Решение № 2056 от 06.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2056 гр. ..., 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20201110108705 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от Р. С. Р., С. Р. Р. и И. Р. Р., представлявани от адв. М. А., срещу К. В. И. за осъждане ответника да заплати на ищците обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди, както следва: на Р. С. Р. – 10 000 лева, като частично предявен иск за сумата от общо 30 000 лева, ведно със законната лихва от 31.07.2017 г.; на С. Р. Р. – 1 500 лева, като частично предявен иск за сумата от общо 3 000 лева, ведно със законната лихва от 31.07.2017 г.; на И. Р. Р. – 2 500 лева, като частично предявен иск за сумата от общо 5 000 лева, ведно със законната лихва от 31.07.2017 г.

Твърди се, че на 31.07.2017 г., около 22.30 часа в гр. ..., ответникът причинил на ищците телесни повреди, а именно:

- причинил на Р. С. Р. средна телесна повреда (като му нанесъл удар с юмрук в околоочната област на лявото око, вследствие на това Р. паднал от собствен ръст и си ударил главата в пода), изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние, което довело до реализиране на медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;

- причинил на С. Р. Р. леки телесни повреда (като я блъснал с ръце към стената, вследствие на което същата се ударила, след което я хванал с ръка в областта на шията и под мишницата и я стиснал), изразяващи се в кръвонасядане на дясната мишница и охлузване на дясната предмишница;

- причинил на И. Р. Р. леки телесни повреда (блъснал я към стената, вследствие на което тя се ударила в дясната лопатъчна област, след което я захапал за врата), изразяващи се в кръвонасядане на шията и кръвонасядане на дясната лопатъчна област.

1

Твърди се, че за нанесените телесни повреди ответникът е бил привлечен като обвиняем, а впоследствие е влязла в сила присъда по НОХД № .../2018 г. по описа на СРС, 121 състав, потвърдена е решение по ВНОХД № .../2019 г. по описа на СГС, е признат за виновен за извършеното престъпление.

Ищецът Р. Р. твърди, че е изпаднал в безсъзнателно състояние вследствие на нанесен му от ответника удар е юмрук в околоочната област на лявото око и последвало падане от собствен риск. Вследствие престъпното поведение на ответника, се е наложило Р. да бъде хоспитализиран по спешност, като особено критични за здравето и живота му са били първите някалко дни на месеца август. Твърди се, че щецът е успял да преодолее непосредвената опасност за живота си, но почти нямал спомен за случилото се в часовете и дните след настъпване на събитието. Не си спомнял и как е откаран до ... „...”, където е прегледан и лекуван и му е поставена диагноза commotio cerebri (остро нарушение функциите на главния мозък, представляващо средна телесна повреда). Твърди се, че всяко едно от нараняванията причинило на ищеца болки и страдания. Чувството на замаяност вследствие на мозъчното сътресение отшумяло едва за около няколко седмици, като през първите няколко дни ищецът е трябвало да стои на тъмно и прекарва по-голямата част от денонощието в легнало положение. Твърди се, че месеци след събитието Р. се оплаквал от главоболие, главозамайване, шум в ушите, мътнина пред очите, нервност и безсъние, но особено тежко преживявал факта, че ответникът му бил посегнал пред вратата на собствения му дом, където човек следва да се чувства най-сигурен и защитен. Изпитвал и множество трудности от битов характер - не можел нормално да се обслужва хигиенно поради силния световъртеж, за всяко нещо се нуждаел от чужда помощ, не можел да шофира автомобил. Твърди се, че чувствал, че не може да упражнява дейностите, които му носят удовлетворение, че е в тежест на близките си и най-вече - че не е могъл да ги защити от агресията на ответника.

Твърди се, че от престъплението С. Р. Р. е претърпяла две леки телесни увреждания в областта на дясната ръка. Нараняванията освен че били много болезнени, били и загрозяващи. Синините изчезнали напълно едва четири седмици. През първите десет дни охлузванията и хематомите били умерено болезнени, но при допир болката била пронизваща, а при определено положение на ръката ставала още по-интензивна. Твърди се, че през цялото това време, ищцата избягвала да излиза извън дома си, освен ако това не било напълно наложително.

Твърди се, че ищцата И. Р. Р. получила кръвонасядане на шията и кръвонасядане на дясната лопатъчна област. Получените хематоми били особено болезнени през първите десетина дни на месец август 2017 г. Твърди се, че чувството на душевна болка и срам от съседите карали ищцата да избягва срещи със съседите си дълго време след случилото се, още повече, че от същото деяние пострадал и съсед от входа, на когото ответникът счупил ръката. Твърди се, че по-болезнено от физическата болка било усещането, че човек, на когото ищцата се е доверила е причинил на нея и семейството й толкова болка и страдание.

Твърди се, че двете ищци И. и С. Р.и дълго време след събитието изпитвали страх и не смеели да излизат и да се прибират сами вкъщи, а когато били навън постоянно били нащрек дали ответникът не е някъде наблизо.

Според ищците цинизмът на деянието и мястото, където било извършено престъплението и до момента не позволявали на двете ищци И. и С. Р.и да 2 живеят без страх от това, че ответникът може да повтори нападението си над тях. Твърди се, че чувството на страх наложило С. и И. дълго време след събитието да приемат успокоителни медикаменти, предимно на билкова основа, за да могат вечер да заспят и за да преодолеят с страха, който постоянно изпитвали.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане до разпит на трима свидетели в режим на довеждане за установяване на претърпените от ищците физически болки и душевни страдания, както и за периода на възстановяване от тях.

Прави се искане да бъде осъден ответникът по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. А..

Ответникът К. В. И., в срока по чл. 131 ГПК (като се съобрази чл. 3 ЗМДВИП) депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по размер. Сочи, че в качеството си на подсъдим по НОХД № .../2018г. по описа на СРС, НО, 121 състав, бил признат за виновен за причиняване на телесни повреди на ищците. Присъдата на СРС била потвърдена изцяло от въззивната инстанция. Твърди се, че са недоказани твърденията на ищеца Р. Р. относно получените в следствие на деянието болки и страдания. Липсвали обективни доказателства, че Р. е имал твърдените в исковата молба замаяност, световъртеж, шум в ушите, мътнина пред очите. С исковата молба не били представени и доказателства в насока невъзможност за самостоятелно битово обслужване. На следващо място се сочи, че нямало данни ищеца Р. да е използвал отпуск по болест във връзка с твърдените увреждания както и липсват данни да му е изплащано обезщетение в тази връзка. Нямало доказателства и че е търсил /и съответно получил/ адекватна лекарска помощ за преодоляване на посочените в исковата молба здравословни проблеми. Не били наведени и доказателства в насока от какви точно „удовлетворяващи го дейности“ се е лишил ищеца Р. в твърдения период на възстановяване, за да може да се прецени какво би било адекватното им възмездяване от страна на съда. Оспорват се твърденията на ищцата С. Р., че вследствие на травмата на дясната й ръка изпитвала „пронизваща“ болка, не излизала извън дома си и се чувствала „загрозена“ от причиненото нараняване. Липсвали обективни доказателства, че причинените травми са оказали такова негативно влияние върху ежедневието на С. Р..

Нямало писмени данни Р. да е използвала медицинско обслужване в тази насока, да е посещавала лекарски кабинети или да е нарушила ежедневния си начин на живот в следствие на травмата. Нямало данни след инкриминираното деяние ищцата да е отсъствала от евентуални служебни ангажименти, няма данни твърденията за социална изолация да са подкрепени от обективни писмени доказателства. Оспорват се като недоказани и твърденията на ищцата И. Р.. Сочи се, че нямало данни да е посещавала нито личния си лекар, нито друго медицинско заведение във връзка с тези „особено болезнени“ усещания през първите дни на месец август 2017 г.

Оспорва се твърдението на ищците, че ответникът извършил деянието, за което бил осъден, с особен „цинизъм“. Ответникът твърди, че до инцидента се стигнало след остра провокация от страна на ищците към него, изразяваща се в обиди, ругатни и опит за физическа саморазправа. Същият сочи, че в дълъг период от време полагал грижи за И. Р. като за своя жена. Изразява съжаление за причинените й болки и страдания, но счита, че твърдените от нея и семейството й факти в исковата молба не отговаряли на истината досежно претърпените неимуществени вреди. Сочи се, че И. Р., сестра й и 3 баща им не са нарушили по никакъв начин ритъма си на живот. Ответникът сочи, че е виновен и бил готов да понесе гражданската си отговорност за извършеното противоправно деяние, но моли да бъде постановено решение, което да отговаря на действително претърпените от ищците неимуществени вреди. Оспорва искането по чл. 38, ал. 2 ЗА да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. А..

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване извършеното от ответника противоправно деяние – нанесените телесни повреди от 31.07.2017 г.; настъпване на неимуществените вреди, описани в исковата молба; причинна връзка между деянието, извършено от ответника, и настъпилите за ищеца вреди.

В тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД като в условията на пълно и главно доказване докаже, че деянието не е извършено виновно.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че с влязла в сила присъда по НОХД № .../2018 г. по описа на СРС, 121 състав, потвърдена с решение по ВНОХД № .../2019 г. по описа на СГС, ответникът по настоящето производство К. В. И. е признат за виновен в това, че на 31.07.2017 г., около 22.30 часа в гр. ..., във вх. ..., в ж.к. „...”, причинил на повече от едно лице телесна повреда, а именно:

- причинил на Р. С. Р. средна телесна повреда (като му нанесъл удар с юмрук в околоочната област на лявото око, вследствие на това Р. паднал от собствен ръст и си ударил главата в пода), изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние, което довело до реализиране на медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;

- причинил на С. Р. Р. лека телесна повреда (като я блъснал с ръце към стената, вследствие на което същата се ударила, след което я хванал с ръка в областта на шията и под мишницата и я стиснал), изразяваща се в кръвонасядане на дясната мишница и охлузване на дясната предмишница, което увреждане довело до реализирането на медикобиологичния признак болка и страдание;

- причинил на И. Р. Р. лека телесна повреда (блъснал я към стената, вследствие на което тя се ударила в дясната лопатъчна област, след което я захапал за врата), изразяваща се в кръвонасядане на шията и кръвонасядане на дясната лопатъчна област, което увреждане довело до реализирането на медикобиологичния признак болка и страдание, поради което на основание чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 3 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 130 ал. 2 НК вр. чл.58а ал.1 НК ответникът е бил осъден на две години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.