Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 03.08.2022, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 20/2022
Вид
Решение № 210
Подписан
03.08.2022
В сила
21.12.2022
Състав
ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. гр.Велинград, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20225210100020 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД спрямо ответницата Ф. С. Х. за сумите 737,25 л.главница, ведно със законна лихва от 27.10.2021 г., 271, 11 лв.-договорно възнаграждение за периода 15.07.2020 г. до 04.08.2021 г., 97,05 лв.-лихва за забава за периода от 15.07.2020 г. 04.08.2021 г. по сключен между страните Договор за потребителски кредит № 30040245592 от 28.10.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1071/2021 г. на РС Велинград и осъдителен иск с правна квалификация чл. 415, ал.1, т. 3, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 198,30 лв.-възнаграждение закупена услуга „Фаст“ и 627,90 лв. за закупена услуга „Флекси“ по договора за потребителски кредит.

Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.

Ищецът твърди, че на 28.10.2019 г. между Ф. С. Х. от една страна и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, от друга, е сключен Договор за потребителски кредит № 30040245592, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответницата сумата от 900 лв., които следвало да бъдат издължени на 24-месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 41,00 % и годишен процент на разходите 48,92 %..

Неразделна част от договора за потребителски кредит били общите условия, предадени на кредитополучателката при подписване на договора, с които тя била внимателно запозната, преди подписване на договора, приела 1 ги без забележки и се задължила да ги спазва.

Преди сключването на процесния договор, на ответницата бил предоставен Стандартен европейски формуляр, с което дружеството, в качеството си на кредитор, предоставило в разбираема форма на български език, необходимата преддоговорна информация, съгласно Закона за потребителския кредит. Разяснено й било, че съгласно чл. 15 от Общите условия, може да закупи допълнителен пакет услуги, за което подписва Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги.

Излага, че споразумението не представлявало задължително условие за отпускането на кредита или за отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Сключването на Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги зависело единствено от волята на потребителите и от това дали желаят искането им за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желаят да имат възможност да отлагат плащането на вноски, да намаляват размера на месечни вноски, да променят датата на падеж и да получават бързо и лесно допълнителни парични средства. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, си гарантирали приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, че при настъпване на неблагоприятни за тях събития няма да изпаднат в забава, а кредитът им няма да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще могат да отложат плащането на определен брой вноски, така че да могат да се фокусират върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плащат кредит и лихвите за забава по него. Гарантирали си, че ако доходът им намалее, ще могат да намалят размера на определен брой вноски с до 75%. Гарантирали си, че ако сменят датата на заплащане на месечното им възнаграждение, ще могат да променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях. Гарантирали си, че ако имат необходимост от допълнителни парични средства, ще могат да ги получат бързо и лесно, без да е необходимо да попълват и представят купища документи.

Ответницата избрала да закупи пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, с което се задължила да заплати възнаграждение за предоставянето на услугата „Фаст“ в размер на 270,00 лв. и „Флекси“ в размер на 810,00 лв..

Плащането следвало да стане разсрочено във времето, като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план до договора. Размерът на вноската за допълнителни услуги възлизал на 45,00 лв. месечно.

В процесния случай възнаграждение на кредитора за предоставяне на допълнителни услуги се дължало и за това че Ф.Х. се възползвала от предоставените услуги по пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежните дата на вноските.

Така общото задължение по кредита, което ответницата следвало да 2 заплати, включващо и задължението за заплащане на допълнителни услуги възлизало на 2 388, 34 лева.

Длъжницата поела задължение, да върне уговорената като общо задължение сума, посочена, в срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 99,52 лева и падежна дата всяко 15-то число на месеца.

Излага, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 28.10.2019 г. превел чрез Изипей договорената парична сума в размер на 900, 00 лв. на Ф. С. Х.. Ответницата следвало да погаси предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, неразделна част от Договора за потребителски кредит. Впоследствие погасителният бил променен, поради поискано безплатно отлагане на една погасителна вноска-вноска № 4 и намаляване на размера на три погасителни вноски-вноска № 5,6 и 7, за което били подписани Анекс № 1 към ДПК № 30040245592 от 27.02.2020 г. и Анекс № 2 към ДПК № 30040245592 от 16.04.2020 г. Неразделна част от тези Анекси били новите погасителни планове, като последният с 27 погасителни вноски, по който клиентът трябвало да погасява своето задължение по вноски 5,6 и 7 в намален размер, а остатъкът от същите до пълния им размер-да погаси в края на погасителния план.

Кредитополучателката Х. не изпълнила точно задължението си съгласно изготвения погасителен план. Направила само седем пълни и една частична погасителна вноска, след което преустановила плащанията и изпаднала в забава. Общата сума на направените плащания по ДПК 30040245592 и по споразумението възлизала на 628,94 лева. С нея били погасени част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 546,70 лева, а сумата от 82.24 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита.

Поради просрочие на вноските била начислена лихва за забава в размер на 97.05 лв. лева, формирана от основния лихвен процент + 10 процента годишно, изчислена за всеки ден забава върху размерна на просроченото плащане“ съгласно т. 12.1 от Общите условия по договора.

Предвид че клиентът не изпълнявал поетите договорни задължения, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, на 04.08.2021 г. била обявена предсрочната изискуемост на Договор за потребителски кредит №

30040245592. На длъжницата било изпратено уведомително писмо, с което била информирана, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

След направените плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния план към ДПК № 30040245592/28.10.2019 г. възлизало на 1 931,61 лева, от които: главница в размер на 737,25 лева; договорно възнаграждение в размер на 271,11 лева, дължимо за периода от 15.07.2020г.

3 до 04.08.2021 г.; възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 198.30 лв.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 627.90 лв.; лихва за забава в размер на 97,05 лв..

Поради неизпълнението на договорното задължение, на 27.10.2021 г.

„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд Велинград. По заявлението било образувано ч. гр. дело № 1071//2021г.. В полза на кредитодателя била издадена Заповед № 447/29.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която било разпоредено Ф. С. Х. да заплати на Профи кредит България ЕООД 737,25 лв.главница по Договор за потребителски кредит № 30040245592/28.10.2019 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 27.10.2019 г., до заплащане на вземането, сумата от 271,11 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода 15.07.2020 г. до 04.08.2021 г., сумата от 97,05 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.11.2019 г. до 04.08.2021 г., сумата от 42,81 лв., представляваща законна лихва за периода от 04.08.2021 г. до 27.10.2021 г.. С разпореждане № 900/29.10.2021 г. заявлението било отхвърлено, в частта, с която се претендирали сумата 198,30 лв.възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и сумата от 627,90 лв.възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“ по ДПК № 30040245592/28.10.2019 г.. Разпореждането не било обжалвано в законоустановения срок и влязло в сила на 24.11.2021 г..

Ответницата възразила срещу издадената заповед на 24.11.2021 г.. На дружеството било изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на 08.12.2021 г.. В изпълнение на указанията на съда, на 10.01.2022 г. Профи кредит България ЕООД предявява настоящия иск.

Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Ф. С. Х. по ДПК 30040245592/28.10.2019 г. – Ф. С. Х., в общ размер на 1 931,61 лева, от които: главница в размер на 737,25 лева; договорно възнаграждение в размер на 271,11 лева, дължимо за периода от 15.07.2020г. до 04.08.2021 г., лихва за забава в размер на 97,05 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането.

Предявява осъдителна претенция за сумите от 198,30 лв.възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и 627,90 лв.възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“ по ДПК № 30040245592/28.10.2019 г..

С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата Ф. С. Х. счита исковите претенции за допустими, но неоснователни, с доводи за нищожност на правното основание, от което е възникнало вземането.

Счита, че подписаният договор за кредит между страните е нищожен, на 4 основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Излага, че в него некоректно бил посочен размерът на годишният процент на разходите, с което потребителят бил заблуден относно действителния му размер. Включените към договора пакет допълнителни услуги по своята същност представлявали действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, а не допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. С пакета от допълнителни услуги се въвеждали допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлял 48,92% и възлизал на около 215,00% приблизително. Така размерът на ГПР се явявал по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлявало плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърлял допустимият размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Предвид това, компрометираните клаузи от потребителския договор, като нищожни не пораждали правно действие, породи което договорът за кредит се явявал недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.