Определение № 23318 от 12.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23318 гр. ***, 12.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110154127 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба , подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр.***, чрез юрк. Ц.П., против КР. В. М. ЕГН ********** , с адрес гр. ***, ж.к.

„**“,бл. **, *** А, ет. 14, ап. 90, и Г. СТ. М. , ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „**“,бл.

**, *** А, ет. 14, ап. 90, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми: сумата от 624,01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. *** ****, ***, с абонатен № 156978., ведно със законна лихва от 25.05.2021 г. до изплащане на вземането, 101,48 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2018 г. до 29.04.2021 г., 41,72 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 25.05.2021 г. до изплащане на вземането, и 7,52 лв., представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение от 31.05.2018 г. до 29.04.2021 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 28984 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *** ****, ***, с абонатен № 156978, са потребители на топлинна енергия за битови нужди и същите дължат процесните суми при условията на разделна отговорност при равни квоти. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45-дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „МХ.Е.“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по частно гражданско дело № 28984 по описа за 2021 г. на Софийски районен 1 съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми при следните квоти:

½ ид. ч. за К. В. М. с ЕГН: **********, а именно сума в общ размер на 387,37 лева, от които 312,01 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г, ведно със законната лихва от 25,05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 50,74 лева - мораторна лихва за забава от 15.09,2018 г. до 29.04.2021г., както и суми за дялово разпределение 20,86 лева- главница за периода от м.4.2018г.до м 04.2020г., ведно със законната лихва от 25.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 3,76 лева - лихва от 31.05.2018 г. до 29.04.2021 г.

½ ид. ч. за Г. СТ. М. с ЕГН: **********-1/2 сума в общ размер на 387,37 лева, от които 312,01 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 25.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 50,74 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 29,04.2021г„ както и суми за дялово разпределение 20,86 лева главница за периода от м. 04.2018г.до м 04.2020г., ведно със законната лихва от 25.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и 3,76 лева - лихва от 31.05.2018 г. до 29.04.2021 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде задължено „МХ.Е.“ ООД да представи всички относними към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Моли да бъде изискано и приложено към настоящото дело частно гражданско дело № 28984 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Процесуалният представител на ищовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице помагач на ищеца „МХ.Е.“ ООД, което дружество, осъществяващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът КР. В. М. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете единствено като неоснователни, като изрично посочва, че не оспорва размера на исковите претенции. Оспорва ответникът да е собственик или носител на вещно право на имота. Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца. Оспорва да е поръчал доставка на топлинна енергия до имота. Твърди, че не дължи и акцесорните вземания за лихви, тъй като ищецът не бил доказал публикуването на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период. Оспорва да дължи на ищеца вземанията за дялово разпределение, което се твърди да е осъществявано от трето за спора лице. Твърди, че размерът на вземането за ДР не бил доказан. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.

Моли да не бъде назначавана съдебно-счетоводна експертиза поради липса на оспорване на размера на вземанията, които са останали непогасени по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Г. СТ. М. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като изрично посочва, че не оспорва размера на исковите претенции. Оспорва ответницата да е собственик или носител на вещно право на имота. Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца. Оспорва да е поръчвала доставка на топлинна енергия до имота. Твърди, че не дължи и акцесорните вземания за лихви, тъй като ищецът не бил доказал публикуването на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на 2 ответниците за този период. Оспорва да дължи на ищеца вземанията за дялово разпределение, което се твърди да е осъществявано от трето за спора лице. Твърди, че размерът на вземането за ДР не бил доказан. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.

Моли да не бъде назначавана съдебно-счетоводна експертиза поради липса на оспорване на размера на вземанията, които са останали непогасени по давност.

Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.

Съдът счита, че към настоящия момент не може да се произнесе по искането на ищцовото дружество за конституирането на трето лице-помагач. Правният интерес от привличането и встъпването на трето лице- помагач представителят на „Т.С.“ ЕАД -*** мотивира с наличието на договорни правоотношения с „МХ.Е.“ ООД, а възможността да се ангажира отговорността на дружеството за дялово разпределение- с приложението на разпоредба на Общите условия, при които е сключен договора между ищеца и „МХ.Е.“ ООД. Към исковата молба са приложени договор № 493-IV от 14.10.2002 г., сключен между „МХ.Е.“ ООД и Етажната собственост на сградата, в която се намира топлоснабдения имот и договор № Y- №87 от 20.05.2015 г., сключен между „МХ.Е.“ ООД и „Т.С.“ ЕАД. Според клаузата на раздел VI, т. 5 от първия от посочените договори, същия се сключва за срок от три години и може да бъде продължен автоматично за всяка следваща година, в случай, че нито една от страните не го прекрати. От своя страна, вторият договор- между „МХ.Е.“ ООД и „Т.С.“ ЕАД е обвързан с краен срок, а именно- предвиден е едногодишен срок на договора и възможност за удължаване на договора общо два пъти, като последният изравнителен период включва 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. Следователно „МХ.Е.“ ООД е имал задължение да осъществява дялово разпределение за период, предхождащ процесния. В този смисъл, съдът счита, че към настоящия момент не са представени доказателства, които са необходими за преценката дали са налице предпоставките на чл. 219 ал. 1 от ГПК, поради което следва да се даде възможност на ищеца в срок до приключване на първото по делото заседание да представи такива доказателства, ако поддържа искането си за привличане на подпомагаща страна.

Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.

Съдът намира, че не следва да бъдат уважавани ищцовите искания за допускане и назначаване на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Ответниц и т е не оспорват ползването на топлинна енергия в процесния имот, нито нейната стойност, респ. стойността на услугата за дялово разпределение, а основават възраженията си по иска на липсата на договор с ищеца и дружеството за дялово разпределение. Ето защо, събирането на тези доказателства не е необходимо, поради което исканията се явяват неоснователни.

По делото е приложено в цялост частно гражданско дело № 28984 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав. Следва да се даде възможност на страните да изразят становище по приемането на писмените доказателства, съдържащи се в приложеното дело, в срок до приключване на първото по делото редовно открито съдебно заседание.

Искането да бъде задължено „МХ.Е.“ ООД да представи намиращи се у него писмени доказателства съдът намира за нередовно извършено процесуално действие. Към момента „МХ.Е.“ ООД не е страна в производство, а изискването на документи от неучастващо по делото лице става по реда на чл. 192 от ГПК, т.е. с нарочна писмено молба. Такава ищецът не е представил, поради което трябва да му бъде даден срок за отстраняване на 3 нередовността на доказателственото искане по реда на чл. 101 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и отговора документи.

ПОСТАНОВЯВА, че по искането за конституиране на „МХ.Е.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ **, представлявано от управителя О.И.Д., като трето лице- помагач на ищеца ще се произнесе в първото по делото редовно открито съдебно заседание.

ДАВА възможност на ищеца да ангажира доказателства за установяване на правния интерес от привличането на трето лице- помагач.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане и назначаване на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи.

УКАЗВА на ищеца, че доказателственото му искане за изискване на документи от „МХ.Е.“ ООД е нередовно извършено процесуално действие, тъй като не е представена писмена молба, която да бъде изпратена до третото неучастващо по делото лице.