Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 06.01.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1252/2023
Вид
Решение № 12
Подписан
06.01.2024
В сила
26.01.2024
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.153, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 17 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.2 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.1, т.1, предл.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.94, ал.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Благоевград, 06.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201252 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. И. от гр.Б, против НП№ 23-1899000109/10.07.2023г., издадено от Началника на 01 РУ на МВР-Б , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер общо на 60.00лв., във връзка с нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП и такова по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като не е доказано извършването на вменените нарушения. Иска се отмяна на обжалваният акт и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Административно-наказващият орган-Началника на 01 РУ на МВРБлагоевград и заинтересованата страна в процеса, надлежно призовани , не ангажират представител по делото. В придружително писмо за изпращане на преписката до съда, санкционният орган застъпва становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН./ За конституирането на заинтересованата страна, съдът отчете нормата на чл.

1

63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив 2 за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. / Районна прокуратура- Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира процесуален представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./В казуса не се представиха доказателства за връчване на НП , въпреки че доказателствената тежест за последното бе на санкционният орган. Не са представени и доказателства за връчване на НП и по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, с отбелязване върху НП на конкретната дата на ненамиране на жалбоподателя на известния за него адрес, от която дата то да се счита връчено. В казуса на практика въобще не е посочена дата на търсене на жалбоподателя на такъв известен за него адрес. Ето защо, съдът приема, че депозираната по делото жалба на 03.04.2023г. срещу обжалваното НП е в 3 срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

Между страните не е спорно, че жалбоподателят е с адрес и местоживеене в Б , бул.“С....

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на 27.10.2022г. , длъжностно лице при 01 РУ на МВР-Б-Б /св.И. Т./, в присъствието на колегата си –св. Г. И., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №602358 за това, че на 26.06.2022г., в 10.40 часа, в Б, на бул.“С..“, пред номер №, паркира собствения си мотоциклет с марка“Я“ с рег.

№, върху тротоарните и пешеходни плочници извън разрешените за това места. В акта е отразено също така, че при извършена проверка на водача, той не могъл да представи контролен талон към СУМПС или друг заместващ го документ. Това описано поведение на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 94, ал.3 и такова по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.АУАН е връчен на жалбоподателя лично и срещу подпис на 27.06.2022г.

Въз основа на АУАН, на 10.07.2023г., Началникът на 01 на РУ на МВРБлагоевград, е издал обжалваното НП №23-1899-000109, с което за описаното в акта нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 178Е от ЗДвП, е наложил на В. И. административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв, а за нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2 от същият Закон , му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00лв. По изложените по-горе съображения, съдът приема, че макар да няма доказателства за връчването на това НП, жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

С разпита на свидетелите по акта Т и И. се установи, че двамата са били автопатрул на процесната дата и при обхождане на района, на процесното място, възприели паркираният мотоциклет /скутер/, собственост на жалбоподателя . Водача обаче не бил на мястото, за това свидетелите му изготвили фиш за глоба и оставили за него уведомление върху мотоциклета.

Поради това, че постъпила жалба срещу този фиш /макар такава да не е приложена по делото, а приложеното към преписката възражение предхожда като дата на издаване, изготвянето на въпросният фиш и дата на твърдяно 4 нарушение/, в последствие бил издаден и процесният АУАН срещу И.. При съставянето на акта, жалбоподателят уведомил свидетелите Т. и И., че мястото, на което е бил паркиран мотоциклета му на процесната дата е собственост на семейството му, а именно на 2-3 метра от жилищната му кооперация. След съставянето му, акта бил връчен лично на дееца.

Между страните не е спорно, че първоначално за нарушението по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е бил издаден фиш за глоба с №1358290 от 26.10.2022г., връчен на дееца на същата дата .

Не е спорно също така, че с нарочна декларация по чл.188 от ЗДвП, жалбоподателя към 22.05.2022г. е удостоверил, че именно той управлява процесният автомобил до този момент .

По делото е представена Заповед №244з-735/14.03.2022г., издадена от Директора на ОДМВР-Благоевград, с която е възложено правомощие на санкционният орган и определени от него длъжностни лица, за изготвяне на ПАМ и НП по ЗДвП.

Видно от Справката за нарушител/водач, изготвена за жалбоподателя, същият е санкциониран за нарушения по ЗДвП и преди датата на процесното нарушение. От тази справка се установява също така, че контролния талон на дееца е било отнет с издаването срещу него НП с №22-1899000085/15.09.2022г.

По делото са приложени 2 бр. нотариални актове за дарение на недвижим имот и за покупно-продажба на недвижим имот, ведно със скица/ нот .акт №111 от 29.10.2018г. и нот.акт №99 от 23.10.2018г./, между лица, които не са участници в процеса и за имот, който не се установи да е идентичен с процесното място на извършване на нарушение. Ето защо, съдът не кредитира тези документи като относими такива към процесният казус .

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за административни нарушения по чл.94, ал.3 от ЗДвП и за такова по чл.

100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен орган и в тази насока се представи изрична Заповед на министъра на вътрешните работи за делегирани правомощия на процесният издател на НП, изготвена преди процесната дата.

5

АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. От тях акта за нарушение е връчен лично и надлежно на дееца, но НП не се доказа, че е връчено съгласно императивната норма на чл.58 от ЗАНН. В тази връзка по делото не се представиха доказателства за спазване и на процедурата по чл. 58, ал.2 от ЗАНН, тъй като с тази норма законодателят изисква да е потърсен нарушителя на посочен от него адрес, да не е намерен на въпросния адрес на конкретна дата /респ. дати/ , да не е известен друг или нов негов адрес и именно за това, върху самото НП следва да се отбележи, че то се счита връчено, считано то датата на ненамиране на нарушителя. В казуса въобще не се наведоха доказателства за търсене на жалбоподателя И. на посочен от него адрес за връчване на НП, нито пък има датнни за отбелязани дати на такова търсене и негово ненамиране на адреса, поради което и не може да се приеме, че обжалваното НП е връчено надлежно съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН. Невръчването на НП е съществено процесуално нарушение, тъй като с него е накърнено и препятствано в значима степен правото на защита на жалбоподателя, поради лишаването му на практика от възможност за приключване на спора по чл. 58г от ЗАНН.

Процесуалната незаконосъобразност на НП е достатъчно и самостоятелно основание за неговата отмяна.

Отделно то това, се констатира, че преди издаването на процесният АУАН, на жалбоподателят е бил издаден електронен фиш за нарушението описано и квалифицирано като такова по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, който не се доказа в процеса, че е бил анулиран и респ., че не е част от правния мир към момента и към датата на издаване на процесният АУАН. При това положение, съдът приема, че в тази част, с издаването на процесният АУАН е допуснато нарушение и на принципа non bis in idem , регламентиран в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН. Последното също е съществено процесуално нарушение, което обосновава отмяната на НП в тази му част .