Решение № 175 от 09.07.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Провадия, 09.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100932 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ************* срещу "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я. и "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: 203508899, гр. ****, гр. ****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България".

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № 2517703 /08.02.2022г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД.

Съгласно, договора ишцата трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 7212.02 лева, при сума на получаване 5300.00 лева, при ГПР от 28.76%, при ГЛП от 25.55%, при срок на кредита от 19 вноски. Съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2517703 / 08.02.2022г. ищцата следва да сключи Договор за поръчителство с дружеството „Аи тръст ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит. Поради това ищцата сключва Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който договор следва да заплати възнаграждение в размер на 5376.08 лева. Счита, че Договор за потребителски кредит № 2517703 / 08.02.2022г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД , е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията 1 на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2517703 / 08.02.2022г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Счита, че Договор за поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Договорът за кредит бил нищожен поради неспазване на условията предвидени в чл.11, ал.1, т.9, т,10, т.11 от ЗПК като не бил посочен приложимия лихвен процент, неясни били компонентите и начина на формиране на ГПР, погасителния план не бил достатъчно подробен.

Твърди, че след справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД.

Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД.

С оглед това обстоятелство може да заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от 2

Закона за защита на потребителите. Твърди, че поради нищожност на клаузата за ГПР, нищожен се явява целия договор.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2517703 / 08.02.2022г. въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, тъй като сключването на договора за поръчителство е въведено като условие за отпускането на кредита.

Твърди, че в случая е налице нееквивалентност на престациите.

Клаузата на чл.4 ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава длъжника да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 80% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на доверителя ми като потребител / чл. 143 ал. 1 ЗЗП / . Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .

Клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за кредит е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за поръчителство 08.02.2022г. сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Твърди, че сумата която се претендира чрез него е в размер на 5376.08 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 80% от сумата 3 на отпуснатия кредит от 5300.00 лева. По този начин безспорно се нарушава 3 принципа на добросъвестност и справедливост.

Отделно от това, тази сума от 5376.08 лева, се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 80%, без каквато и да е насрещна престация.

На следващо място, Договор за поръчителство от 08.02.2022г., с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. Счита, че възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде отразено в ГПР, с договора се целяло заобикаляне на закона, тъй като възнаграждението по него отивало като печалба на „Кредисимо“ АД.

Иска се да се приеме за установено, че Договор за потребителски кредит № 2517703 / 08.02.2022г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД , е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2517703 / 08.02.2022г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Иска се да се приеме за установено, че Договор за поръчителство от 08.02.2022г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл. 19 ал.4, от ЗПК и чл.

143 от ЗЗП.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД.

В него не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2517703/08.02.2022 година (Договорът за потребителски кредит) между ищеца, като кредитополучател, и „Кредисимо" ЕАД (Кредисимо), като кредитодател, за сумата от 5891,58 лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 25,55 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 28,76 %. Съгласно приложения към настоящия отговор Договор за 4 потребителски кредит, ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 19 месечни вноски.

Оспорва наведените от ищеца доводи за недействителност на Договор № 2517703/08.02.2022 година, на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11, както и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че длъжницата е уведомена за съдържанието на всяка една от 4 клаузите на договора за потребителски кредит както като процентно съдържание от главницата по кредита, така и като парични суми. Твърди, че погасителния план е достатъчно подробен и съдържа изискуемата информация по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.

Съгласно договора длъжницата не дължала такси по него. Дори и погасителния план да не съдържал всички реквизити това не водело до нищожност на договора.

Не споделя изложените доводи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР.

Сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия, с които ищцата била запозната преди сключването на договора. Твърди, че ищцата не е въведена в заблуждение относно параметрите на договора. Клаузите на договора били ясно формулирани.

На ищцата са предоставени предавателно, размерът на потребителския кредит е 5851.98 лв. /главница/, при лихвен процент по кредита в размер на 25,55 % и ГПР в размер на 28,76 %. Съгласно тях, общият размер на кредита (главница, лихви и разходи по кредита) е в размер на 7212,02 лв. при спазване на договореното изплащане от 19 месеца, който размер не е прекомерен, не противоречи на закона и на добрите нрави. Сключеният между страните договор е във формата на електронен документ.

Ищцата е сключила договор за потребителски кредит, който е съвсем отделен договор, сключен от него с дружеството „Ай Тръст" ЕООД и при параметри, уговорени от ищеца и дружеството „Ай Тръст" ЕООД. По силата на този договор срещу парична престация дружеството „Ай Тръст" ЕООД се е съгласило да сключи договор с „Кредисимо" ЕАД и да стане солидарен длъжник заедно с ищеца за изпълнението на всички негови задължения 5 спрямо „Кредисимо" ЕАД, както и за всички последици от евентуално негово неизпълнение. По договора за кредит ищцата не е заплатила нито една погасителна вноска.

Кредитополучателят — ищец не е заплатил нито една погасителна вноска по Договор за потребителски кредит № 2517703/08.02.2022 година, като има падежирали 8 вноски съобразно погасителния план, посочен в Приложение N 1 към Договора за потребителски кредит.

Непогасените задължения към 31.10.2022г. са в размер на 2041,60 лева главница за периода от 01.04.2022 г. до 31.10.2022г., 850,78 лева договорна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 31.10.2022 г. и 73,44 лева. обезщетение за забава (наказателна лихва за забава) в размер на законната лихва за периода от 01.04.2022 г. до 31.10.2022г.

Обезщетението за забава се дължи на основание чл. 2, раздел X „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ към Договор за потребителски кредит № 2517703/08.02.2022 година.

С настоящия отговор ответника отправя изрично волеизявление, с което обявява вземанията по Договор за потребителски кредит № 2517703/08.02.2022 г. за предсрочно изискуеми поради непогасяването на 6 (шест) или повече погасителни вноски съгласно чл. 3.1, раздел X „Забава.

Предсрочна изискуемост" от ОУ към договора. Съгласно чл. 5, раздел X „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ към договора, съобразно който: „В случай на предсрочна изискуемост на Кредита, Кредитополучателят дължи и следва незабавно да заплати на КРЕДИСИМО цялата остатъчна към датата на предсрочната изискуемост главница, както и всички начислени или подлежащи на начисляване до датата на предсрочната изискуемост Лихви.