Разпореждане № 94332 от 07.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 53398/2022
- Вид
- Разпореждане № 94332
- Подписан
- 07.10.2022
- В сила
- 07.10.2022
- Състав
- СТЕФАН ИСАКОВ ШЕКЕРДЖИЙСКИ
Други актове по делото
- Разпореждане № 26875 от 28.02.2023 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 64842 от 26.05.2023 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 86150 от 11.07.2023 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 37616 от 13.03.2024 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 95656 от 05.07.2024 · МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 94332 гр. С., 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Частно гражданско дело № 20221110153398 по описа за 2022 година
Съдът може и служебно да констатира наличие на неравноправна клауза, стига да уведоми страните, че този въпрос влиза в предмета на делото (Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори).
Вероятно са налице няколко неравноправни клаузи: относно сумата за „компенсаторна неустойка“ – 145,80 лева; и „неустойка забава“ – 200 лева.
По отношение на заема има частично плащане (размерът на договорения дълг е 800 лева, толкова се и претендират, но се признава плащане на 165 лева, което, по разбиранията на заявителя, дори не се е отразило на същинската главница), което означава, че за съда, на този етап, е невъзможно да прецени размера на сумата, която следва да се посочи като дължима (нормите на чл. 162 и чл. 195, ал. 1 от ГПК са неприложими; съответна аргументация е изложена и в т. 4 от ТР № 1 от 28.12.2005г. по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК на ВКС; а също така и О. на СГС от 22.10.2010г. по гр.д. № 11683/2010г. и О. на СГС от 02.03.2011г. по ч.гр.д. № 2499/11г.).
Следва изрично да се посочи, че, ако е/са налице неварноправни клаузи при вече платени вноски, а поне една от тях е платена, то с нея е заплатена и част от главницата и част от неустойките, чиято функция е единствено евентуално да надскочи допустимя процент на оскъпяване – 50 % (или най-малкото да завиши недопустимо неговия размер).
Това разбиране е подкрепено в Определения на СГС: по в.ч.гр.д. № 14350/21г. и № 888/22г.; № 5649/22г. и № 7778/22г.
В тази връзка е налице и европейска практика: РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) 30 юни 2022 година по дело C‑170/21:
37 От изложените по-горе съображения следва, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на 1 договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, може да уважи това заявление, като същевременно остави без приложение тази клауза, при условие че договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция следва да провери (а в случая, както бе посочено – поне в рамките на заповедното производство, това е невъзможно да се прецени). В тази хипотеза посочената юрисдикция следва да има възможността да отхвърли разглежданото заявление само по отношение на претенциите, произтичащи от посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.
38 С оглед на всички изложени по-горе съображения на въпроси първи, втори и трети следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.
Отношение има и т. 43.
В тази връзка и Р. № 60260 от 19.08.2022г. на ВКС, IV г.о.,гражданско дело № 490 по описа за 2021: Освен това въззивната инстанция не е разгледала и възможността да евентуална нищожност на двата анекса в частта им относно прибавянето на изтеклите до момента сключването им лихви към главницата, като не е изследвала и въпроса дали това е допустимо с оглед правилото на чл.10, ал. 2 от ЗЗД. Във връзка с това е необходимо да бъдат събрани доказателства за това какъв би бил размера на задълженията по договора за потребителски кредит, ако се дължи само първоначалната сума по него, без в нея да се включват прибавените лихви, съответно какъв би бил размера на акцесорните задължения по договора с оглед на тази сума и каква част от тях е погасена, съответно продължава да се дължи. За изясняване на този въпрос е необходимо изслушването на заключение на вещо лице, което ще трябва да даде заключение за посочените обстоятелства, така и за това какъв е размера на задълженията, ако анексите са породили действие, в частта им относно прибавянето на лихвите. Събирането на това доказателство не може да се извърши в настоящето касационно производство.
С оглед посоченото, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението по чл. 410 от ГПК на „С ООД, ЕИК 202531869, 2 по отношение С. Т. М., ЕГН **********.
Съдът на основание чл. 415 от ГПК указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса Разпореждането, може да се обжалва с частна жалба от ЗАЯВИТЕЛЯ в едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3