Решение № 707 от 09.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110200688 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. Н. Н. срещу Наказателно постановление № 6100а-01/24.01.2023г. на началника на ГПУ I степен-Варна към РДГП-Бургас, с което на лицето било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.51 от ЗЧРБ.

Санкционираното лице оспорва законосъобразността на съставения акт и счита, че съдържанието му не отговаря на нормативните изисквания- не е посочено мястото на извършване на нарушението; липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено; не е посочено дали деянието се изразява в действие или в бездействие. Твърди, че актът незаконосъобразно е съставен в негово отсъствие. Отрича да е извършил вмененото му нарушение и счита, че административнонаказателната отговорност следва да е насочена към друго лице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Привежда и доводи за неправилно определяне на датата и мястото на извършване на нарушението, които моли да бъдат съобразени при постановяването на решението.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозира писмени разяснения във връзка със случая.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното физическо 1 лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 15.06.2022г. бил сключен индивидуален трудов договор между жалбоподателя и „Параходство БМФ“ АД, по силата на който Н. приел да изпълнява за дружеството длъжността „капитан, кораб, ферибот“. На 09.01.2023г. той изпълнявал трудовите си функции като капитан на моторен ферибот „Героите на Севастопол“, чийто беърбоут чартьор било „Параходство БМФ“ АД. На посочената дата плавателният съд пристигнал в Пристанище „Фериботен комплекс-Варна“. Около 10,30ч., при извършване на входяща гранична проверка от служители на ГКПП Пристанище Варна било установено, че с ферибота от Пристанище Батуми, Грузия, до Пристанище „Фериботен комплекс-Варна“ е превозено лицето Гадючко Евген ( Н. Y. )гражданин на УкР.. При проверката последният представил документ за завръщане в УкР., в който обаче не била положена виза за влизане и пребиваване в Република България. По отношение лицето бил съставен „Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в Република България“ и той не бил допуснат до територията на страната. Във връзка с тези констатации на 09.01.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че като капитан на процесния моторен ферибот, явяващ се превозвач, е превозил по вода до Република България чужденеца Н. Y. , като преди да извърши услугата по превозването му не установил наличието на виза, когато такава се изисква за влизане в страната. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, тъй като той бил ангажиран с трудовите си задължения. След съставянето му актът бил предявен на санкционираното лице и бил подписан от него с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на Д. Н. била наложена глоба в размер на 2 000.00 лева за нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за чужденците в Република България.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от жалбоподателя, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото 2 доказателства- от разпита на свидетелите П. В. К. и Р. Х. М., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените копия на титулна страница на паспорт, издаден от УкР., списък на пътниците, карго манифест, Индивидуален трудов договор №270990/15.06.2022г., Временно свидетелство за регистрация на кораб „Героите на Севастопол“ и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение по чл.20, ал.1 от ЗЧРБ. Разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България задължава превозвачите, които превозват по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извършат услугата, да установя т наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. От своя страна нормата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ установява изискване към чужденците, които влизат в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, да притежават редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима .

В чл.8, ал.1 от ЗЧРБ също се предвижда, че чужденец може да влезе в 3

Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква.

Както в акта, така и в издаденото наказателно постановление е посочено, че е превозен пътник, за който се изисква виза за влизане и пребиваване в страната. Третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, са определени в Регламент на ЕС 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г. По силата на Приложение №3 от Регламента УкР. е включена в списъка на третите страни, чиито граждани са освободени от изискването да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите членки при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен престой. Според пояснение №6 към приложението обаче премахването на визите се прилага само за притежателите на биометрични паспорти, издадени от УкР. в съответствие със стандартите на

Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). Не е спорно по делото, че украинският гражданин не е притежавал биометричен паспорт и следователно е трябвало да притежава виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. Регламентът е непосредствено приложим и нормите му се ползват с директен ефект, поради което за да бъде допуснат до територията на Р България, украинският гражданин е следвало да притежава валидно издадена виза. Визата представлява разрешение, издадено от Република България, за влизане и пребиваване, транзитно преминаване или летищен транзит (чл.9 от ЗЧРБ). Съгласно чл. 9б, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ визата се издава чрез персонализиране на визов стикер по образец на Европейския съюз и се полага в редовен паспорт или в заместващ го редовен документ за пътуване, признат от Република България. От показанията на св.К. и от представеното копие на паспорт се установява, че украинският гражданин е била превозен до гр.Варна, без да притежава виза, като от страна на жалбоподателя не само не са представени доказателства в различна насока, но и не се твърди такава да е била налична. Следователно превозвачът не е изпълнил задължението си преди да извърши превоза на лицето Н. Y. , да установи наличието на редовни документи за пътуване, сред които и валидна виза или разрешение за пребиваване. Наличието на осъществено противоправно бездействие правилно е установено в обжалваното наказателно постановление. Съдът констатира обаче, че субектът на 4 нарушението е определен неправилно, а административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно.

Задължението по чл.20, ал.1 от ЗЧРБ е възложено на лицето, което има качеството „превозвач“. Санкцията за неизпълнението му е въведена в чл.51 от ЗЧРБ, който предвижда специално наказание за превозвач, който не изпълни задълженията си по чл.20. Следователно за осъществяването на състава на процесното нарушение е необходимо санкционираното лице да притежава това качество. Понятието „превозвач“ е дефинирано в §1, т.11 от ДР на ЗЧРБ, като физическо или юридическо лице, което съгласно националното си законодателство има право да извършва превоз по суша, по въздух или по вода с транспортно средство, предназначено за осъществяване на такава дейност. От материалите по делото се установява, че жалбоподателят не притежава качеството „превозвач”. Превозвач в разглеждания случай се явява дружеството-работодател на жалбоподателя„Параходство БМФ“ АД. В Търговския регистър акционерното дружество е вписано с предмет на дейност: търговско корабоплаване, свързаните с него производствено-технически, спедиторски и посреднически дейности и т.н.

Дружеството е и беърбоут чартьор на моторния ферибот, т.е. то е лице, наело кораба за определен срок, по договор за беърбоут чартър. Съгласно чл.199а от Кодекса на търговското корабоплаване договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата, на който наемателят получава пълни права на владеене и контрол върху кораба .

Следователно правото да извърши процесния превоз по вода с моторния ферибот е принадлежало на акционерното дружество, а не на неговият служител- жалбоподателят Н.. Превозвач в случая е „Параходство БМФ“ АД, а не физическото лице, което се твърди в НП, че като капитан на ферибота е извършил нарушението. При това положение административнонаказателната отговорност е следвало да бъде насочена към юридическото лице, като е незаконосъобразно насочването й към жалбоподателя, който не се явява превозвач и не носи отговорност за нарушения от вида на процесното.

Административнонаказателното производство изначално е било образувано срещу ненадлежен субект на нарушението, което обуславя отмяната на обжалваното наказателно постановление поради допуснато нарушение на материалния закон.

(В изложения смисъл са решение по КАНД № 1798/2017г. на АдмС5 Варна, Решение № 1535 от 26.09.2017 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1200/2017 г. , Решение № 165 от 28.02.2014 г. на РС - Петрич по н. о. х. д. № 1/2014 г. и мн. др., постановени по сходни случаи).

Макар и липсата на нарушение, извършено от санкционираното лице да е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, за изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК не констатира претендираните от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила. Съдебната практика последователно приема, че при деяния от вида на процесното датата на извършване и тази на установяване на нарушението съвпадат, както и че нарушенията са довършени при приключването на превоза. Актът също така законосъобразно е съставен в отсъствието на жалбоподателя, тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установява, че Н. е бил уведомен, че ще му бъде съставен акт, но той е бил ангажиран с изпълнението на служебните си задължения и се е съгласил такъв да му бъде съставен в негово отсъствие. Следователно правото му на защита не е било реално накърнено.