.К. кражба, при която е отнет револвер – намереният метален детайл в дома на пострадалата П., представляващ част от револвер- предаденото от св. С.И. оръжие, оставено в управлявания от последния автомобил от подс.М., като се настоява, че тя не е достатъчна за категоричност на извода, че кражбата била извършена от подс. М., както и че той е осъществил грабежа в дома на П., при който е причинена смъртта й.В този контекст се настоява, че събраните по делото доказателства, които са само и единствено косвени, не сочат на категоричния и несъмнен извод, че именно подс.М. е автор на двете деяния, за които са му повдигнати обвинения с обвинителния акт.

Явната несправедливост на наложеното наказание е аргументирана с изтеклия период от време от момента на деянието, който е значителен и в този смисъл следва да намери отражение при индивидуализацията на наказанието на подс.М..

В съдебно заседание пред касационния съд жалбите се поддържат от подсъдимия М. и от защитника му - адв.Б..В допълнение към съображенията, изложени в същите адв. Б. поддържа, че въпреки проведеното от последния въззивен състав съдебно следствие в изпълнение указанията на предходния касационен състав, отново релевантни за предмета на разследване въпроси са останали неизяснени.Постановеният въззивен съдебен акт не отговаря на изискванията на НПК и не дава безспорен и категоричен отговор на въпроса за вината на подс.М.. Авторството на деянието е изведено само въз основа на косвени доказателства, които не създават една непрекъсната верига от доказателства, сочеща по несъмнен и категоричен начин, че именно М. е автор и инкриминираните престъпни посегателства.

В своя лична защита подс.М. поддържа съображенията, изложени в подадената лично от него жалба, както и в тази, изготвена от служебния му защитник, а също и отправените искания. В допълнение към изтъкнатите доводи развива съображения, поставяйки акцент върху показанията на свидетелката Т., в частта им за намерена от нея чужда дреха на местопрестъплението, която според касатора очевидно е на извършителя на инкриминираното в пункт ІІ от ОА деяние. В този смисъл същата е с характер на „много ценно веществено доказателство“, което обаче разследващите органи не са приобщили към доказателствения материал и не са изследвали, а това води до неизясняване в пълнота на фактическата обстановка, а оттам и до нарушение по 3 смисъла на чл.14 от НПК. Идентичен порок е съзрян и в липсата на доказателствена обезпеченост на показанията на полицейските служители, извършили му проверка на 15.06.2006г., доколкото по делото не е приложен журналът, в който тази проверка е документирана. Настоява се още, че в обжалвания съдебен акт не се съдържат обосновани и аргументирани съображения, въз основа на кои точно доказателства е прието, че именно той е извършител на инкриминираните деяния; за игнориране на заключенията на одорологичната и на дактилоскопната експертизи, които са категорични, че иззетите миризми и дактилоскопни следи не са негови, както и за липса на отговор на съществения въпрос, на кого точно са те; за липса на отговор и на въпроса какво точно е отнето от дома на пострадалата П., т.е. какъв е предметът на грабежа. Изтъква, че осъдителните изводи на въззивния съд са сериозно компрометирани поради липсата на проведен оглед на лекия автомобил, управляван от св.И., както и поради неизясняване на обстоятелството кой е неговият собственик. Упрек е отправен и към оценката на показанията на свидетеля С. И., дадена от въззивната инстанция, като се настоява, че същите са вътрешно противоречиви и в този смисъл недостоверни.

Най-сетне, порок подсъдимият съзира и в това, че според свидетеля И., е качил на стоп лице, впоследствие установено като подс.М., на датата 19.06.2006г., а според обвинителните факти, изложени в ОА, това е станало на 18.06.2006г.На последно място се сочи, че ако М. действително е извършил вменените му деяния, то е щяло да прибегне до процедурата, визирана в глава ХХVІІ от НПК и към настоящия момент да е излежал наложеното му наказание, което според него е щяло да бъде 10 години.Но тъй като е невинен, не е прибягнал до процедурата на съкратено съдебно следствие.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни, а атакуваното решение - за правилно и законосъобразно. Намира за несъстоятелен въведения в сезиращите документи довод за това, че изминалите 17 години от момента на деянието до настоящия, очертават извод за срок на наказателното производство, надвишаващ разумния такъв, като настоява, че в рамките на почти 11 години от тези 17 не е имало производство. Последното е приключило след постановяването на първото касационно произнасяне по делото, което е станало на 13.11.2008г..След този момент е разгледано делото по жалба на подс.М. в ЕСПЧ, което е дало основание за възобновяване на наказателното производство и за сегашното разглеждане на делото. В този смисъл, няма прекомерно забавяне в нито един етап, стадий и фаза в развитието на наказателното производство, водено срещу подс.М., което да е основание за смекчаване на обема на приложената му санкция.

Твърди, че съставът, постановил последното въззивно решение, не е незаконен. Счита също, че част от обстоятелствата, на които е поставен акцент в жалбата на подс.М. и въз основа на които се претендира неизяснена фактическа обстановка, са ирелевантни за предмета на разследване, а останалата част от доводите са бланкетни и не 4 съдържат конкретни оплаквания.Намира за неоснователен отправения с жалбата, изготвена от адв.Б., упрек срещу аналитичната дейност на АС-Варна, като настоява че същата е проведена при стриктно спазване на правилата по НПК за събиране, оценка и анализ на доказателствата.Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, като съдът аргументираното е защитил позицията си последното да бъде най-тежкото такова, а именно- доживотен затвор.

Частните обвинители и граждански ищци А. Н. и Е. Т. са представлявани пред ВКС от повереника им адв.Д. Д., който оспорва жалбите, намирайки същите за неоснователни.Подробни съображения в подкрепа на становището си излага в изготвеното и представено по реда на чл.351, ал.4 от НПК възражение. В последното сочи, че апелативният съд е изпълнил всички указания, дадени от предходния касационен състав, като е проявил и активност, събирайки допълнителни доказателства по свой почин, а отправеният упрек към аналитичната дейност на въззивната инстанция намира за неоснователен, тъй като всички доказателства са анализирани внимателно, поотделно и в тяхната съвкупност, като оценката им е извършена в съответствие с визираните в НПК правила. Оплакването за незаконност на съдебния състав, аргументирано в жалбата на подс.М., също се приема за неоснователно. Сочи, че наложеното на подс.М. наказание не е явно несправедливо. С тези съображения претендира обжалваното решение да бъде оставено в сила.Наред с това, в съдебното заседание пред касационния съд повереникът намира за неоснователни доводите на защитника за избирателна оценка на доказателствата по делото и за отклонение на въззивния акт от стандарта по чл.339, ал.2 от НПК.По отношение на продължителността на срока на провеждане на наказателното производство се придържа към изложените от представителя на държавното обвинение съображения.