Решение № 1960 от 24.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1960 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330104836 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на П. М. С. срещу А. В. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 18000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, вследствие на нанесена средна телесна повреда – счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, на ** г. в гр. **, ведно със законната лихва от 13.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1212,80 лева, представляваща причинени имуществени вреди за заплатена операция и съдебномедицинско удостоверение, вследствие на посочената телесна повреда, ведно със законната лихва от 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. в гр. ** ищецът и неговата приятелка – М. Б., тръгнали към денонощен магазин, където имали среща с **а на последната – Г.. Когато ищецът слязъл от автомобила, същият видял как последният спори с непознат мъж. Той не разбрал за какво спорят, но се опитал да ги раздели, за да не се сбият, след което влязъл в магазина.

Когато ищецът излязъл от магазина, чул как неговата приятелка вика, че 1 непознатият мъж се връща, носейки нещо в ръката, и възприел, че същият има кол ръката. М. Б. се развикала на непознатия да остави кола, защото ще викне полиция, а последният я заплашил, че ще я пребие. Същият започнал да псува и посегнал към Б. с дървения кол. В този момент ищецът я хванал за ръката и я издърпал зад гърба му, като непознатият мъж започнал да го удря в областта на главата с кола. За да се защити, ищецът сложил ръце на главата. Ответникът го ударил в лята ръка, която била до главата му, като същата се счупила.

Впоследствие ударил и лице на име А., което се намирало на място, и отново ответника в гърба, при което колът се счупил. Намесели се случайни минувачи и с тяхна помощ успели да вземат кола, след което непознатият избягал. Бил подаден сигнал на тел. 112, като на място дошли полиция и линейка, а последната закарала ищеца в **, където установили, че му е счупена лявата ръка. Впоследствие ищецът установил, че непознатият мъж е именно ответникът и подал жалба срещу него. Във връзка с инцидента било образувано НОХД № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив, по което било постигнато споразумение, с което ответникът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 НК, а именно, че е причинил средна телесна повреда, счупване на лявата лакътна кост на ищеца, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, като му било наложено наказание „пробация“. Вследствие на причиненото телесно увреждане, на ** г. на ищеца била направена операция, като му била поставена метална плака и седем винта, за което престоял в болнично заведение три дни, а на ** г. посетил Съдебна медицина, където му издали СМУ. На ** г. ищецът постъпил отново в болнично заведение за премахване на плаката и винтовете, което отново станало по оперативен път, за което престоял в болнично заведение два дни. Вследствие на причиненото увреждане на ищеца били причинени имуществени и неимуществени вреди. Последните се изразявали в шок, притеснение, унижение, болки и страдания, проблеми със съня, страх, срам от видимите следи от операцията, неудобство във връзка с ограничения на ръката му и пречки в работата и ежедневието. По отношение на имуществените вреди се посочва, че същите представляват разходи по операцията, както следва: 980 лева за плака и винтове, 17,40 лева потребителска такса, 120,00 лева – престой в болничното заведение, 40,00 лева – лекарствени продукти и 30,00 лева – за издаване на СМУ. Поради изложеното се предявяват исковите претенции и се претендират разноски в 2 производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. В. Д., с който се оспорват предявените искови претенции. По основателността на претенцията се възразява, че за одобряване на споразумението, съдът се е уверил, че са възстановени имуществените вреди от спора, като в открито съдебно заседание ищецът изрично е заявил, че не желае да се конституира като частен обвинител и граждански ищец и няма претенции към ответника. Посочва се, че протоколът от откритото съдебно заседание представлява извънсъдебно признание на факт. Оспорва се и описаната в исковата молба фактическа обстановка. Признава се, че на ** г. ответникът, заедно със своята приятелка по това време – Вяра, и още едно момиче, се намирали пред процесния магазин, когато пред него спрял лек автомобил. От него излязъл ищецът и момче на име Г., който ответникът познавал. Последният започнал да обижда и да заплашва ответника, като се опитал и да го удари с юмрук. Ответникът извикал и излязъл собственика на магазина, за да предотврати конфликт. През това време ответникът опитал да си тръгне, но след него тръгнали и момчетата от колата. Ищецът се нахвърлил върху ответника, който се опитал да се защити, като той и другите момчета му нанасяли удари. За самозащита използвал дървена пръчка, който намерил.

Посоченото се потвърждавало и от разпитите свидетели в досъдебното производството. С оглед изложеното се възразява, че ако съдът приеме, че от ответника на ищеца са причинени неимуществени вреди, то е налице съпричиняване от страна на последния, доколкото е бил инициатор на сбиването, бутнал е ответника на земята и му е нанесъл телесни увреждания.

Вследствие на изложеното ответникът изгубил съзнание за кратък момент, страдал от силно главоболие и имал множество охлузвания и кръвонасядания, както и контузия в гръдния кош, за което му бил издаден лист за преглед на пациент. Посочва се, че собственикът на магазина е посочил, че ищецът е бил в нетрезво състояние. На следващо място се възразява и за съпричиняване на вредоносния резултат на ищеца поради неправилно лечение. По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди се излагат съображения, че същите са в прекомерен размер, доколкото е налице кратък престой в болничното заведение, като е изписан на ** г. с подобрения. Оспорва се ищецът да претърпял описаните в исковата молба негативни преживявания.

Ако съдът приеме за доказана претенцията на ищеца, изрично се прави 3 възражение за прихващане на обезщетението със сумата в размер на 6000,00 лева, представляваща причинени неимуществени вреди на ответника при процения инцидент, вследствие на нанесени удари от ищеца, от които са му причинени следните травматични увреждания контузия на гръден кош, повърхностна травма на носа, силно главоболия, загуба на съзнание, множество охлузвания по гърба, кръвонасядания вдясно от дясното ухо, оток и кръвонасядане в основата на носа. В тази насока се посочва, че ответникът е изпитал болки и страдания от нанесените му травми и неудобство, че лицето му е било загрозено. Същият станал напрегнат и изнервен след този инцидент.

Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че се дължи обезщетение, да намали същото поради прекомерност, като прихване определения размер на обезщетението със сумата в размер на 6000,00 лева, представляваща причинени неимуществени вреди от ищеца на ответника, вследствие на процесния инцидент. Претендират се разноски в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените доказателствени материали се изяснява, че с протоколно определение № **/** г., постановено по НОХД № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив, е одобрено споразумение, по силата на което ответникът А. В. Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК за това, че на ** г. в гр. ** е причинил средна телесна повреда на ищеца П. М. С., изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довела до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, за което му е наложено наказания „пробация“ за срок от една година.

В хода на производството са приобщени писмени доказателства – фактури и касови бележки, за заплатени медицински дейности от ищеца, както следва: на ** г. – заплатена сума в размер на 980,00 лева за динамично – компресивна плака, на ** г. – сумата в размер на 120,00 лева за два дни престой в ** на ** г. – сумата в размер на 17,40 лева за потребителска такса към ** на ** г. – сумата в размер на 65,40 лева за закупуване на медицински медикамент, на ** г. – сумата в размер на 30,00 лева за освидетелстване и издаване на съдебно-медицинско удостоверение, или общо сумата в размер на 4

1212,80 лева, равняващи се на 620,09 евро.

По делото е приобщена СМЕ, изготвена от вещото лице д-р М. Б..

Вещото лице, след съобразяване на представената по делото документация и след извършен преглед на ищеца, е достигнало до заключение, че на ищеца, след приемането му в ** гр. ** на ** г. е извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. След това е проведено лечение и при изписването на ** г. са дадени препоръки и назначения: „**, **, ** за 20 дни, **“. След това, при постъпване на ищеца в Отделение по Ортопедия и Травматология при ** на ** ** г. е извършено оперативно отстраняване на метална остеосинтеза на лява улна по повод фрактура. При изписването на ** г. са дадени препоръки и назначение: за ХДР и рецепта. Обичайният възстановителен период при такъв тип травмативно увреждане трае около три – четири месеца при благоприятен ход на процеса и липсата на усложнения в неговото протичане, за каквито липсват доказателства. Към момента на извършване на прегледана на ищеца, от вещото лице е констатирано, че обемът на движенията в лявата раменна, лакътна и гривнена става са в пълен обем. Захватът с лявата ръка е малко по – слаб от на дясната, но е здрав и стабилен. Налице е постоперативен белег по задно – външната повърхност на лявата предмишница в средната трета с размери 13/0,5 см. При определени движения на лявата длан и лявата предмишница, ищецът получава схващане, моментен блокаж и появата на болки, както и при влошаване на времето. От счупването на лявата лакътна кост може да настъпи пълно възстановяване на лявата ръка, каквото имаме в случая, с изключение на схващанията и моментен блокаж при определени движения на лявата предмишница и болки при определени движения на лявата длан и при влошаване на времето. Операцията, извършена на ** г. в ** ** в гр. ** с цел отстраняване на металните фиксатори на лявата лакътна кост, които са били поставени при първата операция, извършена на ** г. в ** гр. **, по повод счупване на лявата лакътна кост, е в причинна връзка с инцидента, станал на ** г. в гр. **. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото, е установило, че при инцидента на ** г. на ответника са били причинени следните травматични увреждания: Контузия на гръдния кош.

Повърхностна травма на носа. Множество охлузвания по гърба зад ляво ухо.

Кръвонасядания в дясно от дясното и ухо и оток и кръвонасядане в основата на носа. Контузия на главата и тялото. Контузия на носа. Обичайният 5 възстановителен период при такива травматични увреждания трае около 20 – 25 дни при благоприятен изход на процеса и липсата на усложнения в неговото протичане, за каквито липсват доказателства. Непосредствено след инцидента ответникът е изпитвал от леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния и възстановителния процес са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване. Първоначално пострадалият е изпитвал неудобство при движение в областта на снагата, но постепенно същите са отшумели в рамките на оздравителния период.