Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7252 от 28.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2099/2023
Вид
Решение № 7252
Подписан
28.11.2025
В сила
28.11.2025
Състав
Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7252 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502099 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 14 710 от 16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 70 285/2021 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав е признато за установено на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 дължи на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление-Ямбол сумата 4 322,76 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие на 02.07.2016 г. на АМ „Тракия“ при км.278+000, ведно със законната лихва върху главницата от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 847,74 лева за периода от 26.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29 616/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, като искът по чл.422 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД за сумата над 847,74 лева до пълния предявен размер от 2 118,32 лева за периода от 02.07.2016 г. до 26.05.2019 г. е отхвърлен като погасен по давност.

Със същия акт на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление-Ямбол, БУЛСТАТ 000695089 сумата 424,50 лева – разноски за исковото производство и сумата 183,68 лева – разноски за заповедното производство, а Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управлениеЯмбол е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 128,22 лева – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника – Н. Д. Г..

Така постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на търсеното обезщетение за забавено плащане за разликата над сумата от 847,74 лева до сумата от 1 316,15 лева или за сумата от 468,41 лева за периода от 01.05.2018 г. до 26.05.2019 г. е депозирана въззивна жалба от ищеца Агенция „Пътна инфраструктура“. В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че съдът правилно е приел за частично основателно възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за лихва, тъй като същото се погасява с тригодишна давност, но 1 неправилно е определил периода, за който задължението за лихва е погасено по давност.

Сочи се, че съдът е следвало да определи дължимата се мораторна лихва върху главницата от 4 322,76 лева за времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. – 3 г. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 1 316,15 лева. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваната част и да се постанови ново, с което да се уважи акцесорната претенция в обжалваната част. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции съразмерно уважената част от иска.

Ответникът по жалбата – ЗД „Бул Инс” АД, гр.София в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на същата с доводи за неоснователност и недоказаност на изложените в нея твърдения. Поддържа, че първоинстанционният съд е постановил правилен, съобразен с материалноправните и процесуалните законови изисквания съдебен акт и че същият е обоснован по същество. Претендира разноски по производството.

Третото лице-помагач на страната на ответника – Н. Д. Г. не е взел становище по жалбата.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата правилност.

Постановеното от първоинстанционния съд решение № 14 710 от 16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 70 285/2021 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която и признато за установено, че ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 дължи на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление-Ямбол на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.432, ал.1 КЗ и чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4 322,76 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие на 02.07.2016 г. на АМ „Тракия“ при км.278+000, ведно със законната лихва върху главницата от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 847,74 лева – мораторна лихва за периода от 26.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29 616/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, с оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено вземането на ищеца относно главницата, нейния размер и изпадането на ответника в забава относно изпълнението на главното задължение.

Във въззивното производство е спорен въпросът относно правилността на приложението на института на погасителната давност по отношение на акцесорната претенция.

Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност, а съгласно чл.114, ал.3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриване на дееца, което в случая е станало в деня на осъществяване на пътно-транспортното произшествие от страна на водача на л.а.“Опел Мерива“ с ДК № **** – 02.07.2016 г., застрахован при ответника по риск „Гражданска отговорност“ по полица № ВG/02/116000643696 от 2015 г., валидна до 22.08.2016 г.

Застрахователят по този вид застраховка по КЗ от 2005 г. /отм./ отговаря за всички вреди, причинени от застрахования, които са пряка и непосредствена последица от неговите виновни и противоправни действия, както застрахования.

По силата на чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4, каквато е и конкретната хипотеза.

С оглед изложено към датата на подаване на исковата молба по пощата на 05.05.2021 г. в дадения казус, когато течението на давностния срок е спряло, в обхвата на изтеклата тригодишната погасителна давност попада вземането за мораторна лихва върху главницата за времето от 02.07.2016 г. до 04.05.2019 г. вкл. Извън рамките на тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД е дължимото се акцесорно вземане за периода от 05.05.2018 г. до 25.05.2019 г. вкл., чийто размер определен по реда на чл.162 ГПК съгласно официалните данни от БНБ относно основния лихвен процент и изискванията на ПМС № 426/18.12.2014 г., възлиза на 463,53 лева.

2

Поради частичното несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора по иска по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над признатата сума от 847,74 лева до сумата от 1 311,27 лева и вместо това да бъде постановено друго, с което претенцията за обезщетението за забава за посочената стойност от 463,53 лева за периода от 05.05.2018 г. до 25.05.2019 г. вкл. – да бъде уважена.

В останалата обжалвана част – решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид приетия изход на спора постановеното от СРС, ГО, 36 състав решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноските по чл.78, ал.3 ГПК за разликата над сумата от 0,49 лева до присъдения размер от 128,22 лева.

С оглед приетия изход на делото на жалбоподателя се дължат на основание чл.78, ал.1 ГПК допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 38,06 лева и за заповедното производство – в размер на 16,47 лева. За въззивното производство на същия на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК следва да се присъди съразмерно с уважената част от жалбата сумата 123,70 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна с оглед отхвърлената част от жалбата се дължат разноски за въззивното производство в размер на 5,00 лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 14 710 от 16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 70 285/2021 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав – в частта, с която е отхвърлен предявеният от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление-Ямбол срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД за сумата над 847,74 лева до сумата от 1 311,27 лева за периода от 05.05.2018 г. до 25.05.2019 г. вкл. като погасен по давност, както и в частта, в която Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление-Ямбол е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс” АД разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК за разликата над сумата от 0,49 лева до присъдения размер от 128,22 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, с адрес на управление: гр.София, пл.“Македония“ № 3 срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 дължи на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089 допълнително сумата 463,53 лева /четиристотин шестдесет и три лева и петдесет и три стотинки/ – мораторна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 25.05.2019 г. вкл., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - № 1172 от 07.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 29 616/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 710 от 16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 70 285/ 2021 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав в останалата обжалвана отхвърлителна част, касаеща иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 д а ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, с адрес на управление: гр.София, пл.“Македония“ № 3 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 38,06 лева /тридесет и осем лева и шест стотинки/ – допълнителни разноски за първоинстанционното производство, сумата 16,47 лева /шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ – допълнителни разноски за заповедното производство, както и сумата 123,70 лева /сто двадесет и три лева и седемдесет стотинки/ – разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, с адрес на управление: гр.София, пл.“Македония“ № 3 д а ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 3

831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 5,00 лева /пет лева/ – разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс“ АД – Н. Д. Г..

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4