Определение № 2199 от 29.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2199 гр. Бургас, 29.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

П.а К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно гражданско дело № 20232100501335 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „Девил Синема Груп“ ЕООД с ЕИК 206299814 против Разпореждане № 6420/14.06.2023г., по ч. гр. д. № 2820/2023г. по описа на РС Бургас, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК подадено от жалбоподателя, за издаване на заповед за изпълнение против К. Д. Д., ЕГН **********, в частта за договорна неустойка в размер на 425 лв. за периода от 01.09.2021г. до 05.01.2022г. и мораторна лихва, начислена върху неустойката за периода от 22.08.2021г. до 11.05.2023г. за горницата над уважената сума от 61,07 лева до претендирания размер от 133,45 лева, претендирани въз основа на сключен между страните договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 07.02.2021г., както и искането за присъждане на разноските над уважения размер от 194,04 лева до пълния заявен такъв от 425 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Подробно е изложено становище за неправилност на извода, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП. Твърди се, че кредиторът е направил разходи във връзка с целия срок на договора и уговорената неустойка цели да компенсира тези сторени разходи, поради което същата не излизала извън присъщите й по закон функции. Твърди се, че неустойката е индивидуално уговорена. Моли се за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение за неустойката.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

1

За да се произнесе по жалбата, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Заповедното производство е образувано по заявление на „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК 206299814, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника К. Д. Д., ЕГН **********, за следните суми: 340 лева - главница за дължими вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 07.02.2021г., 425 лева – неустойка по чл. 8.1 от договора, 133,45 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата и неустойката за периода от 22.08.2021г. до 11.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението до изплащане на задължението, както съдебноделоводни разноски.

Районния съд е уважил заявлението и е издал заповед досежно част от заявените суми, а именно заявената главница, и частично за мораторна лихва, а за вземанията за неустойка и мораторна лихва върху неустойката заявлението е отхвърлено. Аргументите на първостепенния съд са, че посочената клауза, на която се основава искането за присъждане на неустойка, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Посочено е още, че уговорка е нищожна и поради противоречие с добрите нрави съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Длъжникът в конкретното заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, както за съответствието на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

Изхождайки от съдържанието на неустоечната клауза /в размер на всички незаплатени суми до края на срока на договора/, следва да се има предвид, че по съществото си тази клауза замества дължимото изпълнение на задължението да бъде престирано договорното възнаграждение, без обаче да се извършва уговорената услуга, предвид прекратяване на договора. Тъй като договорът е прекратен, от този момент заявителят вече не дължи повече предоставянето на уговореното обучение, и при изпълнение на задължението за заплащане на цената, ще се стигне до недопустимо неоснователно обогатяване на търговеца. Следователно при съпоставяне на размера на очакваните при сключване на договора вреди от предсрочното прекратяване и размера на конкретно договорената неустойка е налице несъответствие, с което се нарушава принципът за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, закрепен в чл. 289, чл. 302 и чл. 307 ТЗ, който е залегнал в 2 основата на разбирането, че с оглед защита на обществените отношения като цяло участниците в търговския оборот следва да упражняват правата си и изпълняват задълженията си в съответствие с добрите нрави. Преценката на заповедния съд за нищожност на така уговорената неустойка е правилна.

Тъй като настоящия договор за услуга е така уговорен, че съобразно волята на страните и двете насрещни престации са с периодично изпълнение, в случая са напълно приложими тълкуванията възприети в практиката на ВКС досежно неустойката при прекратяване на договор за наем, договор за лизинг и договорите за предоставяне на мобилни услуги – напр. Решение № 110 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1226/2015 г., I т. о.

Поради това въззивният съд намира постановеното разпореждане за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6420/14.06.2023г., по ч. гр. д. № 2820/2023г. по описа на РС Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3