Решение № 23013 от 18.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23013 гр. С., 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110162272 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. В. И., ЕГН **********, срещу „С.В.“ АД, ЕИК *****, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 02.01.2013 г. по ч. гр. д. № 21770/2012 г. по описа на СРС, 91 състав, а именно: сумата от 4669,40 лв. – главница за потребена вода през периода от 14.06.2002 г. до 24.07.2012 г., ведно със законна лихва за период от 24.10.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 87,97 лв. – мораторна лихва за периода от 19.02.2005 г. до 18.11.2006 г., както и сумата от 145,15 лв. разноски, касаещи имот с адрес: гр. С., ж. к. „Н. - V“, бл. 515, вх. А, ет. 13, ап. 52, клиентски №

4033423, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 20138630400585 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист през 2013 г. ответникът е образувал посоченото изпълнително дело, по което са наложени запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, както и възбрана на недвижим имот на 11.03.2015 г. Взискателят подал молби за предприемане на изпълнителни действия на 25.01.2016 г. и на 29.03.2017 г. с искане за налагане на запори и извършване на опис на движими вещи на длъжника. Ищецът твърди, че след тази дата липсват каквито и да е изпълнителни действия, поради което към 29.03.2022 г. вземанията са се погасили с изтичане на петгодишната погасителна давност. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска и моли разноските по делото да останат в тежест на ищеца. Евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото за послужване ч. гр. д. № 21770/2012 г. по описа на СРС, 91 състав, се установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3327602/24.10.2012 г. на „С.В.“ АД, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2012 г., с която е разпоредено длъжникът Д. В. И. да заплати на „С.В.“ АД сумата от 4669,40 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 14.06.2002 г. до 24.07.2012 г., ведно със законна лихва от 24.10.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 87,97 лв. за периода от 19.02.2005 г. до 18.11.2006 г. и 145,15 лв. - разноски по делото, от които 95,15 лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Срещу заповедта за изпълнение не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника, поради което на 02.01.2013 г. е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта по чл. 410 ГПК (видно от отбелязването върху заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21770/2012 г. по описа на СРС, 91 състав).

По делото не е спорно, че за събиране на сумите по заповедта и въз основа на издадения изпълнителен лист от „С.В.“ АД е образувано през 2013 г. изпълнително дело № 20138630400585 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ. Не е спорно, че по изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност за принудително събиране на вземанията: запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, възбрана върху недвижим имот на длъжника от 11.03.2015 г., като на 25.01.2016 г. и на 29.03.2017 г. взискателят е подал молби с искане за налагане на запори и извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. Страните не са формирали спор и по това, че след 29.03.2017 г. не са искани или извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността, както и че същата е изтекла към датата на подаване на исковата молба, като изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК видно от съобщение с изх. № 59656/18.11.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 02.01.2013 г. по ч. гр. д. № 21770/2012 г. по описа на СРС, 91 състав, в полза на „С.В.“ АД, поради погасяването им по давност.

Искът е допустим, въпреки прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК като в тази връзка съдът споделя мотивите на решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. В същото се приема, че 2 длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязло в сила съдебно решение), въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново (като номер) изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. В случая към момента на подаване на исковата молба изпълнителното дело е било висящо, което обстоятелство, обсъдено в контекста на цитираната съдебна практика, обосновава правния интерес от исковата защита. Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), въз основа на което е издаден изпълнителен лист.

По предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от исковата защита - че е длъжник по посоченото изпълнително дело с предмет - процесните суми, удостоверени с влязло в сила изпълнително основание, както и че след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е изтекъл законоустановеният срок, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице основания за спиране и/или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По делото е безспорно обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, в хипотезата на чл. 416 ГПК. На основание последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК, влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за издаването на изпълнителен лист.

Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът намира, че разпоредбата на чл. 439, ал.

2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда, какъвто е и процесният случай.

3

Процесните вземания се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение п о чл. 410 ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. С влизане в сила на заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите се преклудират. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за това вземане е недопустим.

Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна последица, характерна за влязлото в сила решение. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, включително относно спорните лихви (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Поради това приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички спорни вземания.

В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение - в случая най - късно с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и издаването на изпълнителния лист на 02.01.2013 г. (тъй като не са наведени твърдения, нито са ангажирани данни за различен момент на влизането й в сила) е започнала да тече нова петгодишна давност.

Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез 4 налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.