Решение № 113 от 13.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20261800500177 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Oбразувано е по жалба с вх. № 9657/29.12.2025 г. на ЧСИ, подадена от длъжника Д. К. Г. по изпълнително дело № 20157930400521 на ЧСИ Наталия Дангова, рег. № 793 на КЧСИ срещу насочването на принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело към вземания, които според длъжника са несеквестируеми по см. на чл. 446а, ал. 1 ГПК, както и срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане от 17.12.2025 г. да прекрати изпълнителното производство.

Жалбоподателят твърди, запорът върху банковата сметка на длъжника, открита в „Банка ДСК“ АД, по силата на който от посочената сметка е удържана сума в размер на 624.00 лв. е несеквестируем доход, доколкото се касае за данъчни облекчения за отглеждане на две непълнолетни деца. На следващо място се изтъква в жалбата, че по изпълнителното дело не са извършвани реални изпълнителни действия, както и че е изтекла погасителната давност, дори и абсолютната такава. В допълнение към жалба с вх. № 9658 от 29.12.2025 г. жалбоподателят излага, че изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция, тъй като в периода от 2015 г. до 2021 г. е изтекъл период по-дълъг от две години, в който не са извършвани изпълнителни действия по делото. По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваните действия на съдебния изпълнител.

Взискателят по изпълнителното дело „Макроадванс“ АД, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК оспорва жалбата, като 1 процесуално недопустима в частта, с която се атакува принудителното изпълнение, насочено срещу вземания, които жалбоподателят счита за несеквестируеми. В този смисъл твърди, че срокът за обжалване по чл. 436, ал.

1 ГПК не е спазен. В останалата част намира жалбата за неоснователна, доколкото по делото не е изтекъл период по-дълъг от две години между отделните изпълнителни действия, които посочва подробно и хронологично.

Отделно намира, че не е изтекла нито общата, нито абсолютната давност по процесните изпълнители листове, като излага подробни аргументи в тази насока. Претендира разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК.

Съдебният изпълнител Наталия Дангова е депозирал мотиви на осн. чл.

436, ал. 3 ГПК по извършените изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че по делото не се установява да е настъпила перемпция, тъй като взискателят многократно е подавал молби за налагане на изпълнителни действия и такива са извършвани регулярно по делото. Намира още, че преценката за изтекла погасителна давност не може да бъде предмет на производство по чл. 435 и сл. ГПК, доколкото материално-правното възражение следва да бъде преценено в рамките на състезателен исков процес. Счита, че с оглед постановеното от Решение № 4 от 20.04.2021 г. на Конституционния съд на Република България, абсолютната давност, уредена в разпоредбата на чл. 112 ЗЗД, започва да тече от 02.06.2021 г. Съдебния изпълнител счита, че постъпилата по сметка на длъжника на 21.02.2022 г. сума в размер на 624.00 лв. е секвестируема, доколкото разпоредбата на чл. 22в, ал. 10 ЗОДФЛ е в сила от 01.01.2023 г.

Софийски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнението по реда на чл. 436 и следващите от ГПК, както и основанията, на които това обжалване е допустимо. В тази връзка, доколкото в жалбата е направен довод за насочване на изпълнение върху несеквестируеми доходи на длъжника, респективно - за несеквестируемост на вземането, върху което се насочва изпълнение, то същата е допустима на основание чл. 435, ал.

2, т. 2 ГПК, но последната е подадена извън преклузивния срок предвиден в разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК. Това е така доколкото се твърди, а и се установява от доказателствата по делото, че запорът е наложен по сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД със запорно съобщение от 15.12.2020 г. /л. 130 от изпълнителното производство/. Сумата в размер на 624.00 лв., която длъжникът твърди, че е несеквестируема, доколкото представлява данъчно облекчение, е запорирана и преведена по сметка на съдебния изпълнител на 21.02.2022 г. /л. 139 от изпълнителното дело/. Съобразно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава до съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. В случая по изпълнително производство е постъпила молба от длъжника с вх. № 00979 от 22.02.2022 г., с искане сумата постъпила по сметка на съдебния изпълнител в размер на 624.00 лв., въз 2 основа на наложения запор на банкова сметка да й бъде възстановена, доколкото е несеквестируема. С оглед така депозираната молба, несъмнено се установява, че длъжникът е бил уведомен за извършеното изпълнително действие, най-късно на 22.02.2022 г., а от този момент до депозиране на настоящата частна жалба на 29.12.2025 г. е изтекъл срок значително по-дълъг от преклузивния такъв предвиден в закона.

По изложените съображения жалбата на длъжника в тази част, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, с оглед депозиране й извън предвидения преклузивен срок за обжалване.

Жалбата в частта, насочена срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, обективиран в разпореждане от 17.12.2025 г., съдът намира за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване по арг. на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, а именно разпореждане от 17.12.2025 г.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Настоящият жалбоподател е депозирал до съдебния изпълнител възражение с вх. № 9542 от 17.12.2025 г., с което е сторено искане изпълнителното производство да бъде прекратено, поради изтекла погасителна давност, както и абсолютна такава. С обжалвания акт на съдебния изпълнител от същата дата, последният е посочил, че не са налице твърдените основания за прекратяване на изпълнителното производство, като с уведомление до длъжника получено на 19.12.2025 г. са посочени и конкретните мотивите на съдебния изпълнител, довели до постановяване на отказа му.

Съдът намира, че не е в правомощията на съда, сезиран с жалба срещу акт или действие на съдебния изпълнител в производство по реда на чл. 435 ГПК, да се произнася по наведено възражение за погасяване на правото на принудително изпълнение на задължението, поради погасяването му по давност. Материалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана единствено чрез иск, като процесуалната законосъобразност на изпълнителните действия е без правно значение. Поради това исковата защита срещу материално незаконосъобразното принудително изпълнение може да се осъществи преди, по време и след приключването на изпълнителния процес, но само и единствено в състезателен исков процес, така Определение № 551 от 01.10.2010 г. по ч. гр. д. № 483/2010 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 2 от 02.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7756/2013 г. на ВКС, І г. о. /. С оглед изложеното извън предмета на настоящото дело е дали е погасено правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за процесното задължение, независимо дали се касае до общата или абсолютната такава.

Съдът намира, че жалбоподателят едва с депозирана до съда въззивна жалба е въвел основанието за прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемпция по см. на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Следва да се изтъкне, че перемпцията е юридически факт, който представлява 3 самостоятелно основание за прекратяване на образуваното изпълнително дело в случаите, в които взискателят не проявява достатъчна активност за удовлетворяването си. Това основание за прекратяване на изпълнителното производство не е било заявено във възражението до съдебния изпълнител и последния не се е произнасял по неговата основателност.

Независимо от горното следва да се посочи, че не са налице данни по делото, да е изтекъл период повече от две години от образуването на изпълнителното дело, в който взискателят да не е отправял искане за извършване на изпълните действия. През нито един двугодишен период от развитието на делото, не е било налице бездействие от страна на взискателя и, съответно, в нито един момент не се е осъществил фактическият състав на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, делото се прекратява по право, ако за период от две или повече години от образуването му взискателят не отправи искане за извършване на определено изпълнително действие, респ. такова не бъде предприето от съдебния изпълнител. Във връзка с това, съдебната практика /ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. 3/2015 г. на ВКС, т. 5/ приема, че трябва да се държи сметка за разликата между предприемане на съответното изпълнително действие и законосъобразното настъпване на материалноправните последици от него, а именно - погасяване на правото поради постигнатото по принудителен ред изпълнение. Това уточнение е съществено, тъй като условие за преодоляването на перемпцията е единствено отправянето на искане за извършване на изпълнително действие, но не и постигането на целения с него правен резултат, така Определение № 1036/07.03.2024 г. по гр. д. № 3470/2023 г. на ВКС, III г. о. Това законодателно решение има за цел да санкционира взискателя за собственото му пасивно поведение, а не да го натоварва с последиците от бездействието на съдебния изпълнител или незаконосъобразността на неговите действия в случаите, в които способът не е осъществен надлежно. Така даденото тълкуване съответства на точната формулировка на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно която перемпция настъпва в случай че взискателят по делото не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Следователно, значение има единствено активността на взискателя в ангажирането на определен изпълнителен способ /т. е. неговото поискване/, но не и дали органът по изпълнението е предприел мерки за неговото осъществяване, нито дали то е било успешно.

В този смисъл следва да се посочи, че изпълнителното дело е било образувано на 11.08.2015 г. по молба на взискателя „Райфайзен Банк“ ЕАД. С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано съдебния изпълнител да извърши справки за наличието на сключени трудови договори и банкови сметки по отношение на длъжника, като съдебния изпълнител предприеме действия по принудително събиране на вземането предмет на изпълнителния лист и по конкретно налагане запор на трудовото възнаграждение. С молбата е възложено извършването на изпълнителни действия на осн. чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител.

На 27.10.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на 4 длъжника, получавано от „Смел-90“ АД, като в периода 18.12.2015 г. – 25.04.2016 г. са постъпвали суми по сметка на съдебния изпълнител във връзка с наложения запор.

В последствие на 09.11.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „ВГ ТУРС“ ЕООД.

Н а 02.01.2018 г. е депозирана молба от „Макроадванс“ АД за конституирането му на мястото на „Райфайзен Банк“ ЕАД като взискател по делото, с оглед прехвърлянето на вземането, въз основа на договор за цесия от 24.10.2017 г.

На 23.02.2018 г. е депозирана молба от взискателя за налагането на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника.

На 17.04.2018 г. съдебния изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника получавано от „ИВ Мирела“ ЕООД.