Решение № 6060 от 04.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6060 гр. С., 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110133209 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. М. Ч., ЕГН ********** срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, с която са предявени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4665277 от 09.12.2022 г. и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 239,40 лв. (след допуснато изменение на иска по чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 27.03.2024 г.) , платено без основание възнаграждение по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4665277 от 09.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 09.12.2022 г. е сключил Договор за паричен заем № 4665277 с „И.А.М.“ АД, като се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800 лв., видът на вноската да бъде седмична, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен.

Посочва, че съгласно чл. 4 от процесния договор страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Твърди, че на датата на сключване на договора между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищеца и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № 4665277, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца по договора за заем. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на ответното дружество възнаграждение, което било разсрочено за 1 изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Ищецът посочва, че съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено било овластено да приеме плащането. Ищецът твърди, че изцяло е погасил процесния кредит. Твърди, че договорът за потребителски кредит, обезпечен с договора за предоставяне на гаранция, е нищожен, което води до нищожност и на договора за предоставяне на гаранция. Счита, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит, предвиждаща осигуряване на обезпечение, представля неотменимо изискване за получаване на кредита и не предоставя избор на потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Посочва, че ответникът е свързано лице с кредитодателя, като разходът по договора за поръчителство е сигурен и изначално известен на кредитора, същевременно възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. На това основание счита и че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Счита, че и договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен - лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, тъй като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество е свързано с ответника, цели се да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Ето защо моли съда да уважи предявените искове като приеме, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на посочените основания, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 239,40 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Счита, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Твърди, че отношенията между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца са неотносими по настоящия спор. Оспорва твърденията за липса на основание за сключване на договора за поръчителство, доколкото въз основа на договора ответникът се е задължил да отговаря солидарно с ищеца пред кредитна институция, като при неизпълнение кредитната институция имала право да заведе иск срещу него. Твърди, че е налице договор между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който урежда отношенията им между кредитор и поръчител. Оспорва договорът за поръчителство да противоречи на добрите нрави, доколкото претенциите не са нееквивалентни. С оглед на това моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „И.А.М.“ АД оспорва предявените неоснователни и моли за отхвърлянето им. Претендира разноски. искове като

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен заем 2

№ 4665277 се установява, че на 09.12.2022 г. А. М. Ч. и „И.А.М.“ АД са сключили договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 800 лв., със срок на погасяване 12 седмици, брой вноски – 12, едноседмични, последната с падеж на 06.03.2023 г., с размер на седмичната погасителна вноска - 70,05 лв., с уговорена годишна лихва - 40 %, ГПР - 45,48 % и общо задължение 840,60 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне на гаранция № 4665277 се установява, че на 09.12.2022 г. между ищ еца в качеството му на потребител и ответника в качеството му на гарант е сключен договор, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД, като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „И.А.М.“ АД, с наредител - потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4665277, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 800 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 239,40 лв., което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска - 19,95 лв., с падеж на последната на 06.03.2023 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

3

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорено от страните, според което изплатената сума от ищеца (на 19.12.2022 г.) по Договор за паричен заем № 4665277 от 09.12.2022 г. и осигурено поръчителство от „Ф.Б.“ ЕООД е в общ размер на 1080 лв., от които – 800 лв. – главница, 40,60 лв. – договорна лихва, 239,40 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция. С включено възнаграждение за гарант (съобразно погасителен план) ГПР е в размер на 145,17 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № 4665277 от 09.12.2022 г. поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - за прогласяване нищожността м у поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – за прогласяване нищожността м у поради липса на основание, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 239,40 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска в открито съдебно заседание на 27.03.2024 г.) , представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4665277 от 09.12.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е релевирал възражение и за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на договора за поръчителство при кумулативното му съединяване с иск за връщане на даденото по нищожен договор, както и че е недопустимо в настоящото производство съдът да разглежда възражения за нищожност на договор за кредит, по който ответникът не е страна. Съдът намира възраженията за неоснователни. За ищеца винаги е налице интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността, респективно се разглеждат доводите за нищожност на договора, са верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор, съответно и производството по делото не е недопустимо.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 09.12.2022 г. между страните е сключен Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № 4665277; 2/. че 4 договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания - че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 09.12.2022 г. се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че договорът е лишен от основание и/или че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.

Разпечатката съдържа 27 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02d4a059-7fe6-411a-9763-166ce9e0b2bc