Решение № 4582 от 21.06.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12918/2018
- Вид
- Решение № 4582
- Подписан
- 21.06.2019
- В сила
- 09.08.2019
- Състав
- ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.96 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
Р Е Ш Е Н И
Е гр. София, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 12918 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 409753 от 17.05.2018 г., постановено по гр. д. № 45782/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 32 състав, С.О.е осъдена да заплати на А.Д.А. сумата от 4 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 15.05.2017 г., до плащането, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от фрактура на левия крак, охлузвания и натъртвания на лявата ръка, настъпили на 15.05.2017 г. в гр. София, бул. „*********, причинени от падане по необезопасени, изронени стълби, част от уличната мрежа, предвидена за движение на пешеходци, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер то 10 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 680 лв. - разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск над уважения до пълния предявен размер, е депозирана въззивна жалба от ищцата – А.Д.А..
Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. С обжалваното съдебно решение решаващият съд правилно е преценил осъществяването на всички елементи от правопораждащия фактически състав, но неправилно е определил размера на дължимото от ответника обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Съдът не е съобразил разясненията, дадени с ППВС № 4/1964 г., относно понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. То е обвързано с редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на дължимото обезщетение - характерът на увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчета не само болките и страданията, понесени от увреденото лице, но и всички неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които са не само от обективен, но и от субективен фактор - емоционален статус на пострадалия, отношението му към случилото се и отражението му върху психиката му, предвид психическата и емоционална зрялост на лицето. От изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза са установени травматичните увреждания на ищцата и последиците от тях. Счита, че размерът на обезщетението следва да се съобрази с обстоятелството, че при рязка промяна на времето, висока влажност или претоварване на увредените крайници, ищцата ще има периодични неприятни изживявания до явна болка в мястото на счупването. Решаващият съд не е отчел отражението на травмата върху абитуриентския бал на сина й, за което са събрани доказателства по делото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск, както и да й присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – С.О.. В проведеното открито съдебно заседание във въззивното производство процесуалният представител на страната е оспорил жалбата. Счита, че с постановеното съдебно решение СРС е взел предвид всички събрани по делото доказателства и е присъдил обезщетение, което е съобразено изцяло с принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на жалбоподателка във въззввното производство.
Решението в частта, с която е уважен предявения иск е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и чл.96 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 15.05.2017 г. в гр. София, ж. к.
„Люлин“, бул. „********* и в близост до клон на „Банка ДСК“ ЕАД, слизайки по стълби, които са част от уличната мрежа, предвидена за движение на пешеходци, се подхлъзва на отронена част от стъпалото, загубила равновесие и паднала, като се претърколила и попаднала в намиращите се в страни зелени площи. Изпитала силна болка, нуждаела се от помощ. Твърди, че състоянието на стъпалата било крайно лошо, част от тях липсвали, друга част били силно стеснени от изронените части, поради което било почти невъзможно да се стъпи на тях. Отделно от това тези стъпала не били обезопасени с парапет, който да улеснява хората при преминаването през този участък. Непосредствено след инцидента изпитвала силна болка в левия крак, в стъпалото и глезена, както и имала охлузвания и натъртвания по лявата ръка - длан и около дланната става. Била е прегледана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където установили наличието на фрактура на левия долен крайник. Наложило се имобилизация чрез поставяне на гипсова шина за срок от един месец. След това са предписани и извършени процедури по рехабилитация и раздвижване на увредения ляв долен крайник - по 10 процедури аналитична ЛФК и лечение с нискочестотно магнитно поле. На основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон.
На основание § 7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни имоти - общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, общинските паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. В чл.30, ал.3 ЗП е предвидено задължение на съответната община да поддържа тротоари, пешеходни подлези, велосипедни алеи и др. С оглед на това счита, че процесният пешеходен участък е общинска собственост и ответникът следва да поддържа тази територия. За да бъде изправен този участък, следва да се поддържа годен за обикновеното си предназначение - безопасно движение на пешеходци Това задължение на ответника се изпълнява чрез неговите служители, на които е възложено поддържането на пешеходния участък. Бездействието им счита, че съставлява основание за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Твърди, че в резултат на получените травматични увреждания е претърпяла болки и страдания. През първите 5 - 7 дни болките са били с изключително силен интензитет, водели са до нарушаване на съня й, лишавали са я от пълноценна почивка. След това интензивността на болките постепенно намалявала. Към момента на завеждане на делото е налице оток в увредения крайник, както и силна болка при допири ограничения в движението му.
Получените синини се заличили 10-12 дни след сваляне на гипсовата шина - повече от 40 дни след увреждането. През първия месец след увреждането напълно се променил начина й на живот, както и изградените й навици, което й създало значително неудобство. Била в отпуск поради временна неработоспособност, не можела да управлява личния си автомобил, не можела да се занимава с личния си бизнес. Също така на 26.05.2017 г. бил абитуриентският бал на нейния син, който тя посрещнала с поставена гипсова шина и патерица. Това й донесло разочарование. Налагало й се да ползва помощ при извършване на обичайни ежедневни дейности, което също й създавало неудобство, усещане на безпомощност и безсилен гняв. Твърди, че е изпитвала силен дискомфорт и болка при придвижването й след свалянето на гипсовата шина, включително и към момента на завеждане на делото. Моли съда са постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2017 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че същият не е подкрепен с доказателства. Твърди, че процесният участък е приобщен към сградата, намираща се до стълбите сграда на „Банка ДСК“ ЕАД и стълбите обслужват освен банката и други обекти на същото ниво - кафе, офис на М-тел, оръжеен магазин. На основание чл.67, ал.1, т.2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване чистотата на територията на СО, приета на 25.06.2015 г., ползвателите, които фактически владеят и държат процесните стълби, на които е паднала ищцата, следва да се грижат за отредените им части от стълбите. С оглед на това счита, че не е надлежно легитимиран да отговаря по предявения иск. Отделно от това счита, че посочените от ищцата болки и страдания, които е преживяла във връзка с настъпилия инцидент, се обезщетяват с по - ниска от претендираната сума, която следва да е под 5 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Видно от представената епикриза, издадена на
23.05.2017 г. от УМБАЛДМ „Н. И. Пирогов“ същата е постъпила в лечебното заведение на 15.05.2017 г., след падане. Установено е закрито счупване на други тарзални кости. Извършено е мануална репозиция и е поставена гипсова имобилизация чрез поставяне на гипсова шина. Пострадалата е оставена в клиниката за наблюдение, с назначени обезболяващи при нужда. Назначен е контролен преглед.
Във връзка с настъпилия инцидент на ищцата е определен отпуск поради временна неработоспособност от 31 дни за периода 15.05.2017 г. - 14.06.2017 г.
С писмо рег. № БК-94-97/23.11.2014 г. управителят на етажната собственост в гр. София, ж. к. „*********Д.С.е отправила искане до кмета на СО - Район „Люлин“ за решаване на проблема, свързан с достъпността на инвалиди и майки с бебешки колички до площадката пред жилищния блок. Площадката е разположена високо над нивото на тротоарите на бул. „Панчо Владигеров“ и единствената възможност за достъп до нея са 3 стълбища с по 12 високи стъпала.
Посочено е, че на нито едно от стълбищата няма поставен парапет. На централното стълбище, което се руши, имало поставени две релси за придвижване, но те не можели да се ползват по предназначение. Към момента, поради рушенето на стълбището, то създавало опасност от инциденти за хората, преминаващи по него. При сняг, независимо от почистването, стълбищата ставали изключително опасни.
Отправено е конкретно предложение за ремонт на посочените стълбища и оставяне на парапет.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Г.В.К.се установява, че знае за инцидента, който настъпил на 15.05.2017 г. Свидетелката била заедно с ищцата. Свидетелката се занимавала с дистрибуция на минерална вода и напитки. Отишла в “Спортен тотализатор“ по работа. Там работела ищцата.
Помолила свидетелката да я закара по клон на “Банка ДСК“ ЕАД в ж. к. „Люлин“.
Тръгнали заедно натам. Ищцата отишла към обяд - около 12.00 ч., за да си подпише договора. Свидетелката я изчаквала на паркинга. Когато излязла от входа на банката, слизайки по стълбите, ищцата паднала. Свидетелката чакала ищцата в колата, която била паркирана срещу стълбите. Стълбите били разрушени, самият бетон нямал плочки, имало пясък навсякъде. За входа на банката се слизало само по тези стълби. Свидетелката се притекла на помощ на ищцата, обадила се на нейния син, за да я закара на лекар, тъй като не можела да стъпи на крака си.
Свидетелката закарала обратно ищцата на работното й място и оттам я взел сина и, за да я заведе на преглед в „Пирогов“. Имало странични стълби, които обслужвали само банковия клон. Те били в много добро състояние. Стълбите, които ползвала ищцата, обслужвали банката и входа на жилищния блок. Над офиса на банката имало жилищен блок, чийто вход се намирал точно срещу процесните стълби. Те обслужвали и живущите в жилищния блок.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Д.И.А.се установява, че е син на ищцата. Знае за настъпилия на 15.05.2017 г. инцидент с нея. Ищцата му се обадила към обяд и казала, че изпитва силни болки в крака, тъй като паднала. Веднага отишъл при нея, взел я и я закарал в „Пирогов“. Там чакали доста време, за да й направят рентгенова снимка и да уточнят състоянието й. Установили, че кракът й е счупен. Поставили й гипс. Ищцата била само в дома си, не можела да се придвижва. Живеели на 6 етаж и трудно се придвижвала.