Решение № 1165 от 25.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. Пловдив, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300502450 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.251, ал.5 от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. К. К. против Решение № 260102/15.06.2023г., ПРС, с което съдът е допуснал тълкуване на Решение № 261245/11.11.2020, пост. по гр.д.

№19331/18, ПРС, в частта, която като необжалвана от страните, е влязла в законна сила, а именно, в частта с която съдът е прекратил присъдената издръжка с Решение № 536/22.02.2017, по гр.д.№ 944/2014, ПРС, с което А. В. А., ЕГН ********** е осъден да заплаща на своето дете Г. А. А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н. К. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180лв., в което следва да се счита, че действителната воля на съда е била, че издръжката следва да бъде прекратена, считано от 04.05.2018г.

Жалбоподателката Н. К. счита обжалваното решение за недопустимо, противоречащо на императивни изисквания на процесуалния закон, за неправилно и необосновано. Счита, че с решението за тълкуване е подменена волята на въззивната инстанция изложена в решението, с което е отменено решението на първоинстанционния съд. Отделно сочи, че първоинстанционният съд е прекратил присъдена издръжка без наличие на подобно искане от страна на ищеца. Развива доводи, че прекратяването на вече присъдена издръжка се извършва по специален ред 1 при точно определени предпоставки. Посочва се, че чрез извършеното тълкуване се достига до ситуация, в която ненавършило пълнолетие дете е лишено от издръжка, която му е била съдебно присъдена. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Въззиваемата страна Г. А. А., действаща като непълнолетна със съгласието на баща си А. В. А. е подала отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че районният съд правилно е тълкувал постановеното решение. Счита, че с тази жалба се иска изменение на решението. Моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът, след като прегледа постановеното решение, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.251 от ГПК съдът, постановил решение, което е влязло в сила може да го тълкува по искане на страните при наличие на спор помежду им относно смисъла му. Съдът извършва автентично тълкуване, когато изразената от него воля е неясна, двусмислена или вътрешно противоречива. Тълкува се единствено диспозитива на съдебното решение, който е влязъл в сила.

От фактическа страна се установява следното: Процесното дело е образувано по искова молба А. В. А., като баща на малолетната Г. А. А. против Н. К. К. за определяне на месечна издръжка, дължима от майката, считано от подаване на исковата молба, както и за минал период. Исковата молба е била оставена без движение до излагане на данни относно родителските права и наличието на присъдена до момента издръжка, като в отговор на това е посочено, че с решение №536/2017, гр.д.№9442/2014, ПРС родителските права над детето са предоставени на майката Н. К. и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка, като това решение е влязло в сила през 2018г. Посочено е и че бащата е предявил иск за изменение на родителските права, като е налично висящо производство . Възражение за висящо производство по иск за изменение на родителските права е направила и ответницата Н. К., като е посочила и че производството е по гр.д.№9523/2018, ПРС, в който смисъл е поддържала, че така предявеният иск като самостоятелен е недопустим. Производството не е било спряно или съединено за общо разглеждане с производството по иска за изменение на родителските права и е постановено процесното Решение № 261245/11.11.2020г., с което е присъдено : - прекратяване на присъдената с Решение №536/22.02.2017г. , гр.д.

№9442/2014, ПРС, издръжка, дължима от бащата А. на детето Г. А., чрез нейната майка Н. К.; - осъждане на майката Н. К. да заплаща издръжка на детето Г. А. чрез бащата А. А. от подаване на исковата молба и за минало време..

Така постановеното решение е обжалвано и в производство по в.гр.д.

№2004/2022, ПОС е отменено първоинстанционното решение, с което майката е осъдена да заплаща издръжка и предявените искове са отхвърлени. Въззивното производство е било спряно до приключване на производството по промяна на родителските права – завършено с отхвърляне на иска на бащата. Въззивният съд е 2 посочил, че отменя частично решението, а в необжалваната част решението е влязло в сила. Тази формулировка всъщност е заблуждаваща относно извода дали е налице самостоятелен диспозитив по прекратяване на издръжката.

Настоящият състав намира, че диспозитивът „прекратява присъдената издръжка с Решение № 536/22.02.2017, по гр.д.№ 944/2014, ПРС…“ няма самостоятелен характер и съществуването му е обусловено от упражняването на родителските права и респ. определяне на дължимата издръжка от другия родител.

Нормата на чл.150 от СК предвижда, че присъдена издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата. В случая не е налице изменение на обстоятелствата – искът за осъждане на майката да заплаща издръжка е отхвърлен и то поради това, че родителските права не са променени и е запазено действието на първото решение, с което родителските права са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете /Р№536/2017, гр.д.

№9442/2014,ПРС/. Поради това и липсва основание за прекратяване на вече присъдената издръжка, т.е. основанието поради което съдът е преценил изрично да посочи, че вече определената издръжка се прекратява, не е осъществено. Ето защо, макар и изрично решението на съда да не е отменено в тази му част, доколкото същата няма самостоятелно съществуване, то следва да се приеме, че и тя е отменена.

По тези съображения настоящият състав намира, че съдът е следвало да остави без уважение искането за тълкуване по въпроса от кога следва да се счита прекратяването на предходно определената издръжка. Това е така, т.к. крайният резултат от двете решения е да не се прекрати вече определената издръжка. Като е постановил тълкуване без наличие на предпоставките за това – неясна, двусмислена или вътрешно противоречива воля, то районният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо се постанови ново, с което молбата за тълкуване се остави без уважение.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260102/15.06.2023г., ПРС, с което съдът е допуснал тълкуване на Решение № 261245/11.11.2020, пост. по гр.д.№19331/18, ПРС,, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. А. А., ЕГН **********, действаща като непълнолетна със съгласието на баща си А. В. А., ЕГН **********, за тълкуване на Решение № 261245/11.11.2020, пост. по гр.д.№19331/18, ПРС.

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4