Решение № 367 от 27.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Шумен, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА К. НЕДЯЛКОВА при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА К. НЕДЯЛКОВА

Административно наказателно дело № 20263630201551 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №12/21.05.2026г. на Директора на РИОСВ, гр.Шумен, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС на С. А. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1022.58 евро /равностойност 2000 лева/. Жалбоподателят в жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва компетентността на директора на РИОСВ да издава НП и да налага наказания по ЗООС. Излага, че във връзка с процесния казус има издадено и друго НП№11/21.05.2026г. на директора на РИОСВ- Шумен, с което му е наложено глоба в размер на 511.29 евро, за нарушение на чл.22 ал.1 от Закона за защита на животните, изразяващо се в това, че е подал заявление за регистрация на диво животно – царевичен смок, в законоопределения срок. Доколкото с процесното НП е санкциониран за неизпълнение на дадено предписание за регистрация, което касаело същият случай и се основавало на едни и същи факти и обстоятелства, счита, че се касае за едно и също нарушение. Намира, че неизпълнението на задължението за регистрация съдържа в себе си неизпълнението на дадените указания за извършване на регистрацията. Излага доводи, че процесното нарушение не попада в обхвата на ЗООС. Намира, че процесното НП е издадено извън срока регламентиран в чл.52 ал.1 от ЗАНН. Оспорва и по същество нарушението, с твърдението, че към 06.01.2026г. било отпаднало задължението за деклариране на животното, тъй като вече не го притежавал. Моли за присъждане на направените в производството разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител – адв. А.А. от АК – Търговище.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление излагайки доводите си за това, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Съдът като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

Във връзка с постъпил сигнал в РИОСВ – Шумен за отглеждане на опасни 1 екзотични животни в жилищна сграда, находяща се в ****, обитавана от жалб.С. А. С., на 07.11.2025г. била извършена проверка от длъжностни лица на РИОСВ – Шумен – Д. С. С. и К.Н.Б.. При извършеното посещение на адреса, жалбоподателят не допуснал служителите на РИОСВ – Шумен в жилището, но изнесъл и показал отглеждани от него паяци /тарантули/ и един царевичен смок, който подлежал на регистрационен режим по Закона за защита на животните. За смока жалбоподателят обяснил, че го е закупил от лице от гр.София за подарък за рождения ден на жената, с която живеел. Към момента на проверката жалбоподателят не представил документ за закупуването на смока и документ за произход.

Установеното при проверката било отразено в Констативен протокол №ДС 71/07.11.2025г. Със същият протокол на жалбоподателят, на основание чл.155 ал.2 от ЗООС, било дадено предписание – да представи в сградата на РИОСВ – Шумен документи за придобиване на екземпляра от вида царевичен смок, както и да подаде заявление за неговата регистрация по реда на ЗЗЖ. Определен е срок за изпълнение – 21.11.2025г., вкл. и отговорник за изпълнение на предписанието – жалбоподателят С. А. С.. Констативният протокол е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него и е получил екземпляр от същия. Също така саморъчно е отразил, че няма възражения.

Въз основа на получено в РИОСВ – Шумен писмо вх.№ДО-479/21.11.2025г. от жалбоподателя с искане за удължаване на срока за регистрация на смока, поради затруднения за снабдяване с документи за покупката, срокът за изпълнение на предписанието бил удължен до 03.12.2025г. Изпратеното на жалбоподателят писмо за удължения срок чрез „Български пощи“ ЕАД, на 16.12.2025г. се върнало като непотърсено, поради което на жалбоподателя било изпратено ново писмо, чрез фирма за куриерски услуги „Еконт“, с което му бил даден и нов срок за изпълнение - 06.01.2026г., вкл. Същото било получено лично от жалб. С. на 19.12.2025г. В указания срок в РИОСВ – Шумен не постъпили документи от жалбоподателя, във връзка с изпълнение на предписанието.

За неизпълнение на даденото с Констативен протокол №ДС - 71/07.11.2025г. предписание, на 09.02.2026г. св.Д. С. съставил срещу жалбоподателя АУАН № ДС - 02 за нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС, в негово присъствие. При предявяване на акта жалбоподателят отразил, че няма възражения. Устно обяснил, че смока вече го нямало при него. Не се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС на С. А. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1022.58 евро /равностойност 2000 лева/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез показанията на свидетелите на свидетелите Д. С. С. и И. Й. П. , съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост. Така събраните гласни доказателства разкриват обстоятелства в зависимост от това към кой момент различните свидетели са били очевидци на факти и обстоятелства имащи значение по делото. Св.Д. С. С. лично е извършил проверката и пресъздава това, което е възприел непосредствено, поради което показанията му съставляват пряко доказателство, че в дома на жалбоподателят е имало царевичен смок.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Компетентността на на наказаващият орган – директора на РИОСВ – Шумен, да издава НП произтича от закона – чл.168 от ЗООС, поради което направеното възражение е неоснователно. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдът не възприема за основателен и довода на жалбоподателя за отмяна на НП 2 поради незаконосъобразност с оглед изтичане на срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН, тъй като срокът указан в чл.52 ал.1 от ЗАНН е инструктивен за издаването на правораздавателния акт, какъвто е НП и издаването му след изтичане на този срок не води до неговата незаконосъобразност. Такива последици би имало за НП, ако бе изтекъл шестмесечния срок визиран в чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа обстановка. Посочени са дата и място на извършване на проверката, при която са дадени предписания, съдържанието на предписанията. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в НП. Според съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП - дата, място и описание на самото нарушение.

Хронологически, по дати, са описани събитията развили се във връзка с процесния случай.

Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

По делото безспорно се установява, че със съставения Констативен протокол №ДС 71/07.11.2025г. на жалбоподателят, на основание чл.155 ал.2 от ЗООС, било дадено предписание – да представи в сградата на РИОСВ – Шумен документи за придобиване на екземпляра от вида царевичен смок, както и да подаде заявление за неговата регистрация по реда на ЗЗЖ. Първоначално е бил определен е срок за изпълнение – 21.11.2025г., който впоследствие е бил удължен до 06.01.2026г., вкл. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на определения срок, то на практика вече на 07.01.2026г. е било формално осъществено. Съдът намира въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вмененото на жалбоподателят нарушение за безспорно доказано. Жалб. С., не е изпълнило предписанието, тъй като не е представил в РИОСВ документи, удостоверяващи изпълнението на предписанието, а именно - документи за придобиване на екземпляра от вида царевичен смок и не е подал заявление за неговата регистрация по реда на ЗЗЖ. Също така в предоставения му срок не е уведомил контролните органи, че преди изтичане на срока, царевичния смок вече не бил в негово владение. При съставяне на акта заявил, че смока вече не е в него, но доказателства в подкрепа на това твърдение не са представени.

Нарушението правилно е квалифицирано по чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС. При посочване на основанието, на което е ангажирана административно – наказателната отговорнаст на жалбоподателят - чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.1 и чл.155 ал.2 от ЗООС., правилно е направена връзка с чл.165 ал.1 от ЗООС, доколкото разпоредбата на чл.166 от ЗООС препраща към чл.165, относно санкцията, която следва да бъде наложена и предвид на това, че в конкретният случай се касае за ФЛ, същата е регламентирана в ал.1 на чл.165 от ЗООС. Същата е наложената е в минимално установения размер, за което наказващият орган се е мотивирал с обстоятелството, че липсват отегчаващи обстоятелства.

Доводите на жалбоподателят, че за едно и също нарушение бил санкциониран два пъти, доколкото във връзка с процесния казус имало издадено и друго НП №11/21.05.2026г. на директора на РИОСВ- Шумен, с което му било наложено наказание глоба в размер на 511.29 евро, за нарушение на чл.22 ал.1 от Закона за защита на животните, за това, че не е подал заявление за регистрация на диво животно – царевичен смок, в законоопределения срок, съдът намира за неоснователни. Касае се за две отделни нарушения – едното на чл.22 ал.1 от ЗЗЖ за това, че не е регистрирал царевичния смок в указания срок след придобиването му, а второто – за неизпълнение на предписания да представи документи, което е нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС. Неизпълнението на предписания, дадени от контролен орган, каквито са инспекторите в РИОСВ, е самостоятелно административно нарушение.

По отношение изложените доводи, че процесното нарушение не попада в обхвата на ЗООС, съдът намира следното:

В конкретният случай даденото предписание е по общия закон – ЗООС. Не 3 съставлява принудителна административна мярка по ЗЗЖ, която да е приложена с мотивирана заповед от ръководителя на службата за контрол по ЗЗЖ, съобразно чл.78 ал.1 от ЗЗЖ. Директорите на РИОСВ и упълномощените от тях длъжностни лица имат правомощия по ЗООС да извършват проверки, да съставят констативни протоколи и да дават задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения или представяне на документи. Когато длъжностно лице от РИОСВ е дало официално предписание в определен срок да се представят документи и този срок бъде пропуснат, е налице нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС. Наказанието за самото неизпълнение на предписанието се налага по общия екологичен закон - чл. 166 т. 3 от ЗООС.