Решение № 2642 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2642 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.А като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110123282 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ от ЗД „********** АД срещу ЗАД „************” АД за сумата от 1898,67 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 03.10.2020г. в гр. Бургас по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил „********“ с рег. № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахован при него лек автомобил „************“ с рег. № **********. Поддържа, че вредите са на стойност 1883,67 лева, в който размер платил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и сторените ликвидационни разноски на стойност 15 лв. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца за пътно-транспорно произшествие с участието на лек автомобил „********“ с рег. № **********, също твърдените механизъм и обстоятелствата при настъпването му. Твърди, че застрахованият при него водач нямал вина за настъпването на пътния инцидент. В тази връзка излага, че вратата на лек автомобил „***********“ била отворена и/или внезапно отворена. Твърди, че водачът на този автомобил не предпириел никакви действия за застопоряване свободното движение на вратата, която се ударила в преминаващия автомобил, без да може водачът му да предвиди движението й и да реагира. Оспорва удостовереното с констативния протокол и доказателствената му стойност. Оспорва иска и по размер с възражението, че платеното обезщетение за репарирането на застрахования при ищеца лек автомобил било силно завишено. Иска предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или отчасти и съдът да му присъди разноските в процеса.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 1 съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В случая посочените предпоставки, некасаещи вината за настъване на пътнотранспортното произшествие и механизма му, както и размера на обезщетението, са безспорни между страните. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада, приет без възражения от страните, като безспорни са отделени обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за процесното ПТП в размер от 1883,67 лева и че е сторил ликвидационни разноски на стойност 15 лв., както и е към датата на ПТП ответникът е застраховател по „Гражданска отговорност” на лек автомобил „********“ с рег. № **********. За осъществяването на тези обстоятелства свидетелстват и събраните писмени доказателства - застрахователна полица, протокол за ПТП, преводно нареждане. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема тези факти за доказани.

Конкретният механизъм на настъпване на процесното ПТП се установява от съвкупния анализ на приетия по делото протокол за ПТП, приложената в цялост адмнистративно-наказателна преписка и заключението на автотехническата експертиза.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл.

143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...;

Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на произшествието се установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на 03.10.2020 г., в гр. Бургас с участието на процесните два автомобила, като водачът на л.а. „********“ с рег. № ********** не е контролирал управляваното от него превозното средство, а потеглил внезапно напред, с което предизвикал съприконсовението между предната част на този автомобила и отворената дясна врата на спрелия отляво лек автомобил „************“ с рег. № СВ6647МР. В протокола са отразени видими щети по л. а. „************“ – предна дясна врата. Посочено е, че вината за инцидента е на водача на л.а. „********“ с рег. № **********, на когото по админитративен ред с влязло в сила наказателно постановление е наложено наказание „глоба“ за виновно нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Като доказателство за механизма на реализиране на процесното ПТП по делото е изслушана и съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло 2 като компетентно и обосновано.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа събраните писмени доказателства и кредитираното заключение на вещото лице съдът намира, че същото е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на водача на л. а. "********", с ДК № ********* НА., който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и след като е загубил контрол върху управляваното от него МПС е предизвикал съприкосновението между предната му част и отворената врата на паркирания полицейски автомобил „************“.

При доказателствена тежест за ответника същият не оборва установената в чл. 45, ал.

2 ЗЗД презумпция чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства. Не се доказва вратата на спрелия автомобил да е била отворена внезапно. Не намира опора в събраните по делото доказателства и твърдението на ответника, че поради непредприемане на необходимите мерки по застопоряването й, вратата на спрелия лек автомобил „************“ извършвала свободно движение, при което се е ударила в преминаващия лек автомобил „********“. Наред с това, тази теза не ползва ответника, защото поставя под съмнение спазването на достатъчна странична дистанция от застрахования при него водач.

Приетата съдебна автотехническа експертиза дава обосновано и неоспорено от страните заключение, което съдът кредитира и от където следва извод, че всички повреди по л. а. „************“, описани в протокола за ПТП и отразени в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения механизъм на настъпването му.

Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на л. а. "******** виновно е предизвикал ПТП, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахован при ищеца за този риск по имуществена застраховка л. а. „************“, с което правопораждащият регресното вземане на ищеца фактически състав по чл. 411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи.

Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Въз основа на изводите на експерта по изслушаната и приета по делото САТЕ се установява, че вредите по лек автомобил с марка „************“ съответстват на механизма на ПТП, посочен в съставения Протокол за ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Видно от периода на експлоатация на увредения автомобил към датата на процесния инцидент – 2 години, 1 месец и 3 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – 31.08.2018г., същият е бил гаранционен и от тук е следвало да се отремонтира в официалния сервиз за марката „**********“.

При определяне размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане, приета на основание чл. 273, ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.), вр. пар. 3, ал. 3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, приета на основание чл. 504 КЗ, тъй като изрично в чл. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за платена сума за ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение.

3

Ето защо съдът намира, че регресното вземане е възникнало за платените 1883,67 лв., съгласно представените разходни документи.

Съгласно чл. 411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение, за които от приетата експертиза се потвърждава, че възлизат на сумата от 15 лв.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 1898,67 лв. На основание чл. 4 ЗВЕРБ тази сума следва да се преизчисли в актуалната валута за страната, при което съдът достига до равностойност от 970,77 евро. Като последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер от 1075,95 лв., в т.ч. за държавна такса – 75,95 лв., депозит за вещо лице – 300 лв. и адвокатско възнаграждение – 700 лв., с равностойност от 550,12 евро.