Решение № 6790 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6790 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110147611 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от „*** ЕАД, ЕИК *** , против ***,

ЕИК 121265177, иск с пр. осн. чл. 411 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 128.22 лева - регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № **, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба - 30.09.2025 г. до изплащане на вземането.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско+” е заплатил на застрахования сума в размер на 1 113.22 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени на МПС марка „**“, модел **", рег.

№ ***, щети, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 26.09.2024 г., в гр.

**, на кръгово движение. Твърди се, че водачът на МПС марка „**“, рег. № **, управлявано от Г. М. е нарушил правилата за движение по пътищата, като поради неспазване на необходимата дистанция и недостатъчен контрол, се удря в лек автомобил „**“, рег. № **.

Изтъква се, че виновен за ПТП-то е водачът на МПС „**“, рег. № **, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество**.

Сочи се, че за събитието е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 26.09.2024 г. В резултат на настъпилото ПТП при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № **. Твърди се, че сумата от 1 113.22 лв. е изплатена от ищеца на 03.12.2024 г. на автосервиз „** за 1 извършения ремонт.

Сочи се, че ищецът е предявил регресна покана (изх. № **12.12.24 г.) към ответника за възстановяване на изплатеното обезщетение в размер на 1 128.22 лв. (включващо 1 113.22 лв. стойност на ремонта и 15 лв. ликвидационни разноски) .

Твърди се, че с уведомително писмо ответното дружество неоснователно е отказало да заплати дължимата сума .

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Извън срока за отговор от ответника е постъпило становище, с което същият оспорва предявената претенция по основание и размер, като прави възражение за липса на вина у водача на л.а. „**“, както и евентуално възражение за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) от страна на водача на увредения автомобил.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

От приложените и неоспорени от страните писмени доказателства се установява по несъмнен начин валидността на застрахователните правоотношения. Представена е Комбинирана застрахователна полица № **за застраховка „Каско+“ (Клауза Пълно каско), сключена между ищеца „*** ЕАД и „**“ ЕООД за л.а. „**", рег. № **, със срок на покритие от 18.08.2024 г. до 17.08.2025 г. Видно от Справка от Информационен център към ГФ и Застрахователна полица № BG/23/**, към датата на ПТП (26.09.2024 г.) по отношение на л.а. „**“, рег. № **, е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗАД "**.

От приложения по делото Двустранен констативен протокол от 26.09.2024 г., се установяват участниците, мястото на ПТП (гр. **, кръгово движение) и видимите щети. В графа "забележки" водачът на увредения автомобил е вписал: "Внезапно спиране поради препречване на пътя от избягал друго МПС. Не е виновен."

2

За отстраняване на щетите по л.а. „**“ при ищеца е образувана ликвидационна преписка № **. От приложения към нея Опис-заключение от 30.09.2024 г. се констатират увреждания по заден капак, задна броня, светлоотразител и спойлер. Изготвена е Калкулация по претенция и Възлагателно писмо изх. № **/27.11.2024 г. към автосервиз „**" ООД.

Автомобилът е ремонтиран и предаден с Приемо-предавателен протокол от 29.11.2024 г. За ремонта е издадена Фактура № **********/28.11.2024 г. на стойност 1 113,22 лв. с ДДС. Сумата е реално платена от ищеца на автосервиза, което се доказва от Ликвидационен акт от 02.12.2024 г. и преводно нареждане за масово плащане от същата дата. Ищецът е поканил ответника да възстанови сумата с регресна покана изх. № 0-9216267/12.12.2024 г., но ответникът е отказал с писмо изх.№ 0-04659/16.01.2025 г., позовавайки се на изключителна вина на водача на **.

Относно механизма на ПТП, съдът анализира подробно събраните свидетелски показания. В съдебно заседание на 16.02.2026 г., проведено по делегация пред РС-**, са събрани показанията на свидетеля Г. А. М. (водач на л.а. **). Свидетелят посочва, че се е движил в средната лента на кръговото кръстовище с около 30-40 км/ч, а л.а. **се е движил в лявата лента. Според показанията му, трети автомобил е отнел предимството на л.а. **, при което водачът на **, за да избегне удара, е навлязъл внезапно в средната лента и е ударил автомобила на свидетеля. Съдът кредитира тези показания с необходимото внимание и предпазливост при условията на чл. 172 от ГПК, отчитайки качеството на свидетеля като пряк участник в ПТП, чиито действия са предмет на изследване за противоправност.

От приетата по делото Съдебно-автотехническа експертиза изготвена от вещото лице Ст. С., която съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно дадена, се установява следният технически механизъм на ПТП, който е следния: водачът на л.а. **, при създадена за него критична ситуация от автомобил пред него, променя посоката си на движение от лявата към дясната (средна) пътна лента. По същото време в тази лента се движи л.а. **.

При тази ситуация в процес на застигане се осъществява лек приплъзващ удар – за **в задната дясна габаритна част, а за **в предната лява габаритна част.

Вещото лице е категорично, че щетите се намират в пряка причинноследствена връзка с механизма на ПТП. Средно-пазарната стойност за възстановяване възлиза на 1130,02 лв., като доказаните по делото разходи по фактура са 1113,22 лв., плюс 15 лв. ликвидационни разходи. Относно причините за ПТП, експертизата сочи, че те са от субективен характер (скорост, възприятие, отстояние, време за реакция) и трудно биха могли да бъдат изведени изцяло по технически път.

Съдът цени заключението на вещото лице доколкото същото е изготвено въз основа на целия доказателствен материал събран по делото, включително приетите писмени доказателства, представени от ищеца и ответника както и от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Г. А. М..

3

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:

Предявеният иск е регресен, с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ.

Суброгаторното право на имуществения застраховател е деривативно – то възниква само ако и доколкото за увреденото лице (застрахования) е възникнало и съществува право на обезщетение срещу прекия причинител на вредата на основание чл. 45 от ЗЗД (респективно срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на основание чл. 432 КЗ).

Следователно, абсолютна процесуална и материалноправна предпоставка за уважаване на иска е установяването на пълния фактически състав на генералния деликт по чл. 45 ЗЗД по отношение на водача на застрахования при ответника автомобил (л.а. „БМВ“).

Фактическият състав на чл. 45 ЗЗД е сложен и кумулативен: изисква наличието на деяние (действие или бездействие), противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Липсата на който и да е от тези елементи води до отпадане на отговорността.

В конкретния казус ищецът основава претенцията си на твърдението, че водачът на БМВ е действал противоправно, тъй като не е спазил необходимата дистанция и виновно е причинил ПТП-то. От събраните доказателства обаче този извод е категорично опроверган.

На първо място, липсва обективният елемент „противоправност“ в поведението на водача на л.а. „**“. Противоправността при ПТП се изразява в нарушение на императивни норми от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Данните по делото (САТЕ и гласни доказателства) сочат, че водачът на БМВ се е движил праволинейно в своята пътна лента. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, водач, който предприема маневра, включително преминаване в съседна пътна лента, е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него. Нарушителят на това основно правило е бил водачът на л.а. „**“, независимо от субективните му мотиви да избягва трети автомобил.

Навлизането в лентата за движение на л.а. **представлява създаване на внезапно препятствие, пред правомерно движещия се водач. Твърдяното от ищеца неспазване на дистанция (чл. 23 ЗДвП) е правно несъставомерно в случая – задължението за спазване на дистанция касае движещо се пред водача пътно превозно средство в същата лента, а не автомобил, който внезапно и неправомерно преминава от странична лента.

На второ място и от фундаментално значение е изключването на субективния елемент – вината (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В българското деликтно право вината се предполага до доказване на противното. Тази презумпция обръща тежестта на доказване, задължавайки ответника да проведе пълно обратно доказване, за да установи правотата си. Според правната доктрина и константната практика на ВКС, вината не е просто психическо отношение, а укоримо поведение – неполагане на дължимата грижа, която законът изисква.

В сферата на автомобилния транспорт това е грижата на добрия водач да 4 предвиди и предотврати опасността, ако е имал обективната възможност да го стори.

Въз основа на експертните изводи на САТЕ и събраните доказателства съдът намира, че презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е безспорно и категорично оборена. Водачът на л.а. „**“ е бил поставен в състояние на внезапна, обективна невъзможност да предотврати удара. Внезапното пресичане на траекторията му от страна на л.а. „**“ създава ситуация на „случайно събитие“ по отношение на водача на ** , събитие, което той не е могъл и не е бил длъжен да предвиди при нормално и правомерно управление на автомобила си. Когато вредоносният резултат е пряка и непосредствена последица от изключително неправомерно действие на трето лице, в случая водачът на **, макар и принуден от избягало МПС, причинно-следствената връзка по отношение на деликвента се прекъсва. Липсва както умисъл, така и небрежност у водача на **, тъй като времето и пространството за реакция са били критично отнети от чуждата маневра. Следователно – налице е пълна липса на вина.

Поради липса на противоправно поведение и вина у водача Г. М., съдът счита, че фактическият състав на чл. 45 ЗЗД не е осъществен. Причинената вредата на л.а. „**“ не е резултат от негов деликт. Щом липсва деликт, за ответното дружество не е възникнало задължение за плащане на застрахователно обезщетение по риск "Гражданска отговорност". В резултат на това предявеният регресен иск по чл. 411, ал. 1 от КЗ е изцяло лишен от основание и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

По отношение отговорността за разноските, съдът като взе предвид, че е направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените в производството разноски в размер на 268,72 евро, включващо 127,82 евро внесен депозит за САТЕ, 40,90 евро депозит за разпит на свидетел и 100 евро юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.