Решение № 50 от 06.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велико Търново, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. С. като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20224001000289 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 260011/23.06.2022 година по т. д. № 78/2019 година на Окръжен съд Ловеч „ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на А. К. Г. сумата 40 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на съпругата му М. Г.а, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортно произшествие от 10.01.2019 година, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 година – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция, до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 2 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение искът до пълния претендиран размер – 150 000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същото решение „ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на З. А.

К. сумата 40 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на майка М. Г.а, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортно произшествие от 10.01.2019 година, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 година – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция, до окончателното изплащане на обезщетението, на 1 основание чл. 432, във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 2 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение искът до пълния претендиран размер – 150 000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същото решение „ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на Д. А.

К. сумата 40 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на майка му М. Г.а, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортно произшествие от 10.01.2019 година, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 година – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция, до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 2 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение искът до пълния претендиран размер – 150 000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същото решение „ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на Е. А.

К. сумата 60 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на майка М. Г.а, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортно произшествие от 10.01.2019 година, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 година – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция, до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 2 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение искът до пълния претендиран размер – 150 000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същото решение „ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на адвокат М. Д. сумите: 1 730 лева – за защита на А. К.; 1 730 лева – за защита на З. К.; 1 730 лева – за защита на Д. К.; 2 330 лева – за защита на Е. К., на основание чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно с уважената част на исковете.

С посоченото решение „ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати по депозитната сметка на Окръжен съд Ловеч сумата 56.67 лева – възнаграждение за вещи лица съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Със същото решение „ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Ловеч сумата 6 800 лева – държавна такса върху присъдените обезщетения.

С посоченото решение А. К. Г., З. А. К., Д. А. К., Е. А. К. са осъдени да заплатят на „ЗАД „Алианц България“ АД сумите: 21 744 лева с включен данък върху добавената стойност – адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете; 207.83 лева – сторени разноски съобразно отхвърлената част от исковете за вещи лица и депозит за свидетел, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

2

С Определение № 260285/12.09.2022 година по т. д. № 78/2019 година на Окръжен съд Ловеч е изменено на основание чл. 248 от ГПК Решение № 260011/23.06.2022 година по т. д. № 78/2019 година на Окръжен съд Ловеч, както следва:

А. К. Г. е осъден да заплати на „ЗАД „Алианц България“ АД сумите: 3 986.40 лева с включен данък върху добавената стойност – за адвокатско възнаграждение; 53.16 лева – разноски за вещи лица и свидетели;

З. А. К. е осъдена да заплати на „ЗАД „Алианц България“ АД сумите: 3 986.40 лева с включен данък върху добавената стойност – за адвокатско възнаграждение; 53.16 лева – разноски за вещи лица и свидетели;

Д. А. К. е осъден да заплати на „ЗАД „Алианц България“ АД сумите: 3 986.40 лева с включен данък върху добавената стойност – за адвокатско възнаграждение; 53.16 лева – разноски за вещи лица и свидетели;

Е. А. К. е осъдена да заплати на „ЗАД „Алианц България“ АД сумите: 3 261.60 лева с включен данък върху добавената стойност – за адвокатско възнаграждение; 43.50 лева – разноски за вещи лица и свидетели.

С посоченото определение е оставена без уважение Молба № 261026/19.07.2022 година на адвокат Й. Д. – процесуален представител на А. К. Г., З. А. К., Д. А. К., Е. А. К., за изменение на Решение № 260011/23.06.2022 година по т. д. № 78/2019 година на Окръжен съд Ловеч в останалата част като неоснователна.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Й. Д., адвокат М. Д. – пълномощници на А. К. Г., З. А. К., Д. А. К., Е. А. К., против Решение № 260011/23.06.2022 година по т. д. № 78/2019 година на Окръжен съд Ловеч в частите, с които са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди. Във въззивната жалба се сочи, че решението в атакуваните части е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон и процесуалните правила на ГПК. В последното по делото съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-ответник направил изрично признание на предявените искове по основание и частично признание на същите по размер – по 70 000 лева за всяко едно от децата на М. Г.а и 80 000 лева по отношение на преживелия съпруг А. К.. Изричното признание на исковете е неоттегляемо (чл. 237, ал. 4 от ГПК), при постановяване на решението съдът е следвало да се съобрази с него (липсват предпоставки съдът да откаже – признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, с него ответникът има право да се разпорежда както намери за добре, признанието е направено от пълномощник с изричен мандат за това). Съдът в противоречие с посочената норма е постановил акт, напълно несъобразен с признанието. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите – определените обезщетения за неимуществени вреди са силно занижени, не кореспондират със събраните по делото гласни доказателства, с принципа на справедливост и с практиката на Върховния касационен съд по сходни случаи. Не са обсъдени в съвкупност гласните доказателства по 3 делото, а са коментирани тези, събрани в хода на досъдебното производство. Вследствие погрешно тълкуване и прилагане на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е направено заключение, че починалата М. Г.а е допринесла за настъпване на вредоносния резултат с 50%, поради което определените обезщетения са редуцирани наполовина. Налице е разнобой между решението и практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Цитира се съдебна практика.

Определената степен на принос е значително по-висока от реалния такъв (при извод, че е налице такъв). От данните по делото е видно, че пешеходката се е движила в края на пътното платно поради заснеженост на наличния банкет; тя е била извън опасната зона на делинквента – пътнотранспортното произшествие не би настъпило, ако той не е управлявал моторното превозно средство с превишена скорост, положил е необходимите грижа и внимание към уязвимите участници в движението (в случая загиналата пешеходка).

Ирелевантни са обстоятелствата, че пешеходката е „носела туби в двете си ръце“, била е с тъмни дрехи, в кръвта е установено минимално количество алкохол – 0.37 промила, доколкото не съществуват норми, които да забраняват на пешеходците изброеното. При постановяване на решението Окръжен съд Ловеч не е съобразил чл. 20 от Закона за движението по пътищата – отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасност на движението е в значително по-голяма степен от тази на пешеходците. В случая делинквентът не е проявил дължимото внимание и необходима грижа към останалите участници в движението, в резултат на това негово небрежно поведение е настъпил и вредоносният резултат. Последният не е вследствие на действие или бездействие на пострадалата пешеходка, а само и единствено по вина на застрахования в дружеството водач.

Направено е искане да се отмени Решение № 260011/23.06.2022 година по т. д. № 78/2019 година на Окръжен съд Ловеч в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което на жалбоподателите да се присъдят следните суми: на А. К. Г. – още 110 000 лева, ведно със законната лихва от 10.07.2019 година до окончателното изплащане на обезщетението; на З. А. К. – още 110 000 лева, ведно със законната лихва от 10.07.2019 година до окончателното изплащане на обезщетението; на Д. А. К. – още 110 000 лева, ведно със законната лихва от 10.07.2019 година до окончателното изплащане на обезщетението; на Е. А. К. – още 90 000 лева, ведно със законната лихва от 10.07.2019 година до окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Ц. В. – пълномощник на „ЗАД „Алианц България“ АД, в който излага доводи за нейната неоснователност. Изтъква липсата на признание на претенциите от страна на процесуалния представител на дружеството-застраховател; неоснователност на оплакванията във връзка с размера на обезщетенията за неимуществени вреди; изявленията 4 на ищците в досъдебното производство, на които първоинстанционният съд се е позовал, дават косвено сведения за отношенията между пострадалата и ищците; пешеходката е трябвало да се движи срещу движението, от другата страна, където по сведения на вещото лице има голяма уширение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на „ЗАД „Алианц България“ АД оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по Търговско дело № 78/2019 година на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на предявени от адвокат Й. Д. – пълномощник на А. К. Г., З. А. К., Д.

А. К., Е. А. К., против „ЗАД „Алианц България“ АД искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че на 10.01.2019 година около 17.55 часа в гр. Ловеч, по ул. „Освобождение“, в близост до ЗФП-Бонмикс (завод за храни за животни) М. Д. Г.а се движила в десния край на пътното платно по пътния банкет. В същата посока се движил микробус „Фолксваген Крафтер“, с рег. № ЕН 86 ****, управляван от В. А. Н.. Последният при застигането на М. Д. Г.а не осигурил достатъчно странична дистанция, в резултат на което настъпил удар между предната дясна част на автомобила и пешеходката в гръб, при което е причинена тежка черепно-мозъчна травма. Екип на СМП транспортирал пострадалата в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, където са направени няколко сложни и тежки операции, първоначално нейните показатели се стабилизирани, но на 22.01.2019 година състоянието се влошило рязко и тя починала. Съставен е Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № 2/8.04.2019 година, образувано е досъдебно производство № 8/2019 година на ОД на МВР Ловеч, което е висящо.