Решение № 35 от 21.02.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Бургас, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Р. Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242000500389 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение 260002/10.04.2024 год. по гр.д.№298/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлен предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр. София и посочен адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.2 иск против Р. П. П., Н. Х. П. и „Агро трейд“ ООД, ЕИК 102110083 за отнемане в полза на държавата на следното имущество, за което се твърди, че е незаконно придобитото:

30 дружествени дяла от капитала на „АГРО ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 102110083, всеки един от тях с номинал от 1 000 лв., притежавани от Р. П. П.;

25 дружествени дяла всеки един от тях с номинал 100 лв. от капитала на ,БАЛКАН ТРЕЙД“ООД, ЕИК 102090773, притежавани от Н. Х. П. ;

22 дружествени дяла всеки един от тях с номинал от 1 000 лв. от капитала на „АГРО ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 102110083, притежавани от Н. Х. П.; лек автомобил марка ***********, притежаван от Р. П. П. и Н. Х. П. в съпружеска имуществена общност ; лек автомобил марка ********** притежаван от Р. П. П. и Н. Х. П. в съпружеска имуществена общност и

1

17,28% равняващи се на 828,58 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ********** придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********** в Нотариалната камара, Служба по вписвания - гр. Бургас , **********, със застроена площ 244,51 кв.м. и РЗП 299,13 м2 по проект, ведно с всички подобрения в имота, собственост на „АГРО ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 102110083. Осъдена е Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество/предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и посочен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.2 да заплати на Р. П. П. сумата от 13900 лв., представляваща направени от него разноски за първоинстанционното производство. Осъдена е Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и посочен адрес за призоваване гр.Бургас, ул “Филип Кутев“ № 26А,ет.2 да заплати на Н. Х. П. сумата от 11400 лв., представляваща направени от нея разноски за първоинстанционното производство. Осъдена е Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и посочен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.2 да заплати на „Агро трейд“ ООД, ЕИК 102110083 сумата от 34400 лв., представляваща направени от него разноски за първоинстанционното производство. Осъдена е Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество/предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и посочен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката за държавни такси на Окръжен съд-Бургас държавна такса за водене на първоинстанционното производство по настоящото дело в размер на 32103,60 лв.

С определение № 260047/09.07.2024 год. по гр.д.№ 298/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлено искането на КОНПИ /предишно наименование КПКОНПИ/, съдържащо се във въззивната му жалба вх. № 260924 от 10.05.2024 год., за изменение на решение № 260002 от 10.04.2024 год. постановено по настоящото дело, в частта му за разноските.

1.Срещу решение 260002/10.04.2024 год. по гр.д.№298/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ,Комисията/, гр.София. Сочи се, че за да отхвърли иска окръжният съд е счел, че отнемането на имущество, когато не е извършено престъпление, представлява непропорционална намеса в правото на ползване на притежанията, като при това положение е безпредметно да се обследва наличието на значително несъответствие, тъй като отнемане не може да се постанови. Този извод е оспорен от страна на КОНПИ. Според жалбоподателя е достатъчно да се установи липсата на законен източник за придобиване на имуществото. В случая може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобитото, тъй като се установява значително несъответствие - в размер на 312 282,14 лв. Ответниците не са доказали 2 законен източник за придобиване на това имущество. Установеният размер надвишава релевантния размер от 150 000 лв. Акцентира се върху това, че извода на съда противоречи на приетото с решение № 13 от 13.10.2012 год. на КС на РБ, че производството за отнемане на незаконно придобитото имущество протича независимо от наказателното, а именно - че изходът от наказателното производство не е решаващ за отнемане на имуществото по гражданската претенция на държавата. Безспорно се установява, че Комисията е била надлежно сезирана и започнала проверка за установяване на несъответствие в имуществото на Р. П. Цитира се Решение № 13 от 2012 г. на Конституционния съд по конст.д.

№6/2012г., относно конституционносъобразността на разпоредбите на процедурата по отнемане на незаконно придобитотото имущество. Тази процедура е независима от наказателния процес, зависи само от установяване незаконността на придобитотото имущество. Твърди се неправилност на обжалваното решение , тъй като не съществува изискване за причинна връзка между противоправното поведение и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска. С доклада за разпределение на доказателствената тежест не е указано да се доказва такава причинна връзка. Единствено следва да се установи размер на несъответствието, надвишаващ 150 000 лв. Изходът от наказателното производство не е обуславящ за отнемането на имущество по ЗОНПИ, не е елемент от фактическия състав за отнемане. Развитието и изходът на воденото наказателно производство престават да са решаващи за отнемането на имуществото по гражданската претенция. Не се изисква влязла в сила присъда или висящо наказателно производство. Акцентът се поставя върху проучването на законните източници за придобиване на имуществото, на установяване на несъответствието. Уведомяването от прокуратурата в случая вече има сигнална функция, а не презумптивна. Прави се разграничение между наказателната конфискация в рамките на наказателното производство от това по ЗОНПИ, касаещи гражданската конфискация като способ за отнемане на незаконно придобитото имущество и неговия самостоятелен характер, независимо от наказателното преследване. Що се касае до изводите в решение от 26.09.2023г. на ЕСПЧ по „Йорданов и други срещу България“ се сочи, че е изолирана практика по отношение на изискванията и гаранциите на чл.1 от Протокол № 1 при прилагането на ЗОНПИ. Сочи се, че за да отговаря на изискванията за пропорционалност, всяка намеса в правото на собственост трябва да постига справедлив баланс между изискванията на интереса на обществото и изискванията за защита на индивидуалните права, поради което е необходимо е да се направи анализ за наличието на баланс между настъпилия вредоносен резултат от действията на проверяваното лице и накърняването на правото му на собственост, за да се предотвратят нарушения на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Твърди се, че с оглед защитата на обществения интерес намесата в правото на собственост на проверяваните лица е пропорционална на преследваната легитимна цел, не нарушава справедливия баланс и е в съответствие с изискванията на чл.1 от 3

Протокол №1 на КЗПЧОС. Установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице съдържа кумулативно всички съставни елементи на правонарушението. Предприемането на действия за намеса в правото на собственост на проверяваните лица, насочени към възстановяване на законния ред, в протичането на икономическите процеси е пропорционално на преследваната цел по защита на обществените интереси и гарантиране на икономическата стабилност и правна сигурност в страната. Юридическата отговорност на проверяваните лица за извършените от тях неправомерни действия трябва да бъдат ангажирани и същите да понесат следващата се санкция. За реализиране на тази отговорност е необходима намеса в индивидуалните им права с цел предотвратяване на неправомерното придобиване на имущество и коригиране на реализираните нерегламентирани размествания в имуществото на различните обществени кръгове. В случая отнемането на имуществото не е наказание на виновното лице, а мярка за защита на обществения интерес и затова не трябва да се търси пряка връзка с извършеното престъпление и отнемането на имуществото, за придобиването на което не може да се докаже законен източник. В процесния случай е обоснован извода за незаконно придобитото имущество, тъй като се установява значително несъответствие в имуществото на лицето. Направено е искане за отмяна на постановеното решение и з а уважаване на предявента претенция, като се постанови отнемане на имуществото след приемане на наличие на значително несъответствие. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ответниците Р.

П., Н. П. и „Агро трейд“ ООД - чрез процесуалния им представител – адвокат Г. Н. Въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна и се иска оставянето й без уважение. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, за която е повдигнато обвинение, и което е послужило за основание за образуване на проверката. Окръжният съд е изложил довода, че ищецът не е обосновал твърдения, че тази престъпна дейност е годна да генерира доход, нито пък са посочени данни, че тази възможност е реализирана в действителност. Същевременно съдът е констатирал, че такава дейност не е установена по надлежен ред, тъй като наказателното преследване срещу Р. П. е било прекратено поради несъставомерност на деянието. Не се сочи извършването на друга незаконна дейност, от която да са били генерирани доходи за придобиването на процесното имущество. Престъпна дейност не се установява, тъй като наказателното производство е прекратено по чл.220 от НК. Окръжният съд е направил законосъобразен извод, че формално не може да съществува връзка между деянието, за което проверяваното лице е било привлечено като обвиняем и наличие на облага от тази конкретна престъпна дейност. Отречен е анализа на Комисията на Решението на ЕСПЧ от 26.09.2023г. - „Йорданови и други срещу България“ относно принципите на гражданската конфискация и е изразено становището, че мнението на 4

Комисията за правораздавателната дейност на ЕСПЧ няма място във въззивната жалба. В конкретния случай ЕСПЧ е констатирал нарушение на чл.1 от Протокол 1 с нормите на приложения от административния орган закон за гражданската конфискация, независимо в коя от неговите многобройни редакции се прилага той. Сочи се, че съдът в Република България е длъжен да се съобрази с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която е висшестоящ акт спрямо ЗОНПИ. Страната излага подробни съображения в тази насока относно приложимостта на нормата на чл.46 от Конвенцията. В случая „Тодоров и други срещу България“ е прието, че всяка непропорционална намеса в имуществените права е нарушение на чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧ. В този случай конкретно не е била установена причинно-следствената връзка между престъплението и активите, придобити от жалбоподателите, както и дали стойността на активите, които трябва да бъдат отнети се равнява на установеното несъответствие между приходите и разходите на жалбоподателите. Съдът е установил нарушение, тъй като намесата е била непропорционална. Сочи се, че това не е единственото решение в тази насока а има и редица други сходни дела, които се цитират. Според тези случаи Европейският съд констатира, че националните съдилища не са търсили причинната връзка между извършеното престъпление и придобиването на активите, чието отнемане се иска. Като се отчита обстоятелството, че тези случаи са по повод дела по реда на предходния ЗОПДИППД /отм./ се твърди, че с още по-голяма сила тези решения на ЕСПЧ се отнасят и до приложението на ЗОНПИ: изисква се всяка гражданска конфискация да бъде постановена в съответствие с изискванията на гаранциите на чл.1 от Протокол №1 - да бъде установена някаква престъпна дейност или административно нарушение, за което се твърди, че са довели до придобиването на имуществото подлежащо на отнемане, както и връзка между тези дейности и въпросното имущество. Това становище е възприето в най-новата практика на ВКС - цитира се Решение № 50104 от 23.01.2024г. по гр.д. № 4647/21г. на трето г.о. - въпреки установеното несъответствие съдът е посочил, че това не е достатъчно, дължи се проверка за пропорционалност, каквато до този момент не е извършвана, като съдът прави препратка и към релевантните решения на ЕСПЧ. Дадени са съответно указания на въззивната инстанция съдът да извърши преценка за пропорционалност съобразно практиката на ЕСПЧ. Коментира се визираното в жалбата Рамково решение 2005/212 ПВР на Съвета от 24.02.2005г., което е в друг смисъл и е неприложимо в конкретния случай. В процесния случай не е спорно, че никой от ответниците не е извършвал престъпление, поради което позоваването на това Рамково решение според страната е неуместно и неотносимо. Въпреки наслагванията на изисквания съобразно практиката на ЕСПЧ, според въззиваемите Комисията еднотипно развива разсъждения досежно закононарушението, без да се ангажират каквито и да е доказателства за наличие и на най-бегла връзка между престъплението, за което лицето е било обвинено и активите, които проверяваните лица са закупили през 5 проверявания период. Налице са голословни твърдения, че били изпълнени изискванията на чл.141 във вр. с чл.142 ал.2 т.1 и чл.145 от ЗОНПИ, които са неподкрепени с доказателства.