Определение № 647 от 10.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. Ловеч, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500430 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№4164/4.06.25 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 1469/20.05.2025 г., по ч.гр.д.

№536/2025г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М.

С. М..

Жалбоподателят излага твърдения в жалбата си за незаконосъобразност на горепосоченото разпореждане, като се поддържа, че неправилно от ТРС е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението.

Изтъква, общият размер или главницата по кредита е 2885,24 лв, която е предоставена от кредитодателя, като в чл.7 на представения ДПК е представена разбивка по компоненти: 2000 лв. предоставени по сметка на кредитополучателя, 885,24 лв. предоставена на потребителя за заплащане към застрахователя на избрани от него застраховки. Уточнява, че посочената в чл.10 „Обща сума, дължима от потребителя“ представлява общата дължима сума приключване на договора и заплащането на падеж на всяка погасителна вноска и конкретно тя възлиза на 5063,39 лв. Изтъква, че договорната лихва се формира съгласно чл.9 от договора, като в случая лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41,09 % и договорната лихва се изчислява върху размера на 1 отпуснатия кредит. Посочва, че ГПР е определен на 48,87%, като в него са включени всички разходи по кредита, като застраховката е включена в посочения размер на ГПР, но са включени като главница по кредита, тъй като е преведена към трето лице по искан на кредитополучателя и не представлява разход към кредита, а отпусната главница.

Моли съда за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. С.

М. за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 28.05.25 г, а частната жалба е подадена на 4.06.25 г , следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Производството пред РС-Тетевен е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.№3357/8.05.25 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. С. М. с ЕГН ********** и адрес **** за сумата от 1896,57 лв. главница, възнаградителна лихва от 281,86 лв. за периода от 25.10.2024 г. до 19.03.2025 г., обезщетение за забава 82,35 лв. за периода от 25.10.2024 г. до 23.04.2024 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит №705343****/19.04.2023 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 23.04.2025 г, като вземането се претендира като предсрочно изискуемо.

Изрично е посочено, че договорът не е сключен при ОУ, в договора е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, и всяка от страните му е разписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 45,22 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, документ за внесена ДТ, обратна разписка за изпратено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост и списък с разноските.

С разпореждане №1364/9.05.2025 г. постановено по ч.гр.д.№536/2025 г. по описа на ТРС, с което е указано на заявителя в тридневен срок от 2 получаване на съобщеното да отстрани констатираните нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата на яснота относно начина на формирането им, а именно в размера на главницата от 1896,57 лв. включени ли са допълнителни вземания, които са посочени в договора за кредит и ако са включени, защо не са отразени в извлечението от счетоводните книги, да уточни разминаването в размера на главницата, в заявлението е посочена като 1896,57 лв, а в извлечението от счетоводните книги и договора 5063,39 лв., да посочи начина за определяне на договорна лихва и лихва за забава и начина на тяхното изчисляване, като това да намери отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката, както и да изложи в т.12 има ли извършени плащания от длъжника за погасяване на задължението, като тези факти да намерят отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката.Това разпореждане е връчено на заявителя на 15.05.25 г.

В указания срок от заявителя е постъпила молба с вх.№3743/20.05.25 г., /взета от куриер на 19.05.25 г, в която се уточнява, че процесният договор за потребителски кредит е за сума в размер на 2885,24 лв, съгласно чл.7 от договора, сумата включва следните компоненти: 2000 лв. главница, предоставени в кредит за ползване на кредитополучателя и 885,24 лв. преведени за заплащане застрахователни премии към застраховател. Посочва, че в случая лихвеният процент, с който се олихвява кредита като ГЛП е в размер на 41,09 %, а посочената в чл.10 „Обща сума на потребителя“ в размер на 5063,39 лв. представлява общата дължима от кредитополучателя сума при сключването на договора и плащане на падеж на всяка погасителна вноска.

Посочва, че обезщетението за забава се изчислява съгласно чл.9.4 от договора, при просрочие длъжникът дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието съгласно погасителния план в чл.11. Посочва, че ГПР е 48,87 %, като в него са включени всички разходи по кредита, мслючително и сключената застраховка, но посочва и, че тя е включена като главница по кредита, тъй като е преведена на трето лице и не е услуга.Уточнява, че по договора е извършено плащане в общ размер на сумата 2 570,20 лв.

С разпореждане № 1469/20.05.2025 г., по ч.гр.д. №536/2025 г. ТРС е 3 отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните нередовности в заявлението.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

Правилно и в съответствие със закона ТРС е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява и след подаване на уточнителната молба, тъй като заявителят е посочил размер на общо дължимата сума по договор съгласно погасителния план и извлечението от счетоводните книги на задълженията на длъжника 1896,57 лв, като твърди, че има направени плащания в общ размер 2 570,20 лв, но не посочва с тези плащания какво е погасено от главница, лихви и т.н. и претендираната като общо дължима сума съгласно извлечението от счетоводните книги възлиза на 2 260,78 лв. Следователно отново се явява несъответствие между размера на сумата по договор и общото задължение на потребителя. Едва в уточняващата молба се посочва, че в главницата са включени и други главни вземания – финансиране на избрани от кредитополучателя застраховки, които обаче не са посочени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги. От уточнението отново не става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит 2 000 лв. или и върху добавените към него главни вземания за застраховки. Продължава по този начин да съществува съществено разминаване между посочените в заявлението, извлечението от счетоводни книги и приложеният договор суми. Дори и след оставяне на заявлението без движение, заявителят в уточняващата си молба претендира отново главница с включените в нея други компоненти. Затова няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради което то е останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за 4 незабавно изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това основание.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

По тези съображения атакуваното разпореждане №1469/20.05.2025 г., по ч.гр.д. №536/2025 г. по описа на ТРС следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №1469/20.05.2025 г., по ч.гр.д. №536/2025 г. на Районен съд Тетевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5