Решение № 565 от 28.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502610 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 80311/24.09.2025г. по регистратурата на ВРС подадена от А. Я. Г., чрез процесуалния й представител срещу решение № 3172/31.08.2025г. постановено по гр.д.№ 18440/2021г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛEН предявения от жалбоподателката А. Я. Г. срещу С. Я. Н. М. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на месечния наем за собствената й 1/6 ид.част от поземлен имот с идентификатор *** и за собствената й 1/12 ид.част от изградената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** за периода 19.08.2021г. - 08.04.2025г. в размер на 200 лева месечно.

Въззивникът – А. Я. Г., чрез пълномощника си оспорва решението в обжалваната му част с твърдения за неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че по делото е безспорно, че ответницата С. Я. Н. М. е лишила съсобственика си от ползването на 1 съсобствените имоти, като в този смисъл е следвало да се тълкуват и възраженията й, че е придобила процесните имоти по давност. Моли първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде отменено и исковата претенция да бъда уважена.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – С. Я. Н. М..

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа изразената позиция по спора и претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от А. Я. Г. против С. Я. Н. М. иск за делба на съсобствени недвижими имоти. С влязло в законна сила решение е допусната делба на поземлен имот с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Б., с площ от 588 кв.м. и на построената в него еднофамилна жилищна сграда с ид.*** със застроена площ от 61 кв.м. между съделителките при квоти както следва: за поземления имот – 1/6 ид.част за А.

Г. и 5/6 ид.части за С. М. и за жилищната сграда – 1/12 ид.част за А. Г. и 11/12 ид.части за С. М..

Във втората фаза на делбеното производство А. Г. е предявила за съвместно разглеждане искане по сметки за осъждане на ответницата С. М. да й заплати обезщетение за лишаване от ползването на собствените й ид.части от поземления имот и жилищната сграда за периода от 19.08.2021г. ди 08.04.2025г. в размер на 200 лева месечно. Твърденията на ищцата, обективирани още в исковата молба са, че ответницата ползва еднолично съсобствените имоти находящи се в гр.Б., ул.“А.А.“ № *, с което я лишава от възможността също да ги ползва съобразно правата си. Излага, че е поканила съсобственика си с нотариална покана да уредят въпроса за достъпа и ползването на имота, но поради липсата на ответна реакция предявява исковата си претенция пред съда.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът по претенцията С. М., чрез пълномощника си, не е оспорила твърденията на ищцата, че процесният 2 имот винаги се е ползвал само от ответницата. Изложила е твърдения, че е придобила по давност правото на собственост върху идеалните части на ищцата в следствие на осъществявано 10 годишно давностно владение считано от м.07.2010г. до настоящия момент.

В съдебно заседание на 24.04.2025г. С. М., чрез процесуалния си представител е заявила, че не оспорва факта на получаване на поканата, като същата е била повод за предявяване на претенцията за придобиване на имота по давност. В същото съдебно заседание ответникът е направил възражение за погасяване по давност на заявената претенция по сметки с изтичането на 3годишна давност, предвид на това, че вземането за наем представлява периодично плащане, което се погасява с кратката давност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ВРС постановено на 31.08.2025г. по гр.д.№ 18440/2021г., в частта, с която е отхвърлeн предявения от А. Я. Г. срещу С. Я. Н. М. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на обезщетение за ползите, от които е лишена ищцата в следствие едноличното ползване от ответницата на собствените на ищцата 1/6 ид.част от поземлен имот с идентификатор *** и 1/12 ид.част от изградената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, за периода 19.08.2021г. - 08.04.2025г., в размер на по 200 лева месечно.

Исковата претенция се явява процесуално допустима с оглед установената с решението по първата фаза на делбата съсобственост между страните по отношение на имота и твърденията, че той се ползва еднолично от ответника, с което ищецът се лишава от ползите от общата вещ.

С разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се установява, че когато общата вещ се ползва изцяло от някой от съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Следователно основателността на предявения иск предполага установяване по делото на няколко кумулативно свързани елемента – наличие на съсобственост между страните по отношение на общата вещ и ползване на вещта от един или няколко съсобственици в повече 3 от своята идеална част, с което се създава пречка другите съсобственици също да ползват вещта съобразно правата си. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, законът изисква още едно условие - писмено поискване.

Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Тежестта да установи едноличното ползване на имота, респективно лишаването от ползване и изпратената покана до ползващият съсобственик е изцяло на ищеца.

По делото е представена покана от А. Я. Г. от 10.08.2021г. адресирана до С. Я. Н. М., с която последната е поканена да се яви на 19.08.2021г. в 15:00 часа в кантората на нотариус З. А. в гр.П. за обсъждане на въпроса относно достъпа и ползването на имота, находящ се в гр.Б., ул.“А. А.“ № **, както и относно прекратяване на съсобствеността му. А. Г. е поискала да и бъде предоставен ключ от имота, като е указала, че в случай на неявяване, поканата следва да се счита като такава за заплащане на наем в размер на 200 лева месечно, поради лишаването й от ползване на имота. Представен е й констативен акт № ***, том 1 от 19.08.2021г. съставен от нотариус З. А., видно от който на посочената дата в канцеларията на нотариуса се е явила адв. А. А. в качеството си на пълномощник на А. Я. Г., която е заявила, че се явява във връзка с изпратената покана до С. Я. М. М. с предмет ползването на недвижимия имот находящ се в гр.Б., ул.“А. А.“ № **, като адресатът на поканата не се е явил.

Както бе посочено по-горе, ответницата не е оспорила факта на получаване на поканата за доброволно уреждане на отношенията по повод съсобствеността им в имота в гр.Б., ул. “А. А.“ № **. Не е спорен и фактът, че за процесния период ищцата не е ползвала фактически имота в гр.Б., в какъвто смисъл са и правоизключващите възражения на ответницата, че е придобила същия имот по давност в следствие на упражняваната фактическа власт по отношение на него в периода след 2010г.

Съдът приема, че с поканата от 10.08.2021г. ответницата е била надлежно поканена да осигури достъп до жилищния имот, а в противен случай да заплаща обезщетение за ползването на собствената на ищцата 1/12 4 ид.част от имота. Поканата удовлетворява законовото изискване на чл.31, ал.2 от ЗС за отправяне на писмено поискване до съсобственика ползващ лично целия съсобствен имот, доколкото независимо от съпътстващото й съдържание - за уреждане на съсобствеността между двете сестри, съдържа й твърдения за това, че ответницата ползва и собствените на ищцата ид.части от имота в гр.Б., ул. “А. А.“ № ** и искане да заплаща месечен наем за ползването им.

Трайно установената съдебната практика приема, че поканата по чл.31, ал.2 от ЗС е по същество такава за заплащане на обезщетение, а не покана за заявяване на намерение за реално ползване на общата вещ.

Наличието на съсобственост по отношение на недвижим имот, каквато е налице между страните по настоящото дело касателно имота в гр.Б., означава, че всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху него, идентично по същността си с това на другите съсобственици и може да си служи с общата вещ без за това да дължи възнаграждение или обезщетение на другите съсобственици. Условието обаче е да не се пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Начините, с които се пречи на съсобственика да ползва вещта могат да бъдат разнообразни – например вещта се ползва лично или опосредено от съсобственик при незачитане на конкуриращото право на другия съсобственик или пък вещта не се ползва, но е ограничен достъпът на другия съсобственик до нея. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на ТР № 7/02.11.2012г. по т.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС.

В тежест на претендиращият обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС съсобственик е да установи, че няма достъп до съсобствения имот по причина на поведението на ответника по иска и въпреки отправена покана. В тежест на ответника по иска е да установи, че е осигурил възможност за ползване на вещта от другия съсобственик чрез предоставяне на самата вещ или част от нея чрез достъп с предоставяне на ключ или по друг начин.

В случая съобразно изложеното по-горе съдът прави извод, че след 5 датата на получаване на нотариалната покана от ответницата на 19.08.2021г. ищцата е продължила да няма достъп до съсобствения имот в гр.Б..

Поведението на съсобственика ползващ до този момент еднолично съсобствения имот следва да е проакивно – не само да предложи, но и да осигури възможност на лишения от ползването съсобственик да ползва имота заедно с него или да му предостави част за ползване отговаряща на правата му.

Едва в случай, че еднолично ползващият съсобственик ревизира поведението си предлагайки на искащият да ползва имота по някой от посочените по-горе начини и последният бездейства за това, ще е налице основание за освобождаване от задължение да заплати обезщетение, защото в този случай няма да е налице лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

По делото не е доказано ответницата, след получаване на поканата от ищцата, да е предприела каквито и да било действия, с които да и е осигурила възможност да ползва процесния имот съобразно правата си. Налице са следователно предпоставките за ангажиране на отговорността на С. М. за лишаването на А. Г. от ползването на съсобствения имот в гр.Б..

Началният момент на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е получаването от ползващия съсобственик на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик, така ТР № 7/02.11.2012г. по т.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС, т.е 19.08.2021г., а крайният момент е първото заседание във втората фаза на делбата, в което претенцията се приема за разглеждане, т.е. 08.04.2025г.

По делото е проведена Съдебно-оценителна експертиза, изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещите лица М. А. и Л. Д., от заключението на която се установява, че средният пазарен наем за ползването на сградата с ид.*** находяща се в гр.Б., ул.“А. А.“ № **, за периода от 19.08.2021г. до 08.04.2025г. е в размер на общо 4370 лева, а за 1/6 ид.част от поземления имот и 1/12 ид.части от сградата за същия период – в размер на 364 лева. До посочения размер от 364 лева исковата претенция се явява доказана по основание и размер.