Решение № 127 от 08.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000390 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №262405/11.03.2021г. от „Р. /Б./“ ЕАД – гр. С., район Л., Е.****, бул. „Н.В.“ №**, ЕИК **********, със съдебен адрес: гр. С.З., бул. „Ц.С.В.“ №**, офис * – „Р. /Б./“ ЕАД – чрез юрисконсулт П. Т. против Решение № 260013 от 15.02.2021г., постановено по т.д.

№3/2020г. по описа на Окръжен съд – Х., В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от „Р. /Б./“ ЕАД против В. Д. П. ЕГН ********** от гр. Х., ул.

„О.“ №** и „А.и.п.пд.п. д-р В.П.“ ЕООД – гр. Х., ул. „С.К.“ № **-**, ет.*, ЕИК ********** искове за признаване за установено, че В. Д. П. и „А.и.п.пд.п. д-р В.П.“ ЕООД – гр. Х. дължат солидарно на „Р. /Б./“ ЕАД – гр.

С. сума над 38 111.01 евро до предявения размер от 38608.31 евро – главница по договор за банков кредит №*******/27.01.2016г., сума в размер на 364.87 евро – договорни лихви за периода 05.07.2019г. – 01.10.2019г., както и законна лихва върху главницата за периода 18.10.2019г. – 02.02.2020г. и в частта с която е осъдена „Р. /Б./“ ЕАД да заплати на В. Д. П. и „А.и.п.пд.п. д-р В.П.“ ЕООД – гр. Х. разноски по съразмерност в размер на 87.75 лева и са 1 редуцирани разноските в заповедното и в исковото праоизводство, за които вземания е издадена Заповед № 1498/24.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3174/2019г. по описа на Районен съд - Х..

Жалбоподателят „Р. /Б./“ ЕАД – гр. С., район Л., Е.****, бул. „Н.В.“ №**, ЕИК ********** моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да признае за установено по отношение на В. Д. П. и „А.и.п.пд.п. д-р В.П.“ ЕООД – гр. Х., че същите дължат солидарно на „Р. /Б./“ ЕАД и сумата 497.30 евро - разликата над уважения размер от 38 111.01 евро до предявения размер от 38608.31 евро – главница по договор за банков кредит №*******/27.01.2016г., сума в размер на 364.87 евро – договорни лихви за периода 05.07.2019г. – 01.10.2019г., както и законна лихва върху главницата за периода 18.10.2019г. – 02.02.2020г. Твърди, че съдът е изградил убеждението си на неправилния извод, че Банката се позовава на чл.11.1 от договора при обявяване на предсрочната изискуемост, касаеща неплащане на което и да е задължение, изцяло или частично, в продължение на 150 дни от падежа. Напротив – твърди, че Банката е обявила предсрочна изискуемост съгласно чл.10.3 от договора – поради неизпълнение на основание чл.9.1 от договора – поради неплащане на датата на падежа на което и да е дължимо плащане. Твърди, че към датата на изпращане на писмото, с което се обявява предсрочна изискуемост – 30.09.2019г. – е налице забава в плащането на вноските, дължими на 05.07.2019г., 05.08.2019г. и 05.09.2019г. Счита, че след като кредитът е станал предсрочно изискуем на 02.10.2019г., постъпилите на 31.10.2019г. и на 06.12.2019г. плащания не следва да се отнасят за погасяване на главницата, изискуема на 05.08.2019г. и частично – тази изискуема на 05.09.2019г. В горния смисъл намира се неправилен извода на окръжния съд като счита, че сумата 394.50 евро следва да се отнесе за погасяване на законната лихва върху главницата. Намира, че изводът на съда за това, че към 05.09.2019г. са били платени всички дължими договорни лихви за неправилен и в противоречие със събраните доказателства – заключение за вещото лице за непогасената редовна лихва. По отношение отхвърлената претенция за законна лихва, излага съображения, свързани с неправилност на изводите на съда за момента, от който кредитът е предсрочно изискуем и за основанието за настъпването и. Твърди необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу 2 направените изводи и неправилното приложение на материалния закон.

Претендира присъждане на разноски за въззивното производство в размер на платената държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите страни В. Д. П. ЕГН ********** от гр. Х., ул. „О.“ №** и „А.и.п.пд.п. д-р В.П.“ ЕООД – гр. Х., ул. „С.К.“ № **-**, ет.*, ЕИК **********, и двамата представлявани от адв. В.Л., със съдебен адрес: гр. Х., ул. „Х.К.“ №*, офис **, ет.* са депозирали отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата и молят решението в обжалваната му част да се потвърди. Претендират разноски във въззивното производство в размер на 1000 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение. По тази претенция от страна на жалбоподателя „Р. /Б./“ ЕАД е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

Претендирано е от ищеца „Р. /Б./“ ЕАД да се признае за установено по отношение на ответниците В. Д. П. и „А.и.п.пд.п. д-р В.П.“ ЕООД – гр. Х. съществуване на вземане на „Р. /Б./“ ЕАД към В. Д. П. – кредитополучател и „А.и.п.пд.п. д-р В.П.“ ЕООД – гр. Х. – солидарен длъжник по договор за банков кредит №*******/27.01.2016г. и Анекс №1/05.09.2017г. и Анекс №2/17.12.2018г. за следните суми при условията на пасивна солидарност:

38 608.31евро - главница, от които 683.34 евро – редовно падежирали главници за периода 05.08.2019г. до 05.09.2019г. включително и 37924.97 лева – предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на предсрочната изискуемост 02.10.2019г., изискуема редовна лихва в размер на 364.87 евро, начислена за периода 05.07.2019г. – 01.10.2019г. включително, законната лихва за забава за периода от 18.10.2019г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 1498/24.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3174/2019г. по описа на Районен съд - Х.. Претендира присъждане на разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 3174/2019г. по описа на Районен съд - Х. и разноските в исковото производство.

Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на постъпилите възражения от ответниците по чл.414 от ГПК за недължимост 3 на претендираните суми, депозирани по ч.гр.д. 3174/2019г. по описа на Районен съд - Х..

От страна на ответниците е подаден отговор на исковата молба. С него В. Д. П. и „А.и.п.пд.п. д-р В.П.“ ЕООД – гр. Х. оспорват изцяло претенциите.

Считат, че Банката не е имала основание да обяви кредита за предсрочно изискуем. Считат също, че към 02.10.2019г. действителните задължения са в размер, различен от претендирания от ищеца.

Предмет на жалбата е само частта от решението на Окръжния съд относно отхвърляне на установителната претенция за сумата 497.30 евро разликата над уважения размер от 38 111.01 евро до предявения размер от 38608.31 евро – главница по договор за банков кредит №*******/27.01.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.02.2020г. до окончателното и изплащане, сума в размер на 364.87 евро – договорни лихви за периода 05.07.2019г. – 01.10.2019г., както и законна лихва върху главницата за периода 18.10.2019г. – 02.02.2020г.

Основанието на претендираното материално право по установителния иск е вземане по договор за банков кредит №*******/27.01.2016г. и Анекс №1/05.09.2017г. и Анекс №2/17.12.2018г. , по които се твърди да е допуснато просрочие от страна на кредитополучателя В. Д. П. и солидарния длъжник „А.и.п.пд.п. д-р В.П.“ ЕООД.

По твърденията в жалбата:

Твърди се, че съдът е направил погрешен извод относно клаузата, на която Банката се позовава при обявяване на предсрочната изискуемост, а именно – чл.11.1 от договора, касаеща неплащане на което и да е задължение, изцяло или частично, в продължение на 150 дни от падежа. Това твърдение следва да бъде споделено. Видно от изложеното в исковата молба и уведомленията, изплатени до кредитополучателя и солидарния длъжник, основание за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е случай на неизпълнение – неплащане на месечни погасителни вноски /главница и лихви/ с падежи 05.07.2019г., 05.08.2019г. и 05.09.2019г. Съгласно чл.9 от договора за случай на неизпълнение ще се счита всеки един от изброените по-долу случаи като в чл.9.1. е формулирано, че това е неплащане на което и 4 да е от задълженията по договора на датата, на която съответното задължение е дължимо. Съгласно чл.10.3. от договора Банката има право - при настъпване на случай на неизпълнение по някоя от хипотезите, изброени в чл.9 от договора - едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя / съдлъжника да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва, вкл. И наказателна надбавка и комисионите за предсрочно изискуеми. В случая се твърди именно тази фактическа обстановка: че Банката е обявила предсрочна изискуемост съгласно чл.10.3 от договора – поради неизпълнение на основание чл.9.1 от договора – поради неплащане на датата на падежа на което и да е дължимо плащане, а такова е неплащането на вноските, дължими на 05.07.2019г., 05.08.2019г. и 05.09.2019г.

Хипотезата, която първоинстанционният съд е приел, че е налице, макар че такава изобщо не се твърди, е тази по чл.11.1 от договора. Съгласно същата клауза при неплащане от страна на кредитополучателя / съдлъжника изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151 – ят ден кредитът /непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна надбавка/ става автоматично предсрочно изискуем. Това не означава, че Банката не уведомява кредитополучателя / съдлъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Напротив – предвидено е задължение в този смисъл – чл.11.3 от договора. Но в тази хипотеза важният елемент е изтичане на 150 дни от падежа на съответното непогасено на падежа изцяло или частично парично задължение по договора за кредит. Предвид изтичането на такъв дълъг период страните отнапред приемат, че затрудненията в обслужването на дълга са толкова съществени, че не е необходима допълнителна преценка на Банката как да процедира. След като 150 дни от падежа на съответното задължение, то все още е непогасено, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Автоматично означава: без да е необходима допълнителна преценка. Докато в хипотезата, на която всъщност се позовава Банката - чл.10.3 във вр. с чл.9.1 от договора – тя има ПРАВО /ако реши/ да го обяви за предсрочно изискуем като тази предсрочна изискуемост няма да настъпи автоматично от 151-ия ден, а след уведомяване на кредитополучателя/ съдлъжника.

В настоящия случай предсрочната изискуемост е настъпила на 5

02.10.2019г. – с достигане на уведомлението за упражненото от Банката право до кредитополучателя. Видно от обратната разписка, това писмо е получено на 02.10.2019г. от неговия адресат. На същата дата е уведомен и съдлъжника.

Видно от заключението на вещото лице И.Г.П. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза размерът на непогасената главница по договора е 38 608.31 евро / 37 924.97 евро – остатъчната главница по погасителен план и 683.34 евро – изискуема просрочена главница, образувана от сбора на непогасените вноски по същата с падеж 05.08.2019г. и 05.09.2019г./. След подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – 18.10.2019г. от страна на длъжника са извършени две плащания: 510.20 евро на 31.10.2019г., от която са погасени изискуемата лихва в размер на 370.80 евро и законна лихва за 139.40 евро и сумата 255.10 евро – на 06.12.2019г., с която е погасена законна лихва. Размерът на тези плащания първоинстанционният съд е приел, че следва да приспадне от главницата, доколкото – според него предсрочната изискуемост е настъпила на 03.02.2020г. на основание чл.11.1 от договора. Този извод не може да бъде споделен. След като Банката е упражнила своето право по чл.10.3 във вр. с чл.9.1 от договора, предсрочната изискуемост е настъпила с достигане на това изявление до неговия адресат, т.е. на 02.10.2019г. Именно 02.10.2019г. е момента, в който изискуемостта на целия дълг е намерила отражение и в счетоводството на Банката. Плащанията след този конкретен момент Банката правилно е отнесла за погасяване на най-обременяващите задължения. Ето защо следва да се приеме, че след 02.10.2019г. липсва погасяване – пълно или частично на главницата по кредита. Същата възлиза на 38 608.31 евро.